СофияПловдивВарнаБургасРусе

Страховете на ЕС – този път от хърватското нашествие

Приемането на Хърватия в ЕС възкресява страховете от нашествие на хърватски работници, по-специално в Германия и Австрия. А клишетата за източноевропейците, които идват, за да заграбят работата на западняци, ще продължат да съществуват още дълго време.

Огромен публичен дом скоро ще отвори врати в Хоентурн, малък град в австрийската провинция Каринтия. Инвеститорите обявиха, че в него ще работят 140 проститутки. Градът наброява около 800 жители. Публичният дом безспорно ще предизвика демографски взрив в района. Но в този случай не става дума единствено за проститутки, а и за работници (до голяма степен имигранти), които ще имат шанса да заемат 40-те работни места, създадени специално, за да помагат на проститутките да изпълняват всекидневните и еженощните си задължения.

Инвеститорите на публичния дом засега остават анонимни. Те са от Швейцария и Германия. Вложили са в начинанието над 7 милиона евро и целта им е да извлекат полза от близостта с италианската граница, където проституцията е незаконна, противно на Австрия, която легализира публичните домове, където проститутките плащат данъци и са защитавани от полицията и социалните служби.

Така че, както става ясно от този пример, всички средства са добри, ако са вложени в създаването на нови работни места в ЕС. И тези нови професии ще влязат в статистиките за пазара на труда.

Както е известно, европейските лидери сериозно обсъждат въпроса за младежката безработица. „Ако младите не работят, те ще загубят вяра във възможността, която представлява ЕС, както и във важността на европейското единство. А без щастлива младеж, няма европейско бъдеще“, казват европейските лидери.

Всеки е съгласен, че с откриването на публичния дом, в Каринтия ще бъдат привлечени основно проститутки от страните от Източна Европа – тази прословута част на Европа, която живя в комунистическо неведение до 1989 г., преди да стане член на ЕС.

Безработицата при младите европейци достигна безпрецедентно ниво. В Гърция 60 процента от младите между 14 и 24 години са без работа, в Испания младежката безработица е 56 процента, а в Италия се доближава до 38 процента. Струва ни се невероятно, но е реалност. Големите защитници на ЕС твърдят, че мобилността е същественото условие за обновление на пазара на труда. Според тях тази мобилност трябва да се подобри, да се сложи край на предубежденията и на страховете. Европа е един голям пазар, който трябва да се „проветри“ и „прочисти“ от юридическите и психологическите препятствия.

Когато 24-годишно момиче емигрира, това не означава, че тя ще стане проститутка. Но стереотипите след падането на Берлинската стена си остават същите и превръщат всички момичета от Източна Европа в най-търсените на Запад проститутки. Зад тези стереотипи (които изобщо не са в сила, когато става дума за млади гърци, испанци и италианци) се крие друг стереотип. Когато един източноевропеец емигрира, той го прави, за да открадне работата на западняк.

Но статистиките говорят друго. Неотдавнашно изследване в Италия показа, че италианците емигрират масово в Германия през последните години. Между 2011 г. и 2012 г. броят на италианците в Германия е нараснал с 40 процента, а миналата година около 12 000 италиански работници отпътуваха за Германия.

Римски всекидневник публикува историята на младоженци, които инвестирали всичките си спестявания в малък апартамент в Мюнхен, за да може младата жена да роди в този град първото им дете. Те го направили по една проста причина. Германия осигурява помощи на семействата с новородени, докато в Италия социалните помощи не съществуват.

Европа няма една единствена социална политика. Тя няма един и същи правила относно пазара на труда. Всяка страна си функционира по свой начин и поради тази причина най-малкият емиграционен феномен веднага се възприема като атака срещу една страна, която се чувства по-добре от останалите.

Мобилността на проститутките е гарантирана, но това не се дължи на ЕС. Това си е отколешен проблем, следствие от нашата непоследователна и лицемерна цивилизация.

Както е известно, Австрия и Германия обявиха, че ще използват правото си на мораториуми, за да ограничат достъпа на хърватите до техния пазар на труда. Това е начин да попречат на хърватските работници да внесат смут в ситуацията в техните страни. Миналата година Германия – единственият европейски двигател – преживя имиграция от над милион работници, повечето от които дошли от  други страни от ЕС, от Гърция до Полша.

Хърватските работници могат да „нанесат още щети“, ето защо Австрия и Германия ще контролират и ще ограничават грижливо техния достъп.

Воден от същата логика, областният управител на италианската област Венето Лука Дзая от евроскептичната и антиимиграционна Северна лига написа писмо до хърватския премиер Зоран Миланович, в което посочи, че ако Брюксел се съгласи, Венето ще призове Италия да вземе мерки, за да контролира движението на хора от новата страна членка Хърватия. Дзая припомни в писмото, че ръстът на безработицата в Хърватия достига 25 процента, а средната заплата на хърватските работници е с 30 процента по-ниска от средната в Италия.

Областта Венето следователно се страхува от хърватско нашествие и изисква италианските работници да бъдат защитавани. Същата тази област обаче заедно с нейните съседи – италианската област Фриули-Венеция-Джулия и австрийската провинция Каринтия обмислят проект за създаването на еврорегион заедно със своите хърватски колеги от Истрия и Горски Котар. Да, наистина политиката е проститутка. И нека сега политиците да ни обяснят какъв е смисълът и целта на този еврорегион.

БТА

* Статията първо е била публикувана в хърватското издание „Нови лист Риека“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.