СофияПловдивВарнаБургасРусе

Колко храбри БНТ, СЕМ и независими журналисти…

Карикатура Христо Комарницки, вестник „Сега“

Вчера в БНТ бях в студиото на Георги Любенов, в компанията на Евгени Михайлов, Дърева, Найо Тицин. Сякаш се върнах в края на Студената война, след падането на Берлинската стена, като слушах Михайлов. Това е цяла отделна тема.

Една подробност, обаче, ме безпокои. Преди около година и половина бях пак при Георги  Любенов да говорим за свободата на печата. Преди предаването водещият тогава ме помоли да не споменавам името на Делян Пеевски и майка му в ефир. Щял съм да предизвикам да им дават право на отговор. Айде, чак пък право на отговор. И аз говорих без имена за една медийна групировка. Тогава не можеше да кажеш всичко. В телевизионните студии дори не канеха по определени теми.
А сега напълно свободно се говореше какво безобразие е този избор на Пеевски за шеф на ДАНС и т. н.

Какво се промени?
По-рано Пеевски беше част от управлението на ГЕРБ, връзката между Доган и Борисов. Медиите на Пеевски бяха пропагандната машина на правителството. Сега той е част от управлението на БСП-ДПС. Тогава имаше страх, не можеше да се говори за него. Сега няма, сега може да се говори свободно и против Пеевски, и против правителството.

Много ми се иска тази свобода да се запази,

да не се окаже само конюнктура…


Тия дни БНТ, асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), а след това и СЕМ излязоха с декларации в защита на свободата на словото. То било заплашено от друга декларация – на шефа на парламента Миков, в която призовава журналистите за отговорно поведение и казва, че много телевизии допринасят за ескалация на напрежението.

И в отговор на смешната декларация на Миков заваляха такива тежки клетви за посегателства на свободата на словото, ще кажеш започва установяване на някакъв извънреден режим в страната.
А всъщност телевизиите, СЕМ, радиото, храбри журналисти май най-после се събудиха и се почувстваха свободни. И чак опиянени от свобода.
Гледам репортаж на БНТ от първия ден от обсадата на парламента. Репортерка обяснява как протестиращите обикалят и причакват депутатите, които излизат от парламента, а те се опитват ту от една, ту от друга страна да минат през обсадата. „Не им се получава”, казва репортерката. Като че ли е някаква забава, показваме играта „Хвани си депутат”. И го набий. Защото наистина набиха една депутатка от ДПС – Петя Раева отнесе няколко удара край парламента. Никой не вдигна шум за това, не е новина. Виж, ако Сидеров беше ударил някого. Сега той нахлу с агитка от депутати в БНТ – като депутати и не могат да ги спрат. Не му се случва за пръв път, и в други редакции е нахлувал, дори с бодигардове. Но сега журналистите били наплашени.

За последните почти 4 години при управлението на Борисов имаше поводи за декларации в защита на свободата на словото, но БНТ, СЕМ и АБРО не проявиха подобна инициатива. Защо така?

Сега такива въпроси са неудобни. Сега

само „комунистите” задавали такива въпроси

– „Къде бяхте преди?”, „Защо си мълчахте тогава?”
Бре да му се не види.

Добре е обаче да си припомним как беше. Защото днес като че ли има избирателна амнезия за това, което се случваше с медиите.
Имаше медийни проучвания през 2010 г. например, според които в някакъв период Бойко Борисов се е появявал средно 188 пъти на ден в медиите. Почти три години наред новините на телевизиите – обществената БНТ, и частната бТВ, започваха с Бойко Борисов и до края на емисията той често се появяваше поне още два пъти.

През всяка следваща година подобни изследвания констатираха, че медиите митологизират Борисов. И което е по-лошо – политиката се представя папагалски, чрез подхвърлени реплики от Борисов, клишета, агресивна риторика, без анализ на факти, често и без показване на различни гледни точки. Опозицията е представяна негативно, чрез отрицателни споменавания, показваха проучванията.

Не е имало в българската история такова истерично, тотално, обсебващо присъствие на един управляващ в медиите. И Тодор Живков никога не е бил така център на внимание в българските медии по време на тоталитарната държава. Бойко Борисов го надмина.

Само интернет сайтове, няколко малки независими медии и карикатурите на Комарницки, например, казваха какво реално се случва.
Явлението беше ненормално. Такова обслужване – не само от медиите  на Пеевски, а от големите телевизии и вестници – не се беше случвало в България.
Медиите просто бяха болни, под тотален контрол.
В интерес на истината, например изключение беше БНР. За всичките тия години журналистите там се държа достойно, и в новини, и в предавания се опитваха да дават и неприятни за властта мнения, да допускат критика.

Когато „24 часа” и „Труд” бяха продадени,
а новите издатели Огнян Донев и Любомир Павлов показаха някаква, макар и малка независимост, веднага срещу двамата бяха повдигнати по две обвинения, сложиха им гаранции по 500 хил. и 200 хил. лева, натискаха ги около година, докато си продадат вестниците и тогава снеха обвиненията срещу тях. И новият купувач и досега се крие и не се знае кой е. Но очевидно е купувач, подпомогнат от властта на Борисов.
Тогава нямаше храбри декларации на медии и журналисти. Дори в новините представяха като нещо нормално, че издателите на два от големите български вестници са под гаранция, не се коментираше дори.
Загриженост за свободата на словото в България по един или друг повод проявяваше главно организацията „Репортери без граница”.

Самият Борисов през 2010 г. разпрати писмо до медиите, в което той, разсърден от обвинения на Първанов срещу него, искаше главните редактори и шефове да отговорят дали той им оказва натиск. В отговор заваляха декларации от шефовете на БНТ, на телевизии, радиа, вестници, в които те казваха, че никога не им е оказвал натиск. Тонът беше, като че ли те рапортуват (виж тук) Тогава само шефката на новините на Би Ти Ви каза, че има натиск, без да навлиза в подробности. Даде пример за модерната цензура, според термина на Би Би Си. Тя се състои в това, че властимащите отказват участия в телевизионни предавания и телевизии, които ги критикуват.

А самият Борисов безпардонно обясни как оказва натиск –

„Пращам им гадни есемеси”,

каза той в интервю пред „24 часа” (виж тук). Не само. Не са един и двама свидетели, как Борисов звъни по вестници и телевизии, настоява, сърди се. В същото интервю признава, че освен есемеси се обажда раздразнен по най-дребни поводи в телевизии, за да коригират нещо в новините.
В общуването си с журналисти беше арогантен, многократно ги пъдеше, караше им се. През юни 2010 година например репортерката на Нова ТВ Мария Цънцарова попита премиера дали може да се овладее цената на газа. Тръгвайки си, Борисов каза: „Точно на тебе знаеш кога ще ти отговоря…“. С нищо непровокирано ругателство.
При включване по телефона в сутрешен блок на бТВ Борисов се скара на водещия, че показва на екраната карикатурите с него от в. „Сега”. Скара се на друг водещ в Нова ТВ, че му показвали неподходяща снимка.
През септември 2012 при посещение в Бургас Борисов каза на журналистите „Къде пише, че трябва да ме питате каквото ви дойде на акъла?“ И т. н. примери много.

След края на правителството на Борисов, медиите не дадоха оценка за управлението му. Докато той беше на власт, те волно или неволно, поради обслужващата си роля, прикриха реалното състояние на икономиката. Хората не разбраха какво се е случило и какво ги чака. Сега попарата ще я сърбат всички.
Когато Борисов подаде оставка, за няколко седмици се почувства свобода в телевизиите. Изведнъж в предаванията влязоха хора, които рядко или никога не се бяха появявали в студио и започнаха да говорят неща за Борисов, които за последните години никой не беше чувал. Водещите на моменти дори гледаха втрещени и не вярваха на ушите си. Тази свобода бързо затихна и нещата полека бяха овладени. Сега се говори по-свободно, отколкото по времето на Борисов. Медиите са опозиционно настроени (с изключение на вестниците на Пеевски), за разлика от преди. Но има има и политически пристрастия. Тук и там в предавания валят жестове към Борисов и ГЕРБ. Това се вижда при Кулезич, Кеворкян, Цветанка Ризова, Лора Крумова. За компетентност на водещи и репортери пък дума да не става, това е цяла болна тема.

Медиите у нас са още неспособни да се държат обективно и безпристрастно. Дълъг път имат да извървят. И засега не става по-добре, а по-зле.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.