Сивите кардинали – и днес като вчера

Б. р. – „Тайни съветници, окултни  агенти, сиви кардинали… Скрити в сянката мъже и жени дърпат конците на историята…” Така започва изследването, в което са описани 20 необикновени личности, останали в сянката на известни исторически фигури. Кои са те? Откъде идват? Докъде се разпростира тяхното влияние? Как манипулират те държавните глави и други влиятелни хора в нашия свят?

Авторите осветляват задкулисната дейност и решаващата роля на „хората в сянка“, като предоставят любопитни детайли за техния произход и кариера, за методите им и мрежите от връзки, които създават. Потопяваме се в историите за Имхотеп – създателят на първата пирамида на фараона Джосер, за Мартин Борман – личният секретар на Хитлер и дори за Анри Гено – влиятелният съветник на Никола Саркози. Без да забравяме страшния отец Жозеф – секретар на Ришельо, от когото води началото си изразът „сив кардинал”.

Не по-малко интересни са и неупоменатите по-горе, но включени в книгата личности. Любопитни подробности за живота и делата им се редуват с щрихи от обществено-икономическата и политическа картина на епохата, в която са живели. Така читателят се докосва до скритите страни на историята и се доближава до властимащите. Облечени във власт, някои от тях съвсем непознати за широката публика, „задкулисните играчи“ са моделирали съдбата на човечеството в сянката на гигантите от историята: Октавиан Август, Карл Велики, Жана д’Арк, цар Николай II, Хитлер, Никсън, Рузвелт, Горбачов… Следват два откъса от книгата „Сивите кардинали  на властта“ (Ера).

„Перото“ на кандидата Саркози

За президентската кампания през 2007 година Никола Саркози се обръща към човека, чийто глас е доведел до победата на Жак Ширак дванайсет години по-рано. Произнесената в Ним от вътрешния министър, кандидат за върховната държавна длъжност, реч през месец май 2006 дължи много на Анри Гено. Съветникът в сянка дава на Никола Саркози необходимото историческо вдъхновение, за да заеме президентската длъжност, вдъхновение, което несъмнено му липсва. Кампанията му е белязана от голистки тон. Така представителят на десницата обхваща във визията си за Франция великите фигури на левицата: Виктор Юго, Жан Жорес и Леон Блум. На 27 април на митинг в Тулуза той почти цял час говори за наследството на великите личнос­ти от „някогашната левица“ и за „наследството на десницата, включващо работа, платени отпуски, социално осигуряване, застраховка при безработица“ – на същото основание както съвременната левица. Под перото на Анри Гено последната е затънала в „консерватизъм“ и „бездействие“, обвинена, че е отговорна за „обществения упадък“.

Позоваването на Ги Моке

Подобни са и речите в Перигьо и Ажан. В пос­ледното обръщение антиевропейската мисъл на „перото“ на кандидата се разпознава лесно, защото анализът на последствията от преминаването към еврото изглежда негативен. През октомври 2007 година Анри Гено се връща към въображаемия политически образ на левицата. Тогава той изважда на бял свят фигурата на Ги Моке, млад участник в Съпротивата, комунист, и я слага в пантеона от герои на Никола Саркози. На въпроса „Защо този текст толкова е трогнал Саркози?“ съветникът ще отговори: „Това е вълнуващ текст. По време на кампанията прочетоха пасаж от него по време на реч. Беше много силен момент. Малко по малко той стана добре познат акцент от кампанията. Нямаше никакви предварителни сметки“. Гено негласно признава, че сам е добавил тази страница от историята в обръщението на своя кандидат. Когато е вече на власт, Никола Саркози отдава почит на разстреляния младеж и на неговите другари в борбата, после задължава преподавателите да прочетат последното писмо на участника в Съпротивата на учениците си.

Отрицател на май 1968 година

Авторството на други теми на кандидата Саркози е приписано на Гено много бързо, особено тази за ликвидирането на наследството от май 1968. Никола Саркози обявява намерението си да сложи край на все по-честите през 90-те години демонстрации на разкаяние (за Виши, за колониализма…) и прави това под влиянието на Гено. Кандидатът, който е на път да спечели президентските избори, представя теми, които неговият съветник обмисля от почти десет години. Той вече ги е излагал по време на авантюрата с „Движение за Франция“ на Шарл Паскуа и отговаря така на „Л’Юманите“ през 1998 година: „Конформизмът е компромисът на рентиерите, някои наследници на май 1968 и технократите, който води до омраза към държавата и апология на принципа „всеки за себе си и парите са господар“. С други думи, това е смесица от реакционерство, либерализъм и либертарианство и може да се формулира така: законът на джунглата, плюс морала на едрия собственик, плюс елитарността… Програмата е ясна: човешкото същество се смята за средство, работата за променлива, отхвърлянето –  средство за регулиране, Франция – предприятие, което ще живее над своите възможности. Подтекст: ще има прекалено много преразпределяне, прекалено много обществени протекции, прекалено много комунални служби“.

Сив кардинал в Елисейския дворец

Анри Гено коригира образа на прекален привърженик на атлантизма, който си е изградил Никола Саркози по време на тази кампания. В тулузката реч прозира подходът, който трябва да привлече електората от центъра и умерената десница. Щом Никола Саркози е избран, Анри Гено се присъединява към групата в Елисейския дворец. Вече е сив кардинал в сърцето на властта. Официално е назначен за специален президентски съветник. „Перото“ на президента се настанява в кабинета, който е заемал Валери Жискар д’Естен по време на своя седемгодишен мандат. Този ъглов салон години наред е бил запазен за началника на кабинета на президента, но Гено го изтръгва със сила от Еманюел Миньон, титуляра на тази длъжност при Никола Саркози. Той продължава да прави онова, което е довело до успех по време на кампаниите през 1995 и 2007 година: да пише речи, които открояват нови теми на управлението.

Оспорваната реч в Дакар

На 26 юли 2007 година Никола Саркози произнася обръщение в Дакар, което оставя следа и поражда полемика. Признавайки, че колонизацията е била грешка, речта на френския президент все пак приписва забавянето на развитието на африканците на самите тях. За него „африканецът не е навлязъл достатъчно в историята… Проблемът на Африка е, че тя живее в настоящето с прекалена носталгия по изгубения рай на детството“. Саркози веднага е разкритикуван, най-вече от своя домакин, сенегалския президент Абдулай Уад. Редакторът на речта Анри Гено е следващата цел на атаките. Във Франция Бернар-Анри Леви поставя ударението най-вече върху връзката на възгледите на Гено с тези на Шарл Морас (Френски публицист и поет, поддържал режима във Виши – Б. ред.).  Тогава съветникът кръстосва шпаги с опонентите си и поема отговорността за пасажите, които са в основата на дебата. Несъмнено той е потърсил вдъхновение от генерал Дьо Гол, който през 1947 година е заявил: „Благодарение на нас народите от всички човешки раси, по-голямата част от които някога са били потънали в хилядолетна пасивност, когато историята дори не се е записвала, ще открият на свой ред свободата, прогреса, справедливостта

Алкуин, човекът в сянката на Карл Велики

Според упорита легенда Карл Велики е измислил училището. Великото дело на императора не се ограничава до това. Ролята на неговия ценен съветник, англосаксонеца Алкуин, е била огромна.

Представител на англосаксонското познание

Алкуин е роден в Нортъмбрия в северната част на сегашна Англия към 735 година и произхожда от благородно семейство. Той е роднина на един светец мъченик – Вилиброрд. Този достоен за уважение произход му отваря вратите на епископското училище в Йорк. Там учи естествени науки, граматика и свободни изкуства под ръководството на Елбърт, възпитаник на учения Беда Достопочтени – монах, смятан за „бащата“ на английската история. Алкуин бил забелязан от своя учител, защото бързо овладял латинския, гръцкия и еврейския, а и заради личните си качества. Елбърт цени искрения и скромен ученик. През 767 година той му отстъпва ръководството на епископското училище. Следващата година Алкуин става свещеник и започва да управлява малък манастир в Йоркшир, притежаван от неговото семейство. Когато Елбърт умира през 780 година, неговият наследник поверява на Алкуин грижата да отиде в Рим да вземе палиума – символ на неговата епископска власт. Тогава със сигурност пътят на Алкуин от Йорк се пресича с този на Карл Велики. Вече сме в Парма през 781 година.

Учителят на краля

Неособено културен, кралят на франките е харесва литераторите и се мъчи да привлече блестящи умове в своето обкръжение. Запленен от английс­кия монах, той го моли да дойде в Екс ла Шапел (Аахен. – Б. пр.) на следващата година. Тогава Алкуин постъпва на служба при краля заедно с трима от своите възпитаници: Сигулфе, Фридугизе и Уитон. Поема ръководството на училището при двореца. Първи ученик в течение на осем години ще му бъде самият крал. Неговият биограф Айнхард ни съобщава за успеха на Карл Велики: „Той се стараеше при изучаването на чужди езици и научи толкова добре латинския, че се изразяваше еднакво на него и на матерния си. Не беше същото с гръцкия, който умееше по-добре да разбира, отколкото да говори“. Скоро децата на аристокрацията и дори на народа от Екс ла Шапел започнат да посещават училището при двореца.
Монахът от Санкт Гален ни разказва вече прочут анекдот. Карл Велики се връща от военна кампания и веднага щом пристига в двореца, отива в училището. Представят му работите на учениците на Алкуин. Тези на децата със скромен произход са превъзходни, докато онези на синовете на придворните се оказват разочароващи. Монахът от Сент Гален разказва, че „много мъдрият Карл, като владетел арбитър, отдели онези, които имат добри резултати, постави ги от дясната си страна и им каза: „Поздравявам ви горещо, деца мои, за вашето усърдие да изпълните моите намерения и да се стремите към вашето благо по всички възможни начини. Сега се постарайте да достигнете съвършенство и аз ще ви дам богати епархии, великолепни абатства и в моите очи винаги ще бъдете достопочтени хора – преди да предупреди синовете на влиятелните: – Знайте и запомнете добре, че ако не побързате да поправите чрез постоянно старание предишната си немарливост, вие никога нищо няма да получите от Карл“.
„Най-ученият човек на своето време“

Донесеното от Алкуин преоткрито знание дава на епохата името Каролингски ренесанс. Окачествен като „най-учения човек на своето време“, духовникът преподава на владетеля на франките „риторика, диалектика и най-вече астрономия. Той се учи да смята, старае се внимателно и проницателно да изследва движението на звездите“. Алкуин преустройва училището при двореца. Заобиколен от възпитаници, които са го последвали от Йорк, той преподава в Екс ла Шапел и във всички резиденции, през които минава Карл Велики от Майнц до Париж. Въвежда изучаването на седем свободни изкуства: trivium (смятане, астрономия и музика) и quadrivium (аритметика, геометрия, астрономия и музика), които текстът на капитулария admonitio generalis налага навсякъде из Западната римска империя от 789 година. Създава също така богата библиотека.

Давид и Хораций

Алкуин е и блестящ ръководител на кралската академия, която посещават кралят и неговите близки. Там от 794 година в духа на откритостта придворните дами, елитът от юристи, духовници, власт­имащи, дипломати и поети, учените и теолозите от всякакъв произход се изправят едни срещу други в литературни състезания. Според игра, която Алкуин донесъл от Великобритания, всеки си избира псевдоним: Карл Велики е Давид, Алкуин е Хораций; зад Омир се крие Ангилберт, а зад Пиндар – Теодулф. Алкуин обяснява, че академията трябва да направи от двора на Карл „една Атина, по-красива от древната, защото е облагородена от наученото от Христос“.
Бидейки голям интелектуалец, Алкуин се налага като близък на Карл. Така те преминават без проблеми от научния разговор в академията на масата на краля с близките му роднини и висшите светски или църковни сановници на кралството. В писмо до краля англосаксонският монах му напомня дори, че заедно са обсъждали някаква теологична подробност, докато са взимали вана в къпалнята на двореца.

Радетел за обновлението на училището

Освен всичко друго Алкунин е авторитетен политически съветник и участва в редактирането на множество закони и капитуларии. Карл Велики се осланя все повече на този духовник, който дава благоразумни съвети. Алкуин вдъхновява през 789 година писмото, изпратено до всички графове, с препоръка да се открият училища във всички провинции на кралството: „Да се събират не само синовете на хората със скромно обществено положение, но и онези с благородно потекло. Да се устроят училища за обучение на момчета. Всеки манастир да обучава […] и да разполага с добре коригирани книги“. Същите препоръки са предадени на епископите и абатите: „Стори ни се полезно епархиите и манастирите… също да се посветят на изучаването на Светото писание и да бъдат на разположение на онези, които с Божията помощ могат да се отдадат на учене“. Така Алкуин се явява основният радетел за възстановяването в Западната римска империя на мрежа от училища, за да се възобнови основното образование: четене, смятане, пеене (но не непременно писане). С тази цел англосаксонският монах като истински педагог изработва програми и учебници.
Съвет, ограничен до 12 членове

Неговата дейност не се разпростира само в областта на образованието. Когато императорът на франките иска да даде препоръки на управителите на обширните си имения, той несъмнено разчита на Алкуин. В края на VIII или началото на IX век саксонският духовник вероятно облича в писмена форма желанията на своя господар в известния капитуларий „De Villis“ („За имотите“. – Б. пр.). Той съветва Карл да ограничи политическото си обкръжение до 12 доверени мъже, които – както казва – трябва да са извисени като свети Августин или свети Йероним. Защото Алкуин гледа с лошо око на съветите, които кралят понякога иска от другите придворни. Несъгласието му с тях, предадено от хроникьора Ноткер, показва ясно, че обикновено Алкуин е първият съветник на Карл: неговият сив кардинал.

Апостолът на постепенното приемане на християнството

Когато Карл упорито иска да подчини саксонците чрез необуздано потисничество, организирано въз основа на капитулария „De partibus saxoniae“ („За саксонските страни“. – Б. пр.) от 785 година, Алкуин е единственият съветник, който казва откровено на краля, че греши. Накрая търпението му бива възнаградено. През 796 година, след разгромяването на аварите, Алкуин припомня, този път успешно, на краля, че е по-добре да се проповядва на новите поданици, отколкото да ги покръстват насила. Той приканва към търпение и по отношение на десятъка: „Ние знаем, че премахването на десятъка върху приходите ни е хубаво нещо. Обаче по-добре е той да се загърби, отколкото да се изгуби вярата […]. Крехката вяра, много младата душа и скъперничеството на тези хора изобщо не могат да бъдат сравнени с тази щедрост“. Следващата година Алкуин постига успех на събранието в Екс ла Шапел, което смекчава наказанието за повечето престъпления, заменяйки с глоба смъртното наказание. Много бързо областите на север от Елба са умиротворени.

Нов Рим за неговия Давид

Следвайки съветите на Алкуин, Карл планира да възстанови Западната империя съобразно римския модел, този на християнските императори Константин I Велики и Теодосий I Велики. Алкуин подсказва на краля на франките, че неговата власт го прави равен на византийската императрица и че той трябва да накара папата да го короняса. През 796 година саксонският монах пише на монарха, че „е работил за честта на неговото кралство“ и за „Християнската империя“. През 799 уточнява своята мисъл: „Досега три личности са били на върха на йерархията в света: представителят на папската възвишеност, Божият наместник, чийто трон заема […], после идва титулярът на императорския пост, който упражнява вековната власт в Константинопол […] [византийският император]. На трето място идва императорският сан, който нашият Господ Исус Христос е отредил на вас, за да управлявате вие християнския народ […]. Сега единствено на теб се осланят християнските църкви, единствено от теб очакват спасение: от теб, отмъстителя за престъпления, водач на блуждаещите, утешител на опечалените, опора на добрите“. Той завършва: „Господ те е научил добре, за да можеш да направляваш светата Божия църква на християнския народ и тя да бъде възхвалявана и да бъде съхранена. Каква награда ще ти даде Господ за твоята преданост?“. На Коледа през 800 година кралят на франките е провъзгласен за император.

Духовник, обсипан с почести

През 790 г. Алкуин изразил желание да види отново близките и родината си. Той остава три дълги години в Йорк. Там посреща редовно пратеници на Карл Велики, които му съобщават за желанието на краля да го види отново. Когато се връща, кралят го обсипва с назначения, противно на правилото, което си е налагал да спазва: абат на манастира „Сен Лу“ в Троа, Фериер, Флавини и Сен Жос сюр Мер. През 796 г. добавя авторитетното абатство „Свети Мартин“ в Тур, истинско малко княжество, което притежава земи в различни области на Неустрия и включва около 60 000 жители. Назначението в Троа подчертава още повече важната роля на Алкуин редом с Карл Велики. Наистина, всички последвали един след друг абати на „Свети Мартин“ по онова време са духовници, на които Каролингите имат голямо доверие. Нали точно те съхраняват най-ценната реликва в цялата Западна римска империя – „филона на свети Мартин“. Те често управляват кралската или императорската резиденция.

* Димитри Казали е историк, педагог, композитор и писател. Неговата голяма страст е музиката. Освен  това той посвещава времето си в изследване на управлението на Наполеон. Издал е десетки исторически съчинения, сред които „Наполеон” (2004), „Сексът и властта” (2008), „Другият учебник по история на Франция” (2011). Той е автор на „Списък със 100-те най-извести французи по света”.
Валтер Брюйер е доктор по история, носител на отличие от фондация „Наполеон”, доцент по съвременна история в Института за политически изследвания в Екс ан Прованс. Той е автор на „Наполеон III и Втората империя” (2004), „Великата армия на свободата” (2009) и „Историята на наемните войници от 1789 година до наши дни” (2011)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.