Как да се отнасяме с Русия

Денис Корбой, Уилям Кортни и Майкъл Халцел*

Ден на гнева в Москва. Снимка: новотека

Западните лидери обикновено мълчат, когато президентът Владимир Путин развихря кампания с прийомите на полицейската държава срещу руснаците, изразяващи несъгласие с него. Акцентирайки обаче върху човешките права, Западът може да насърчи онези руснаци, които се стремят към повече свобода, без да излага на риск повечето други важни цели в политиката си към Русия.

Русия не е тоталитарен остатък от Съветския съюз. Но мерките, налагани от Путин, откакто в края на 2011 г. започнаха големи демонстрации срещу управлението му, показват арогантност на властта, подобна на съветската. Путин е в отбранителна позиция и укрепва политическата си база, мобилизирайки националисти и ксенофоби.

Независими групи като Голос – организация за наблюдение на избори, и Мемориал, която отстоява човешките права и се бори с фалшифицирането на историята, скоро може да бъдат закрити, защото отказват да се регистрират като „чуждестранни агенти“ – определение, което на руски носи конотация на шпиони.

В последните седмици шахматният гросмайстор Гари Каспаров, основателят на най-голямата социална мрежа в Русия Павел Дуров и Сергей Гуриев, който бе ректор на най-престижния руски икономически университет, решиха да останат в чужбина заради страх от политически мотивирани арести.

Десетина участници в протест през май 2012 г. са изправени пред съда за подбуждане на насилие, което според повечето наблюдатели е било предизвикано от силите за сигурност. Популярният политически блогър Алексей Навални, който иска да се кандидатира за президент, е изправен пред съда по скалъпени обвинения.

Журналисти, критични към властта, често стават жертви на побои. Руснаци биват арестувани по измислени обвинения – тактика за сплашване на все по-отчуждената градска средна класа. Държавната телевизия залива зрителите с остра антиамериканска пропаганда, небивала дори в съветските времена.

Въпреки бързия залез на свободите, повечето западни лидери се въздържат от резки критики. Може би се опасяват, че ще попречат на постигането на други важни цели, но това е малко вероятно. Повечето връзки на Запада с Русия са икономически и едва ли ще бъдат засегнати.

Русия продава енергия на Европа, Америка плаща на Русия за изстрелване на космически кораби към Международната космическа станция, а съюзниците от НАТО плащат за транзитни превози през Русия за войските в Афганистан. Русия има нужда от западни технологии, за да разработва енергийните ресурси в Арктика и извлича изгоди от разрастващия се транспорт по суша между Европа и Китай.

Разбира се, сътрудничеството с Русия в някои сфери не е толкова сигурно, но по причини, които не са свързани с политиката на Запада в сферата на човешките права. Москва отказва да упражни натиск над режима на Асад в Дамаск и вероятно гледа на подготвяната международна конференция за Сирия като начин за печелене на време, за да въоръжава режима.

Преговорите за нов руско-американски договор за ядрено разоръжаване, предложени от президента Обама в сряда в Берлин, може да пропаднат, защото Кремъл се опитва да запази огромното си превъзходство в нестратегическите ядрени оръжия и възразява срещу плановете на САЩ за противоракетна отбрана. Русия иска облекчаване на визовия режим със Запада, но заради престъпността и проблемите с нарушаването на сроковете за престой това едва ли ще стане.

През 90-те години на миналия век Западът загуби подкрепата на хората в Русия, защото препоръча приватизация на държавните активи, но след това не отправи критики към корумпираното й извършване. Западът не бива да прави същата грешка, като не защити хората, подложени на растящи репресии.

Като начало Западът може да поиска от Кремъл сметка за нарушенията на човешките права. През юли 2009 г., когато бе гост на Новия икономически университет на Гуриев в Москва, Обама изтъкна ценностите на свободата на словото и на събиранията. Оттогава той е предпазлив в критиките срещу произвола в Русия и за съжаление запази публично мълчание за тях, след като се срещна с Путин в понеделник в Северна Ирландия.

Германската канцлерка Ангела Меркел се изказа много по-ясно. През ноември, в присъствието на Путин, тя заклейми присъдата на младите жени, които протестираха мирно в московска катедрала, а през април заяви, че независимите организации в Русия заслужават „добър шанс“.

Западните лидери трябва да осъзнаят, че кампанията на Путин да задушава свободите ще ограничава все повече политическото пространство на Русия за сътрудничество със Запада.

Западът може да постигне много неща и по други пътища. Той трябва да предложи повече възможности на независими групи да представят доказателства за произвол. Западът може да предложи обучение извън Русия на водачи на преследвани организации. Дори родители, скептично настроени към западното влияние, искат децата им да получат по-глобално образование в чужбина или у дома, за което Западът може да помогне.

Крайно време е западните лидери да преосмислят политиката към Русия, като включат отново в дневния ред човешките права и политическите свободи. Това не бива да се превръща в кръстоносен поход, а трябва да стане неразделна част от политиката на Запада. А това ще изпрати ясно послание към налагащите произвол и към техните жертви в останалия свят.

БТА

*Денис Корбой е гостуващ изследовател в лондонския Кралски колеж и бивш посланик на Европейската комисия в Армения и Грузия. Уилям Кортни е бивш посланик на САЩ в Казахстан и Грузия и бивш специален президентски съветник за Русия, Украйна и Евразия. Майкъл Халцел е изследовател във факултета за международни изследвания на университета „Джонс Хопкинс“ и бивш ръководител на екипа за Европа към Сенатската комисия по външните работи.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.