Много германски турци одобряват твърдия подход на Меркел към Турция

Ройтерс

За Реджеп Демир, бизнесмен от голямата турска диаспора в Германия, съпротивата на германския канцлер Ангела Меркел срещу присъединяването на Турция към Европейския съюз има безусловен смисъл.

Отлагането преговорите за присъединяването на Турция към ЕС безспорно е насочено към консервативните поддръжници на Меркел, която ще се бори за трети мандат на изборите през септември.

Но дори и сред трите милиона души с турски произход, живеещи в Германия, има много, които поставят политическия реализъм преди патриотизма, когато стане въпрос за твърдата позиция на Меркел относно Турция.

„Турция трябва да се развие още, за да постигне стандартите на ЕС и не е много добре подготвена за преговорите“, казва Демир, бизнесмен с университетско образование.

„В края на краищата това от дълго време е позицията на Меркел, така че не е изненада“, добавя Демир, чиито родители са едни от стотиците хиляди турски работници, пристигащи в Западна Германия след 1960-та година съгласно споразумение в областта на трудовия пазар, целящо подпомагане на следвоенния й напредък.

Страстите във връзка с това как турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган потушава мирните протести, започнали на площада Таксим в Истанбул стигнаха до там, че турци да призовават преговорите с ЕС да бъдат спрени, за да научи Анкара урока си.

Европейският съюз бе планирал отваряне на нова глава с Турция, касаеща регионалната политика тази седмица, но Германия, подкрепяна от Австрия и Холандия, блокираха този план.

Вместо това правителствата на ЕС във вторник подкрепиха инициирано от Германия предложение да се отвори глава регионална политика, но същинските преговори по нея да бъдат отложени до оповестяването през октомври на доклада на Европейската комисия за политическите реформи и човешките права в Турция.

Десетки хиляди души, повечето от германската турска общност излизат по улиците на германски градове в последните седмици, за да демонстрират и за да подкрепят протестиращите в Турция.

По-големият гняв идва от групи, за които може да се предположи, че са противници на Ердоган.

„Преговорите трябва да бъдат спрени, защото Ердоган не е правилният човек, който да води Турция към ЕС“, казва Али Доган, лидер на алевийската общност в Германия.

Сектата, свързана с шиитския ислям, сформира голямо малцинство в Турция, където членовете й казват, че имат по-малко права от сунитското мнозинство на Ердоган.

Но с проучвания на общественото мнение, внушаващи, че повечето от германците са против турското членство, всяко мнение срещу Ердоган е удобно за Меркел, чиято партия Християндемократически съюз потвърди отдавнашната си позиция срещу присъединяването на Турция към ЕС в новата си предизборна програма този уикенд.

Молбата за членството на Турция се влачи от години. Тя стана асоцииран член през 60-те години, но стартиралите през 2005 година преговори за присъединяване се забатачиха заради спора относно разделения остров Кипър, член на ЕС и заради съпротивата на Париж и Берлин.

Немската опозиция и някои анализатори обвиняват Меркел, че използва присъединяването на Турция, за да угодничи на консервативните избиратели в Германия и поддържат мнението, че преговорите за членство са най-добрият начин за осигуряването на честен диалог за турската демокрация.

„Трагично е, че всичко това не може да бъде обсъдено в главите за съдебната система и основните права, за правосъдието и вътрешните работи“, казва Хедър Грабе, директор на европейския политически институт Отворено общество.

„Силата на европейските лостове намаля много през годините в резултат на всички пречки в процеса за членство в ЕС“.

Не всички в германската турска общност подкрепят позицията на Меркел за членството в ЕС.

Сюрея Инал, данъчна съветничка в германската търговско-промишлена палата смята, че Берлин е разтревожен, че Турция с населението си от почти 81 милиона, колкото е и на Германия, ще промени баланса на силите в ЕС.

„Щом България и Румъния могат вече да изпълнят икономическите и политическите критерии, как Турция не може?“, пита тя.

Инал казва, че притесненията на Германия, че огромен наплив от турски работници може да последва след присъединяването към ЕС, са неоснователни.

„Всъщност би било голям късмет за Германия ако привлече толкова много млади образовани хора“, казва 48-годишната бизнесдама, добавяйки, че членството ще даде възможност на турците, живеещи в Германия, да имат двойно гражданство.

Това е сериозна причина за безпокойство в турската общност.

Баръш Йешилдаг, 26-годишен продавач на баклава на сергия на улицата, се оплаква, че е третиран като втора ръка човек в сравнение с имигрантите в Германия от други страни от ЕС.

Носейки червената тениска на берлински футболен отбор, където тренира младежкия тим, Йешилдаг казва, че е роден и отрасъл в Германия и че доброволно е отбил военна служба, но че все още не се смята за истински германец.

„Общността се чувства обидена ако кажете, че Турция не може да бъде част от ЕС. Все едно да кажете, че не сме европейци“, казва той.

„Може би смятат, че Европа е християнска, но има мюсюлмани, живеещи в Германия с германска национална принадлежност“.

Като повечето хора от турските пазари за плодове, ориенталски деликатеси и текстилни стоки по бреговете на Шпрее, той се чувства достатъчно силен, за да каже, че Турция трябва да обърне гръб на ЕС.

„Турция не се нуждае от него“, казва той. „За 10 години тя успя да прогресира със собствени сили, не като Гърция и Испания, които трябваше да бъдат влачени и вижте къде са те сега.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.