СофияПловдивВарнаБургасРусе

Къде и как изгуби пътя, Велислава?

По повод Бунтът на ситите от Велислава Дърева

Снимка: Полина Паунова, фейсбук

Здравей, Велислава,

Винаги съм се възхищавал на острото ти перо и на свръхизостреното ти чувство за справедливост. Още от времето, когато с баща ми писахте статията за изсичането на дърветата при застрояването на Пловдивския гребен канал, която никой тогавашен вестник не искаше да публикува. Добре че беше Стефан Продев, който с името и авторитета си застана зад вас и статията най-накрая видя бял свят не къде да е, а във вестник „Култура“.

Пиша ти, за да споделя дълбокото си разочарование от текста, която прочетох днес във вестник „Дума“, посветена на уличните протести от последните дни.

В статията ти, опитваща се да противопостави февруарските протести, които описваш с величавата лексика на любимия ми Гео Милев, със сегашните, в които хората идват за „своя пореден купон, за весела променада по софийските улици“, долових озлобление, което не подхожда на онази Велислава Дърева от моята младост. Нещо по-лошо: долових цинизъм. Груб цинизъм.

Според теб хората, излезли по улиците през последните дни считат себе си за елит, за „черешката на цивилизацията“, за „друго поколение човешки същества“. Казваш (цитирам), че „те презират всеки, който не може да си плати тока и парното, който от безизходица се самозапалва, самообесва, самоосъжда, който блъска от сутрин до вечер, който не може да купи на детето обувки, нито учебници, нито лекарства за майка си.“

Твърдиш, че била начертана „демаркационна линия между юни и февруари, между ситите и гладните, преуспелите и премазаните, между елит и простолюдие. Нарцистично и високомерно.“

Не, Велислава. Грешиш. Грешиш толкова много, колкото ако беше нарекла деня нощ.

Да, истина е, че хората, излезли на улицата през последните десет дни не са там, защото се притесняват за тока и хляба.

Те са там, защото се притесняват за загубата на смисъл.

Тези хора никога не са се самоопределяли като „красиви“ и „умни“ с цел да се разграничат от онези, февруарските хора. Всъщност, това беше една метафора, родена от фразата на чудесния Георги Господинов: „Протестиращият човек е красив“. В този израз се съдържа послание за духовна красота, за чистота на помислите, борба за идеали. Директно противопоставяне има, но то не е с „февруарските“ хора.

Противопоставянето е с моралната уродливост на едно управление, което само за няколко дни скрои и уши по мярка закон за лицето Делян Пеевски, безскрупулна и престъпна гад, и за някакви си 15 минути гласува въпросното лице за ръководител на една от най-важните институции в държавата. Управление, чийто единствен морален компас е грубият личен интерес на шепа олигарси, към които въпросното управление предварително е поставило себе си в зависимост.

Хората, които излязоха на улиците през последните дни, Велислава, са най-доброто, с което България разполага. Те са образовани, градивни, добронамерени; те са хора, които не се страхуват да отстояват позицията си. Те не мразят никого – най-малко хората, които излязоха, за да се борят за хляба си през февруари. Те са състрадателни. Те са смели. Те са хората, които ще построят новата България, за която всички мечтаем от толкова време.

Повече от сигурен съм, че онази Велислава отпреди години, която познавах – една жена, която беше готова да даде всичко от себе си в името на достойнството и справедливостта – би застанала в най-предните редици на този протест.

Противопоставяйки хората от днешните протести с останалите седем милиона българи, ти откъсваш най-живата плът от тялото на тази нация. Онази, която тупти и разпраща кръв по цялото тяло.

Не зная къде и как изгуби пътя, Велислава. Дано го намериш отново. Ти си умен и достоен човек. Пожелавам ти го от сърце.

С най-сърдечни поздрави,

Манол

Заглавието е на редакцията. От страницата на Манол Пейков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.