СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мажоритаризъм и зомби демокрация – да спечелиш избори не е достатъчно

„Ама аз съм печелил избори три пъти!“, ръмжи към критиците си изтерзаният от протести турски премиер Реджеп Тайип Ердоган. На пръв поглед има право – сигурно мнозина в Турция и в чужбина ще се съгласят, че спечелилите народния вот лидери могат да управляват както сметнат за добре, нали? Именно това означава демокрацията.

Но не. Мажоритаризмът – кредото на все по-растяща група избрани, но автократични лидери по света, която смята, че на тяхна страна е правото на електоралната сила – не е истинска демокрация, макар че на пръв поглед двете неща изглеждат еднакви. Струва си да се обясни защо.

Като за начало демократичната легитимност не е просто корелат на дяла от вота на даден управник. Малцина кандидати на Запад в наше време печелят повече от половината гласове, още по-малко пък мнозинството от електората. Повечето са принудени да управляват с недостатъчно избирателни мандати. Това само по себе си не ги прави нелегитимни. Всъщност съкрушителните изборни победи като на, да речем, Александър Лукашенко в Беларус, често пъти са недемократични. Често те се постигат с измами, а дори когато не е така, може да са предвестници на тормоз и преследвания на опоненти на победителя или на триумфални ексцеси като при авторитарния унгарски премиер Виктор Орбан. Партията на Ердоган взе почти 50 процента от гласовете на изборите в Турция през 2011 г. – впечатляващ резултат, но не и абсолютно доказателство за демократична добродетел.

Ако широката подкрепа не прави автоматично даден лидер демократ, силната опозиция не го дисквалифицира. Реформите на Маргарет Тачър бяха меко казано спорни. Разпалените и язвителни политически нападки се ожесточиха в ерата на Фокс нюз, провокационните радиоводещи и жлъчните блогъри – Барак Обама често е заклеймяван като тираничен или изменнически. Тежките решения като орязванията на разходи или повишенията на данъци може да предизвикат масов гняв, както се видя през последните няколко години. Дръзки реформи, които „Икономист“ приветства, често пораждат същата реакция. Това обаче не прави недемократични лидерите, които ги налагат.

Проблемът е как се управлява отношението между поддръжници и опоненти. Това отчасти е въпрос на правила и институции за ограничаване на властта на даден лидер и да се даде възможност на засегнатите да получат справедливост. В тях трябва да влизат ясно изброяване на основните права на гражданите, независими съдилища, които да ги налагат, и свободни медии, които да следят за спазването им.

От демократична гледна точка това са областите, в които Ердоган е допуснал най-сериозни грешки – не като е въвел спорна или твърдоглава политика (това е негов прерогатив), а като е неутрализирал съдилищата, смълчал медийните критици и нападнал мирни протестиращи. Споменаванията му, че ще направи изменения в конституцията за удължаване на управлението си, както направиха президентите на Венецуела Уго Чавес и на Русия Владимир Путин, е още един предупредителен сигнал.

Освен документите и институциите, разликата между грубия мажоритаризъм и демокрацията е в главите на властимащите. Демократите имат основополагащото разбиране, че малцинството (или често пъти мнозинството) хора, които не са гласували за тях са също толкова граждани на страната им, колкото тези, които са гласували за тях, и заслужават да бъдат изслушани с уважение; и че работа на лидера е да планира и да действа в интерес на нацията, а не само на поддръжниците си. Протестиращите в Турция излязоха на улицата, защото смятаха, че Ердоган е не просто враждебен към интересите им, ами е глух към оплакванията им.

Като ги демонизира като терористи и чужди агенти и ги заля със сълзотворен газ и водни оръдия, той доказа истинността на това схващане. Контрастът с Бразилия, където Дилма Русеф подчерта, че демонстрантите имат право да протестират, е шокиращ.

Основната идея на една демокрация е, че гласоподавателите трябва да изберат правителство, което управлява както желае, докато те не сметнат за нужно да го разкарат. Обаче макар и гласуването да е важно демократично право, то не е единственото. А спечелването на избори не е позволение за лидера да пренебрегне всички видове контрол на властта му.

Мажоритаристкият светоглед, възприет от Ердоган и други подобни нему лидери, е своего рода зомби демокрация. Той има външната форма на истинското нещо, но му липсва сърцето му.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.