С Африканския рог напред към война

Докато водещите държави се препират по повод Сирия, малко по на юг – има-няма на хиляда километра, се разгаря поредното огнище на военнополитическа конфронтация. Конфликтът между Египет и Етиопия може да прерасне в схватка от нов тип – първата битка за ресурси и по-точно за вода. Футуролозите явно са прави – 21-и век ще е век на войните за оцеляване.

***

През 70-те години от изтеклото столетие Етиопия, подкрепяна от Съветския съюз, бе стигнала върха на своето могъщество като регионален лидер в Източна Африка. Оттогава страната преживя няколко икономически кризи, множество граждански сблъсъци и две войни – с Еритрея и със сомалийски въоръжени групировки.

Управляващите в момента привърженици на крайнолеви идеи начело с починалия наскоро Мелес Зенауи предложиха концепция за национално възраждане. В рамките й бе взето решение на Сини Нил – главния приток на река Нил, да се изгради супермощна електроцентрала с идеологически оцветеното име „Големият етиопски ренесанс“. Язовирната стена ще е висока 170 метра и с почти 2 километра дължина.

Съоръжение, фантастично за Африка, както впрочем и стойността му – без малко 5 милиарда долара. Проектната му мощност е 6 хиляди мегавата; на континента няма друга такава електроцентрала. Щом ВЕЦ-ът заработи, Етиопия мигом ще получи твърде мощен тласък за развитие – не само ще задоволи нуждите на собствената си икономика от енергия и вода, но ще си гарантира и сигурен канал за приходи от износ на ток. Класически пример, показващ как може с един замах да се решат икономически и геополитически проблеми.

Плановете на Адис Абеба обаче съвсем не предизвикаха възторг в Египет, чиито земи се намират по-долу по течението на Нил. Ако ВЕЦ-ът бъде построен, тази страна ще изгуби над 20 на сто от обема получавана вода и най-малко 40 процента от енергията, произвеждана във водни централи (главно Асуанската). Това ще означава катастрофа за египетската икономика и за селското стопанство. Президентът на Египет Мохамед Морси заяви, че е готов да предприеме всякакви стъпки, защото „Нил е богатството на Египет; ако то намалее макар и с една капка, алтернатива ще е нашата кръв“.

А мюфтията на египетската ислямистка групировка „Ал Гамаа ал Исламия“ заплаши в ефира на телевизия „Ал Арабия“, че ще обяви на Етиопия джихад, ако страната започне да строи ВЕЦ. Не пропусна и да обвини Израел – изграждането на язовира било „заговор с цел да се упражни натиск върху Египет“. Ще отбележа мимоходом, че в случая уважаемият мюфтия не е прав: Израел отдавна се е научил да притиска Египет (а и други някои страни) с по-икономични методи – директно финансира политиците, които му трябват.

В началото на юни Египет спешно изпрати в териториите на бивша Сомалия делегати, които да преценят перспективите за възстановяване на сомалийската армия, воювала някога с Етиопия, и за сключване на военен съюз с непризнатата държава Сомалиленд. Твърде е вероятно на страната на Египет да застане Еритрея, претърпяла поражение от Етиопия през 2000 година. В подкрепа на Етиопия се изказаха правителствата на Судан и на Южен Судан; а Кения – развита държава по африканските стандарти, още не се е произнесла, но има интерес да получава евтин ток от Етиопия.

Шест африкански страни – Бурунди, Кения, Руанда, Танзания, Уганда и Етиопия, подписаха договор, обезсилващ редица предишни документи, наследени още от колониализма. Дотогава Египет консумираше близо 70 на сто от водата в Нил, имаше и право на вето върху решенията за изграждане на всякакви хидротехнически съоръжения; сега обаче ограниченията и квотите падат.

Кайро е в незавидно положение: ако ставаше дума само за военен сблъсък, армията на Египет има 10- или 15-кратно превъзходство по жива сила над въоръжените сили на всички подписали документа и на съюзниците им, също така 20 пъти повече танкове и бойни самолети – прочее, би смазала противника си за броени дни. Египет и Етиопия обаче нямат обща граница, точно затова египетските военни маневрират около полупартизанските сомалийски формирования и слабо професионалните еритрейски войски. При това вътрешнополитическата обстановка в Египет никак не е стабилна и една война може да я нажежи още повече.

Допълнителна интрига внася това, че египетският лидер Мохамед Морси разполага с твърде малко ходове, за да сложи край на кризата – фактически е обречен да започне бойни действия в една или друга форма. Ако използва политически методи, ще си навлече обвинения, че търгува с жизненоважни интереси на страната; тогава вълненията със сигурност ще прераснат в национална революция.

Една успешна военна кампания срещу Етиопия обаче не само ще запази баланса в египетската икономика, а рязко ще намали политическата тежест на опозицията. Така ще позволи на Морси да поеме напълно контрола върху политическата ситуация в страната и да завърши реформите си.

Тези съображения са обвързани впрочем с политическата конюнктура на момента. И скоро ще бъдат забравени, ако, не дай Боже, в Африканския рог, откъдето извират Бели и Сини Нил, избухне въоръжен конфликт. Причината за него обаче може да влезе в историята – чак от времето на първобитнообщинните племена това навярно ще е първата мащабна война за жизнен ресурс, какъвто е водата.

Херберт Маркузе, създал теорията за пренаселеност на Земята, предричаше, че към средата на 21-и век войните за вода, хранителни и енергийни ресурси изцяло ще изместят класовите войни за геополитическо влияние като източник на нови богатства. Ще се воюва за мизерия – стига тя да е шанс за оцеляване. Дали не виждаме как се сбъдват неговите прогнози?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.