СофияПловдивВарнаБургасРусе

Наистина – къде бяхте? Не ви ли е срам?

Няколко възгласи на възмущение из социалните мрежи, по повод крокодилските сълзи на забравения режисьор Евгений Михайлов, породиха недоволство.

Михайлов, който отново става център на внимание с помощна на телевизиите, щял да поиска политическо убежище, тук се установявала диктатура. Не знаел дали ще доживее до вечерта, заяви той в Би Ти Ви.

Още десетина такива борци за свобода изплуваха тия дни по екраните да обясняват колко е страшно и как властта мачка свободата и демокрацията.

В отговор възниква логичният въпрос – къде бяха в последните 4 години? Когато Борисов мачкаше свободата на медиите, демокрацията, разделението на властите?

Ето, този въпрос не трябвало да се задава, защото той подкрепял правителството, Станишев и бил против площадната революция.
Николай Слатински е развил цяла теза в сайта си, че обществото не било застинало състояние, а процес, жив организъм. И по неговата логика този организъм по-рано е дрямал, а сега се е събудил и не трябва да питаме протестиращите и разни сенки от миналото като Евгени Михайлов – „Къде бяхте?”. Търпяното до вчера днес можело да причини обществен взрив.

Да прощава Слатински. Въпросът виси със страшна сила. Не, не точно към него, не и към всички протестиращи, а към такива като Михайлов, Сугарев, храбрите журналисти от БНТ и СЕМ, които излизат с декларации да бранят свободата на словото и т. н. Къде бяхте, наистина последните 4 години?

Въпросът не е дали са се събудили, въпросът е морален.

За какво толкова узряха (по логиката на Слатински), че по-рано не смееха да шукнат против медийното затъмнение на Борисов, обслужваха го със старание, а сега са толкова смели бранители на демокрацията?

Да, очевидно е, че довчера са били страхливи мишки, а сега усетиха, че са свободни и няма кой да се разправя с тях, затова се изказват драматично.

Но не е само това. Все имаше хора в онова време, които се осмеляваха да се противопоставят, а не да обслужват. Въпрос на личен избор и гражданска смелост. А не на развитие и събуждане, както си твърди Слатински.

Много кресливите сега против властта, по нищо не се различават от Бареков, който кряка „Бият Паниковски”.

Къде бяхте, наистина, когато назначиха за премиер човек от СИК, приближен на големите босове Бай Миле, Пашата, Маргини, Маджо? А сега се обаждате от всички телевизии, че някакъв зам.-министър бил шеф по застраховането на СИК в Шумен? Премиерът го уволни, това е добре. Но за това ли трябваше да съзреете?

Не, не това.

Всъщност, много от мълчалите тогава, са приемали и морално, и всякак властта и извращенията на Борисов. И са се чувствали добре с него. И сега просто искат да го върнат.

Просто едни олигарси се борят с други олигарси, и всичко това се крие зад протестиращите. Тях вече ги употребяват.

––
* За пояснение на някои читатели – коментар, който е подписан с името на изданието, е редакционен коментар, т. нар. editorial, който изразява мнението на редакцията.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.