Забравете НАТО срещу талибаните, истинската битка в Афганистан е Индия срещу Пакистан

Старият етнически конфликт в Афганистан се е превърнал в посредническа война за враждата между двете ядрени сили в региона.Враждебността между Индия и Пакистан, която трае от повече от 60 години, е в основата на сегашната война в Афганистан. Повечето западни наблюдатели приемат конфликта като битка на НАТО срещу Ал Каида и талибаните. В действителност това отдавна вече не е така – смятаме, че става дума за нас, но не е вярно. Вместо това войските ни сега са затънали в сложна война, оформяна от два съществуващи преди нея конфликта: единият вътрешен, другият регионален.

Вътре в Афганистан войната се възприема главно като въстание на пущуните срещу режима на президента Хамид Карзай, който овласти други три етноса – таджиките, узбеките и хазарите, до степен, която предизвиква недоволство у пущуните. Въпреки че самият Карзай е пущун, мнозина го възприемат като параван за планирана от САЩ промяна на баланса на силите още от 2001 г., когато САЩ свалиха съставените предимно от пущуни талибани. Чрез подкрепянето на таджиките от северните провинции срещу пущуните от южните САЩ неволно заеха страна в гражданска война, която трае от 70-те години на 20-и век.

Днес таджиките, които съставят 27 процента от населението на Афганистан, са 70 процента от офицерите в афганистанската армия. Заради това мнозина пущуни – които са 40 процента от населението – подкрепят или поне смътно симпатизират на талибаните.

Зад този вътрешен конфликт застрашително се надига много по-опасната вражда между двете регионални ядрени сили Индия и Пакистан. Всъщност САЩ, Великобритания и НАТО играят незначителна роля и за разлика от Индия и Пакистан се ориентират към изхода. Простата истина е, че талибаните са с толкова добри позиции в Афганистан, защото са подкрепяни от Пакистан. А те са подкрепяни от Пакистан, защото пакистанските генерали се страхуват да не се озоват в индийско менгеме, като се изправят не само срещу масираното индийско присъствие на юг, но и срещу проиндийски режим на север в Афганистан. От разделянето на субконтинента през 1947 г. Индия и Пакистан са водили три войни, като най-скорошната беше през 1971 г., и изглеждаха готови да прибегнат до ядрените си оръжия една срещу друга по време на Каргилската криза през 1999 г.

След като САЩ прогониха талибаните от властта, настъпи съществена стратегическа промяна – правителството на Афганистан стана съюзник на Индия, с което оправда най-големите страхове на пакистанците. Карзай страстно мразеше Пакистан, отчасти защото смяташе, че пакистанското разузнаване е помогнало за убийството на баща му през 1999 г. Същевременно той чувстваше силна емоционална обвързаност с Индия, където е карал висшето си образование. Когато интервюирах Карзай в началото на март, той с топлота говореше за престоя си в Симла като за най-щастливите дни в живота си. С идването на Карзай на власт Индия се възползва от възможността да увеличи политическото и икономическото си влияние в Афганистан, като наново отвори посолството си в Кабул, откри четири регионални консулства и отпусна помощ за въстановяването в общ размер на 1,5 милиард долара.

Пакистанските генерали отдавна възприемат джихадистите като евтино средство, от което лесно могат да се разграничат, за контролиране на събитията в Афганистан, както и в Кашмир. Не е ясно колко от тях все още подкрепят тази стратегия и колко са се разколебали. Очевидно има генерали в пакистанската армия и разузнаване, които сега са разтревожени от мащабите на верското и политическо насилие, което джихадистите са породили в Пакистан. Други обаче оспорват тази позиция и продължават да смятат, че джихадистите са по-практична защита срещу индийската хегемония дори от ядрените оръжия. За тях подкрепата на грижливо подбрани джихадисти в Афганистан е жизненоважна стратегия за оцеляване, която си струва риска. Главнокомандващият пакистанската армия генерал Ашфак Парвез Каяни едно време беше в този лагер. Доколко е променил позицията си остава спорен въпрос.

Наблюдателите на Пакистан обаче са единодушни, че макар и Каяни да осъзнава талибанската заплаха за собствената си страна, продължава да го изгаря мисълта за присъствието на Индия в Афганистан. Както ми каза високопоставен британски дипломат в Исламабад: „В момента Афганистан е всичко, за което мисли Каяни и за което иска да говори. Само за това го информират и това е основното, на което обръща внимание. В момента се води индо-пакистанска посредническа война.“

Много ще зависи от това какво ще реши Индия. Не е ясно дали правителството й ще избере да играе по-важна роля в Афганистан след заминаването на американските войски. Някои индийски „ястреби“ заявяват, че с приемането на по-активна военна роля в Афганистан Индия може да запълни вакуума в сигурността, който ще се получи след изтеглянето на САЩ, да развие регионалните си интереси, да се съревновава със съперника си Китай за влияние в страната и същевременно да неутрализира пакистанския си враг.

Усилията на пакистанския премиер Наваз Шариф да подаде ръка на Индия може да укрепят позициите на умерените в Делхи. Това, което е сигурно обаче е, че бъдещето ще е по-светло и за трите страни, които са хванати в смъртоносен триъгълник на взаимно недоверие и съперничество, ако Пакистан и Индия възприемат нестабилността в Афганистан като общо предизвикателство, което да се реши със съвместни усилия, а не като бойно поле, на което да ескалират продължителната си ожесточена вражда.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.