СофияПловдивВарнаБургасРусе

Монголия избира президент при икономически подем

Границата между Монголия и Русия. Снимка: Байкал24

Монголия избира своя президент в момент, в който страната преживява безпрецедентен икономически подем благодарение на своите подземни богатства, чието разпределение е в основата на политическия дебат.

Редица наблюдатели очакват, че настоящият държавен глава Зандаахуугийн Енхболд ще спечели втори мандат, който ще използва, за да продължи да привлича чужди инвеститори и да постигне още по-голяма растеж на икономиката, който през 2001 г. беше от 17,5 процента, но миналата година спадна до едва 12,3 процента.

Този подем стана възможен именно с идването в Монголия на гиганти от минния сектор като Рио Тинто, които започнаха да извличат полза от неразработваните до голяма степен досега ресурси като въглища, мед и злато.

Английско-австралийската група в партньорство с канадската Тюркоаз Хил Ресурс инвестира 6,2 милиарда долара в мината Ою Толгой, откъдето ще бъдат извличани годишно по 450 000 тона медна руда, чиято стойност се равнява на една трета от приходите на държавата през 2019 г.

Инвестиционната треска обхвана също столицата Улан Батор, чийто облик се промени бързо с луксозни небостъргачи и търговски центрове, никнещи като гъби след дъжд.

Но растат тревогите от растящото неравенство и вредите за околната страна в тази все още до голяма степен селскостопанска страна.

Тези въпроси бяха повдигнати от противници на президента Енхболд по време на кампанията, като голямо място заеха дискусиите по въпроса за националния суверенитет върху минните ресурси.

„Монголците разбират все повече и повече важността на чуждите инвестиции“, казва Джаргалсайхан Дамбадарджаа, телевизионен водещ и политически коментатор.

„Ето защо избирателите ще предпочетат настоящия президент, който гледа по-благосклонно на чуждите инвестиции“, допълва той.

Основният противник на Зандаахуугийн Енхболд е Бадмаанямбуу Бат-Ердене, шампион по борба и кандидат на Монголската народна партия.

Монголската народна партия и Демократичната партия на Монголия на настоящия президент бяха в коалиция в парламента през по-голямата част от изминалото десетилетие.

Третият кандидат за президент – Нацагиин Удвал от Монголската народнореволюционна партия – е първата жена кандидат за президент на Монголия и е привърженичка на бившия президент Намбар Енхбаяр, който излежава присъда от две години и половина за корупция.

Бат-Ердене е в основата на новия закон за защита на околната среда, целящ да отговори на опасенията, че минната индустрия ще навреди на крехките монголски екосистеми.

Двамата съперници на настоящия президент имат намерение да променят условията на концесията за мината Ою Толгой, казва Джаргалсайхан Дамбадарджа.

Друго притеснение касае разпределянето на печалбите, придобити от чуждите компании, от които не се възползват достатъчно най-бедните монголци.

Обвиненията за измама се появиха срещу президента, но много избиратели смятат, че това е чисто и просто стратегия за неговото оклеветяване.

Бат-Ердене също съсредоточи кампанията си върху факта, че той лично е с чисти ръце.

Ако всеки един от кандидатите не преодолее бариерата от 50 процента на първия тур, ще има втори тур на 10 юли, на който ще се явят кандидатите с най-висок резултат от първия тур.

Допитванията предсказват победа на настоящия президент още на първия тур. Смята се, че 54 процента от Улан Батор, традиционен бастион на Демократичната партия на Монголия ще дадат гласа си за президента, показа допитване на фондация Сант Марал, базирана в столицата.

„Но тази презумпция за победа на досегашния президент може да породи апатия у електората“, казва Джулиан Дрейкс, експерт по монголска политика в университета на Британска Колумбия в Канада.

Притиснатата между Китай и Русия Монголия се освободи от съветското лоно през 1990 г. и организира първите си свободни избори две години по-късно.

Оттогава преходът към капиталистическа демокрация беше до голяма степен мирен, с изключение на кървавите размирици през 2008 г. в резултат на обвиненията за измами на парламентарните избори.

За подобряване на прозрачността миналата година бяха въведени серия от нови мерки, сред които система за електронно гласуване за парламентарните избори, които бяха оценени като задоволителни.

Около 300 международни наблюдатели се очакват тази година за президентските избори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.