Време е за преговори, бомбардирането на Иран няма да спре ядрената бомба

Изненадващото около избирането на Хасан Рохани за президент на Иран е, че аятолах Али Хаменей се почувства длъжен да допусне победата му още на първия тур да стане факт. Вероятно не би било трудно достатъчен брой от гласовете за Рохани да се „изгубят“, така че той да получи под 50 процента от вота. Ако не друго, необходимостта от втори тур би дала на хардлайнерите шанс да се прегрупират.

Върховният водач вероятно се е опасявал от повторение на протестите на опозиционното „Зелено“ движение, които последваха очевадните изборни фалшификации, дали втори мандат на Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. Възможно е Хаменей да е хвърлил едно око през рамо към истанбулския площад „Таксим“. Вълненията в съседна (и демократична) Турция бяха своевременно напомняне за взривоопасното съчетание от разочарована младеж и цифрови технологии.

Каквито и да са преценките, това килване на политическия баланс в Техеран е важно. Бруталността в Сирия завладя вниманието на света. Предизвикателството, отправено от Иран, е от по-друг мащаб. Колкото и сериозни да са последиците от сирийските събития за международната сигурност, те са дребни в сравнение с тези от иранската ядрена програма.

Сдобие ли се Иран с бомба, това ще унищожи остатъците от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и материали и ще вкара ядрени оръжия в регионалната гражданска война между сунити и шиити. Някои на Запад проявяват черен хумор, допускайки, че в значителните запаси на Пакистан вече има бомби с изрисуван саудитски флаг.

От друга страна американско или израелско нападение срещу ирански ядрени обекти би подпалило такъв опасен пожар, какъвто регионът, намиращ се на ръба на катастрофата, досега не е виждал. То няма да има ефект. В най-добрия случай ще забави програмата и ще бетонира властта на аятоласите.

Никой не се заблуждава, че смяната на президента в Техеран ще реши проблемите с магическа пръчка. Рохани няма намерение да изключи центрофугите за обогатяване на уран в знак на добра воля към международната общност. Той вече даде това да се разбере. Според западните дипломати, работили с него, докато беше съветник по националната сигурност на бившия президент Мохамад Хатами, по-точното определение за него е, че е прагматик, отколкото, че е умерен.

Новият президент иска да сложи край на изолацията на Иран, не на последно място заради съсипващото въздействие на санкциите върху икономиката. Той обаче е и духовник, пропит от революционната идеология от 1979 г. При всички случаи, реалната власт – което значи и по ядрените въпроси – е в ръцете на върховния лидер, а, както всеки може да се досети, аятолах Хаменей все още мисли, че режимът е в по-голяма безопасност, ако разработи бомба, отколкото ако не го направи.

При все това резултатите от изборите не предлагат благоприятна възможност за сериозен диалог между САЩ и Иран. Сегашните буксуващи преговори между групата „5+1“ и Иран са полезни, не на последно място, за да се поддържа привидна международна солидарност. Важно е, че Русия и Китай подкрепиха няколко пакета от санкции на ООН. Всеки знае обаче, че ако трябва да се сключи сделка, тя ще бъде между Вашингтон и Техеран и ще отива далеч отвъд ядрената програма.

На правителството на Барак Обама бяха нужни пет години да признае, че преговорите не са същото като помиряването. Тази седмица то започна преговори с талибаните. Тъжно е, но трябва да признаем, че това решение идва твърде късно, за да предложи перспективата за политическо уреждане в Афганистан, което някога бе обещано да съпътства военното изтегляне. Да се допусне същата грешка с Иран би било още по-трагично.

Обама едва ли не обеща да бомбардира Иран, за да му попречи да се сдобие с бомба. Израелският премиер Бенямин Нетаняху, чийто пръст винаги е на спусъка, се наслаждава на перспективите за нова война. Работата на американския президент е да проучи всяка възможност, да изцеди до последна капка наличната дипломатическа енергия и да наложи всяка възможна санкция и стимул, за да предотврати подобен изход.

Чувам европейски и американски дипломати да казват, че всичко това е твърде трудно. Дали в президентството има прагматик или не – иранците няма да отстъпят. Те обикновено мамят и не спазват споразумения. В добавка войната в Сирия, в която на страната на подкрепяния от Русия Башар Асад се бие спонсорираната от Иран групировка Хизбула, усложни дяволски нещата. Това може допълнително да хвърли сянка върху нова ос Техеран-Москва. Техеран презрително отхвърляше предишни частни предложение за по-широко ангажиране със САЩ. Избирането на Рохани предлага промяна в атмосферата, не в насоката.

Във всички тези преценки несъмнено се съдържа известна истина. Ясно е също обаче, че Хаменей не е застрахован от засилващите се в Иран народни настроения в полза на възстановяване на ангажираността на Иран към света. Санкциите имат дестабилизиращ ефект върху режима. Има признаци, че Хаменей е доста загрижен да избегне пряк сблъсък със САЩ, който би забавил обогатяването на уран.

Режимът не може да знае със сигурност какво би станало, ако младежите излязат отново по улиците. До известна степен, най-важната сметка – че с бомба е по-сигурно – може да се промени. А време за преговори има. Въпреки всички театрални предупреждения на Нетаняху, някои западни правителства смятат, че дори да е взел решение за това, на Техеран му трябват около 18 месеца да разработи бомба.

Контурите на подобна евентуална сделка едва ли са толкова сложни. На Иран може да се даде възможност да обогатява уран, но при строги ограничения и при достатъчен международен надзор, гарантиращ, че целите му са мирни. Санкциите могат да бъдат отменени и САЩ могат да се откажат от смяна на режима. Може би наистина е невъзможно да извървим пътя оттук дотам, но зщо да не опитаме? Преди дори да помисли да изпълни заплахата си, Обама е длъжен да намери начин да седне на една маса с Рохани за разговори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.