СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мръсни думички за продан

Румен Белчев

Първата работа на дечурлигата, докопали правописния речник, е да потърсят дали в него я има думичката „лайно“. И, ощастливени от откритието, да продължат да ровят из томчето, за да проверят дали ги няма и другите трибуквени думички, които мама и татко не дават да се казват.

Не се мъчете, мили деца, купете си вестник  – там има от всичко за всекиго!

Родителите ви се тюхкат, че „Хамлет“ може да изпадне от учебните програми? Няма проблем – отворете „ТЕЛЕГРАФ“ и ще научите културната новина, че „Леонид Йовчев си го развя въпреки лошото време“… Става въпрос за нашумялата постановка на Народния театър, разбира се, и за онова, което анонимният телеграфен репортер е разбрал от нея. Не сте разбрали какво точно развява актьорът? Разгърнете „УИКЕНД“ и с възторг ще прочетете, че „Икебаната развя чурка“… Културничко, даже на снимката разветият атрибут е маскиран с фотошоп.

Обичате криминална хроника? Грабвате „ВСЕКИ ДЕН“ и четете прехласнати как двоен убиец „Разстрелял приятелите си, а после ги разфасовал като прасета“.  Убиецът – наречен „изверг“, жертвите – „прасета“… Свинска история, откъдето и да я погледне човек, но заглавието хваща погледа!

Като си говорим за заглавия, „ТЕЛЕГРАФ“ би всички с първата си страница, заета изцяло от „Браво, че пребиха Люба Кулезич!“ С много по-дребничък шрифт е изяснено, че това било поредната изцепка на „простака Тодор Славков“, но в тия забързани времена кой има време да чете дребния шрифт! А и кой има време да чете изобщо!

Пазителят на парламентарната етика г-н Сидеров кой знае защо се изявява и като автор на „УИКЕНД“, вестник на политическия му противник от ДПС Делян Пеевски. Под бодрата рубрика „Гъз глава затрива“ пламенният патриот ни смайва с откровението, че Алеко Константинов „очерня като цяло българския характер.

Но има попадения и верни наблюдения в неговите текстове. Например при падането на Стамболов – докато се изясни паднал ли е или не, нагаждачите скандират за всеки случай: „Горе – долу Стамболов!“…

За да не харесваш някой автор, първо трябва все пак да си го прочел – такова нещо у Алеко няма… Но пък до монтажа, на който гол левент с главата на Бойко Борисов е разтворил приветливо задните си части към читателя, се мъдри текстът на блюстителя на морала и етиката г-н Сидеров: „Бойколизачи, прибирайте езиците! Чакат ви пости!“

Пропускаме клетвите по адрес на бившия премиер, за да се съсредоточим върху забележките към българската журналистика: „Главни редакторки на водещи всекидневници се налагаше да ходят с памперси, защото не знаеха кога точно ще ги ощастливи есемесът на „генерала“, от което те се подмокряха автоматично“… „Скандалът в тези всекидневници беше на тема: „Защо днес няма снимка на Бойко на първа страница?“

За главните редакторки не знам, но в началото на мандата на бившето правителство си бях направил труда да преброя на колко места, освен на първа страница, в едно друго издание на г-н Пеевски, „МОНИТОР“, се мъдри снимка на тогавашния премиер. Когато наближиха десет, спрях.

Старо правило е вестниците да се списват така, че да бъдат интересни за хората, за които са предназначени. Вестниците за банкери – като за банкери. За футбол – като за футболисти и фенове. За литература – като за хора, изкушени от словото. А тиражните вестници – за кого? За това, което собствениците и редакторите им си представят като масов читател – в случая – българския народ.

За какво очевидно смятат изданията на г-н Пеевски и техните автори българския народ  може би не е редно да се напише. Все пак това може да попадне и в ръцете на малки деца!

От в. Стършел и блога разПЕЧАТосване

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.