Хаос и ислямистка заплаха мъчат тънещия в беззаконие юг на Либия

Ройтерс

Десетина племенни жители седят на циментови плочи с наргилета и картечници до себе си и охраняват импровизиран контролен пункт край главния град Сабха в пустинния юг на Либия.

Те са там, за да пазят от контрабандисти и престъпници, които се множат след падането от власт на Муамар Кадафи във войната през 2011 г. И казват, че са готови да се бият с ислямистките бойци, за които съседите на Либия и западни държави се страхуват, че прекосяват твърде лесно рехавите граници на северноафриканската страна.

„Ако чуя, че тук има хора на Ал Каида, ще ги убия. Знаем какво се случи в Мали и няма да допуснем същото тук, дори да имаме само автомати“, каза 25-годишният Мохамед Уарди, докато от стар телевизор наблизо гърмеше военен филм. „Ние сме тук, за да защитаваме Либия“, заяви той.

Предвождана от Франция военна кампания тази година отне контрола на ислямистите върху северните две трети от Мали, при което бяха убити стотици свързани с Ал Каида бойци, а други бяха изтласкани към съседни държави като Нигер и в крайна сметка Либия, казват служители по сигурността.

Уарди и останалите мъже са от племето тибу – чернокожа африканска етническа група, която живее също в Чад и Нигер. Заедно със зле обучените племенни милиции от бивши бунтовнически бойци и лошо оборудваните национални сухопътни войски те се опитват да поддържат сигурността във вътрешните южни пустинни райони на Либия.

В пренебрегвания отдавна регион с граници, простиращи се на повече от 2000 км и с големи петролни залежи, се разраства беззаконието в момент, когато новите управници на страната, намиращи се на стотици километри оттук – в Триполи, се мъчат да сложат ред в държава, залята от оръжия.

На юг се увеличава насилието, оръжията и трафикът на наркотици и има наплив на незаконни имигранти. Това накара националният парламент да обяви региона за военна зона, но слабото правителството почти няма власт да наложи наредбата.

„Югът умира, а правителството ни пренебрегва. Престъпността се шири, има племенни вражди, контрабанда и се тревожим, че случващото се в Мали ще се разпространи тук“, каза местен правителствен служител, който отказа да бъде разкрито името му. „Ние сме свободни от Кадафи, но сме заложници на хаоса“, заяви той.

Нужда от оръжия и бинокли

Даже при управлението на Кадафи югът беше слабо охраняван и контрабандистите отдавна използват района, където се пресичат маршрути към Чад, Нигер и Алжир, за да пренасят контрабандно наркотици, цигари и хора за Европа.

Но сега трафикантите, които се занимават и с оръжия, гориво, откраднати автомобили и субсидирани храни, са толкова добре въоръжени, колкото и силите за сигурност, които имат за задача да ги залавят.

„Ние имаме патрулни самолети, конвои от коли, но районът е много голям“, каза високопоставен армейски източник в базата, където е военният управител на юга. „Понякога телефоните не работят добре и имаме нужда от по-добро оборудване – самолети, коли, оръжия, дори бинокли“, заяви той.

Освен че нямат оборудване, милициите, на които разчита държавата, особено на суровия пустинен терен, който войниците й не познават, недоволстват отдавна.

По време на своето 42-годишно управление с желязна ръка Кадафи често настройваше едно племе или клан срещу друго и тези напрежения се запазват и днес. Миналата година при боеве между тибу, чиито представители по традиция са фермери в оазисите, и арабски милиции в Сабха и Куфра бяха убити над 150 души.

Все още избухват схватки за контрол върху маршрутите за контрабанда, понякога предизвиквани от групите, от които се очаква да хващат престъпниците.

В градове като Сабха и Обари – отдалечен преден пост на 200 км от Сабха, полицията се мъчи да обуздае престъпността, подклаждана от безработицата, злоупотребата с наркотици и купищата оръжия.

Нападани са военни конвои и поделения. Миналия месец летището на Сабха за кратко беше затворено от гневни демонстранти тибу, протестиращи срещу изчезването на лидер на тяхна милиция.

В болница в Сабха лекари разказват как пациенти са прострелвани в здравното заведение от търсещи мъст разгневени хора от съперничещи племена. По пода все още се виждат дупки от куршуми.

Ислямистка заплаха

Служители по сигурността казват, че обхванатата от беззаконие Южна Либия се превръща в поредното убежище за ислямистки групи. Париж категорично хвърля вината върху тези групи за нападението срещу френското посолство в Триполи през април.

„Не можем да отречем, че се извършват определени дейности. Фактът, че районът не е пазен както трябва, окуражава контрабандата, вероятно дори създаването на тренировъчни лагери“, каза либийски служител по сигурността от град Гадамес, на границата с Алжир.

Жители на Сабха разказват, че са чували истории за продажба на оръжия през границата и райони, затворени за кратко от милиции.

Падането от власт на Кадафи доведе до заливане на Сахара със заграбени оръжия и боеприпаси, които Триполи не успява да контролира.

„Либия е открит пазар за оръжия; тя ще продължи да бъде източник на оръжия в следващите 10 години“, каза алжирски анализатор по сигурността.

Източници по сигурността казват, че дългогодишният командир от Ал Каида Мохтар Белмохтар се е сдобил с оръжия в Южна Либия и негови бойци са я използвали като транзитен маршрут преди вземането на голям брой заложници в газов завод в Алжир през януари, когато бяха убити десетки хора.

Мнозина се страхуват, че петролните съоръжения в Либия, които също се охраняват от бивши бунтовници, може да попаднат под подобна заплаха.

„Положението на юг се влошава опасно бързо“, каза началникът на разузнавателното бюро в Куфра Муфтах Бухалил. „В тези дни може да очаквате всичко“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.