Египет отново се готви за революция

В сряда – 26 юни, египетската армия бе мобилизирана да охранява стратегически важните обекти и най-големите градове в страната от „радикални ислямисти и криминални елементи“. Всъщност обаче президентът Мохамед Морси, самият той представител на ислямистката партия „Мюсюлмански братя“, бе решил да се опре на армията – една от най-авторитетните сили в страната, за да възпре всякакви опити за нова революция по модела от 2011 г., когато също такива общонационални протести на хора от най-различни политически сили, недоволни от ислямисткото управление и фактическата реставрация на предходния авторитарен режим, принудиха президента Хосни Мубарак да излезе в оставка.

Повод за сегашните (а и за предишните) протести станаха искания, традиционни за Египет и за „арабската пролет“ като цяло: да се либерализира политическият живот, да се ограничи властта на тайните служби и правоохранителните органи, да се обуздае корупцията. Откакто е на власт (тоест повече от година), Мохамед Морси не е успял да положи началото на кадрова или някаква друга революция в египетската държава.

От правителството бяха отстранени хора, лоялни към Хосни Мубарак и лидера на военната хунта, поела властта след преврата от февруари 2011 г. – генерал Мохамед Тантауи. Ислямистите успяха да наложат приемане на поправки в конституцията, постепенно укрепващи в Египет шериатското правосъдие. Светската опозиция начело с Мохамед ел Барадеи, активно протестирала още от времето на предишния президент, се оказа изтикана далеч от властта и затова стана гръбнакът на новите протести.

Пламнал с избухването на революцията от 2011 г., Египет фактически не е изстинал и до днес. Народът усети силата на масите, възможността да влияе на голямата политика и не може да се върне към другите форми на политически живот, особено щом вижда корупцията, традиционна за Ориента, и произвола на силовите структури. Социално ядро на протеста стана „средната класа“, формирана през последните 20 години в големите градове от страната, най-вече в Кайро и Александрия. Вкусили от западния начин на живот, тези хора често поддържат тесни връзки с египетски светски и ислямистки дисиденти, установили се в Саудитска Арабия, САЩ и Европа.

Президентът ислямист Мохамед Морси не може да преодолее тенденцията към налагане на западните нрави в политическия живот в страната и да изгради държава по образ и подобие на ограничената теокрация в Иран или на монархиите от Персийския залив. Египтяните твърде остро усетиха от личен опит силата на социалния и политически протест, силата на многохилядната улица.

Преди година, когато светската опозиция едва започваше да протестира срещу управляващите ислямисти, президентските сили се опитваха да се преборят с протестиращите с техните собствени методи – свикваха симпатизантите си, каквито имат доста в бедняшките квартали на големите градове и по селата, на митинги в столицата и ключовите мегаполиси. Сега обаче президентът е убеден, че брожението сред военните е потушено и те са по-заинтересовани да стабилизират обстановката в страната, а не „да клатят лодката“ – тъй че реши, прераснат ли митингите в сблъсъци с полицията, да използва и войската за въвеждане на ред.

Събитията на площад „Таксим“ в Турция, където демонстрантите също искат оставката на омръзналия им премиер – ислямиста Реджеп Ердоган, отекнаха и в Египет, управляван от идеологически съратник на Ердоган. Активистите и лидерите на „арабската пролет“ схванаха, че несвоевременно са отстъпили инициативата на ислямисти консерватори, непризнаващи „революционните“ ценности. „Избухналите“ в Египет и Турция локални вълнения може би само възвестяват идването на нова вълна от „арабската пролет“, насочена срещу ислямистите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.