Хърватия доказа, че Брюксел е преобразил Балканите

И станаха 28. Хърватското присъединяване към ЕС днес е голяма стъпка напред за страната. Интеграционният процес я преобрази и доказа на нейните съседи, че упоритата работа се възнаграждава. Това също така е доказателство, че поне в една област политиката на ЕС работи и няма необходимост отново да изобретяваме колелото.

Разбира се, Хърватия все още има проблеми, но мнозина вярват, че тя е в доста по-добра форма, отколкото бяха България и Румъния, когато се присъединиха през 2007 г. Отчасти това е така, защото тя бе подложена на далеч по-твърд присъединителен режим, именно за да бъдат предотвратени предишните грешки.

Моментът, в който всички разбраха, че нещо наистина се е променило в Хърватия и се е променило заради изискванията на присъединителния процес, бе когато бившият премиер Иво Санадер бе арестуван по обвинения в корупция през 2010 г. Оттогава той и други високопоставени служители са в затвора. Дотогава винаги се смяташе, че такива големи риби са недосегаеми.

Но арестуването им предизвика и вълни в региона, защото всички разбраха, че ако има време и натиск от ЕС за разчистване, големите риби вече няма да могат самодоволно да мислят, че никога няма да им бъде потърсена сметка.

Сега, когато Хърватия се присъедини, вниманието на ЕС се обръща към останалата част от Западните Балкани, или „изоставащите Балкани“, както ги нарече черногорският външен министър Игор Лукшич – Балканската шесторка.

Те са следните – собствената страна на г-н Лукшич Черна гора, Сърбия, Албания, Косово, Македония и Босна и Херцеговина. За първите четири новините са изненадващо добри.

Да вземем Албания. През 2009 г. Еди Рама, лидерът на Социалистическата партия, обвини Сали Бериша от дясноцентристката Демократическа партия, че е „откраднал“ произведените през онази година избори. Миналата година, в разгара на корупционен скандал, четирима демонстранти бяха убити от прозорците на офиса на Бериша от националната гвардия. Г-н Бериша обвини Рама, че се опитва да извърши преврат. Резултатът бе, че евроинтеграционният процес на Албания спря.

Миналия месец Албания произведе още едни избори. Г-н Рама ги спечели напълно честно. Г-н Бериша не оспори резултата и подаде оставка. Отчасти резултатът отрази факта, че на хората им е писнало от него, но чувството, че страната е загазила, а евроинтеграционният процес е важен критерий, с който това за бъде измерено, изигра роля. Албания сега има добър шанс да стане официално кандидатка за членство до края на годината.

Миналата седмица лидерите на ЕС дадоха зелена светлина на Сърбия да започне присъединителни преговори. Косово също бе преместено на официалната писта по пътя към членство. Това стана възможно благодарение на споразумението, постигнато неотдавна от баронеса Аштън, ръководителка на европейската външна политика, в което двете страни се съгласиха на мирно съжителство. Преобладаващо етнически албанското Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г.

И в Черна гора влиянието на ЕС е ясно. През февруари изтекоха записи, в които високопоставени служители от водещата партия в правителството бяха засечени да обсъждат как да манипулират държавни фондове и избирателните списъци, за да помогнат на уреждането на победа на техния кандидат в президентските избори. В началото властите и офисът на прокурора се опитаха да заличат аферата. Те не успяха и благодарение на натиска на ЕС в ход е сериозно парламентарно разследване.

Не искам да казвам, че позитивни неща не могат да се случат без ЕС, но факт е, че ЕС ускорява процеса. Милан Рочен, тогава външен министър на Черна гора, заяви през 2011 г., че по отношение на реформите неговата страна е направила за една година това, за което би й отнело 10 години, ако го бе направила сама.

Ако балканските страни бяха автобуси, бихме могли да кажем, че след дълго чакане пет от тях току-що са пристигнали на спирка. Два обаче се счупиха. Това са Босна и Херцеговина и Македония. Сърбия и Косово погълнаха много внимание от Брюксел. Сега трябва да бъде обърнато повече време на Босна и Херцеговина и Македония, за да могат да се върнат отново на пистата.

Междувременно нека отпразнуваме някои добри новини от региона и да задържим на пътя балканското шоу. За онези, които са скептични за бъдещото разширяване, има едно просто нещо, което да запомнят. След Хърватия нито една страна от Балканската шесторка няма да бъде готова да се присъедини още дълго време, така че има много време да се използва процесът, за да бъде сигурно, че те са готови да се присъединят. И на повечето места, ако не във всички, този процес дава резултати.

Още по темата: Докъде стигна разширяването на Европейския съюз след присъединяването на Хърватия

Франс прес

Докато Хърватия се присъединява към ЕС от 1 юли, няколко страни все още чакат своя ред. Ето положението на държавите, които се надяват да се присъединят към ЕС след процес, който понякога е изпълнен с турдности и пречки.

Страни в преговори:

– Турция:

Преговорите започнаха през 2005 г. Но преговорният процес буксува заради враждебното отношение на европейски страни като Германия, но и заради отказа на Анкара да нормализира отношенията си с Кипър, чиято северна част е окупирана от турски войски от 1974г. насам.

Турция, която от три седмици е обхваната от безпрецедентни антиправителствени демонстрации, е критикувана също по въпроса за човешките права.

Анкара внесе кандидатурата си за членство през 1987 г. и призванието й да стане член на съюза бе признато преди повече от 15 години.

– Исландия:

Преговорите за членство са в ход от юли 2010 г. Все още не са отворени някои деликатни глави от преговорите като например „риболов“.

Новата дясноцентристка коалиция, дошла на власт през пролетта, обаче има по-слабо желание за присъдиняване към блока, отколкото предишната. Тя заяви, че няма да продължи преговорите за присъединяване с ЕС преди референдум, който да определи дали исландците искат или не искат да се присъединят към съюза.

Исландия вече е силно интегрирана в ЕС като член на Европейското икономическо пространство, на Европейската асоциация за свободна търговия и на Шенгенското пространство. Една голяма част от нормативните актове на ЕС се прилагат в Ирландия, която сключи двустранно споразумение за свободна търговия с Европейската икономическа общност през 1972 г. Тя осъществява две трети от външната си търговия със страните членки на ЕС.

– Черна гора:

Преговорите започнаха през юни 2012 г. Подгорица затвори през април втората глава от общо 35 в преговорите си с ЕС.

Европейските отговорни представители заявиха многократно, че Черна гора има европейско бъдеще, но те настояват властите в тази република от бивша Югославия да се ангажират да гарантират независимостта на правосъдието и да водят борба срещу организираната престъпност и корупцията. Главите, засягащи правосъдието, още не са били обект на преговори.

Страни кандидатки:

– Бивша югославска република Македония:

Скопие получи статут на кандидат през декември 2005 г. През октомври 2009 г. Европейската комисия препоръча започване на преговори за членство, но европейските лидери още не са дали зелена светлина. Гърция, която официално подкрепя присъединяване на Македания към ЕС, отрича правото на своята съседка да използва името Македония. Това име носи северният район на Гърция и Атина смята, че то принадлежащо на националното й историческо наследство. Тя предлага название, съдържащо географски определтел като „Северна Македания“.

– Сърбия:

Белград получи статут на страна кандидат през март 2012 г. Но преговорите още не са започнали. След историческото си споразумение с Косово за нормализиране на отношенията, постигнато през април, на срещата на върха в края на юни евроепйските лидери взеха решение за започване на преговори за членство със Сърбия най-късно през януари 2014 г.

Потенциални кандидати:

– Косово:

През 2008 г. Косово обяви независимостта си от Сърбия, която Белград и страни от ЕС като Испания все още отказват да признаят. След споразумението със Сърбия лидерите на страните от ЕС се съгласиха Брюксел да започне преговори с Косово по т.нар. споразумение за стабилизиране и асоцииране – първа стъпка по пътя към евентуално членство в ЕС.

– Албания:

Тирана подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. Основното условие, поставено от Европейската комисия, остава органзирането на парламентарни избори в съответствие с международните и европейски норми, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

– Босна и Херцеговина:

Сараево е на опашката на всички други страни от Балканите в сближаването си с ЕС. То все още не е променило своята конституция, която Европейският съд за правата на човека оцени като дискриминационна по отношение на ромската и еврейската общност. Конституцията дава право само на членовете на трите така наречени „държавотворни“ общности сърби, мюсюлмани и хървати да бъдат избирани в Горната камара на парламента и в тричленното председателство на страната.

– Бивши съветски републики:

Шест бивши съветски републики Грузия, Армения, Азербайджан, Украйна, Мордова, Беларус са разглеждани от Европейската комисия като евентуални кандидатки за разширяване на съюза. Те са обединени в рамките на програмата „Източно партньорство“ и евентуалното им присъединяване е в срефата на много дългосрочна цел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.