СофияПловдивВарнаБургасРусе

Британският лъв скочи към Каспийско море

в. Независимая газета

Днес е вторият ден от посещението на британския премиер Дейвид Камерън в Казахстан. На преговорите в Астана се очакваше да се обсъждат политически въпроси и изтеглянето на натовските войски от Афганистан.

Вчерашният ден мина под знака на енергетиката. Президентът Нурсултан Назарбаев и британският министър-председател разгледаха богатото находище на петрол и газ „Кашаган“, тържествено откриха петролната рафинерия „Болашак“ в Атирау и участваха в бизнесфорум на казахстански и британски петролногазови компании, разработващи каспийския шелф.

* * *

Визитата на Камерън в Казахстан предизвика разнородни реакции в неговата родина. Британските медии смятат държавите в Централна Азия за тоталитарни режими.

„Лондон твърди, че в страните от региона се нарушават човешките права и медийната свобода. На фона на съседките си обаче Казахстан изглежда по-благополучен. Тъкмо чрез Казахстан Великобритания с помощта на своите съюзнички – примерно Италия, участваща в разработването на каспийски находища, – смята да прокарва американската стратегия „Голяма Централна Азия“ в най-различни форми: в сигурността, енергетиката, търговско-икономическото сътрудничество.

Посещението на Камерън е първата лястовичка“, коментира за „Независимая газета“ Алексей Власов, директор на политологическия център „Север-Юг“. Той припомни „установените действени контакти“ между Астана и Лондон. Британските лобисти в лицето на бившия премиер Тони Блеър са сред най-верните съратници на Астана. Според Власов сегашното посещение е твърде важно, особено с оглед двустранните имиджови проекти.

Такъв проект е например изключително богатото находище „Кашаган“. Според оценки запасите му достигат 4,8 милиарда тона петрол. Общите петролни запаси са 38 милиарда барела; под земята има и над 1 трилион куб. метра газ. Предвижда се съоръженията да бъдат пуснати в експлоатация към средата на годината; според някои прогнози – на рождения ден на Назарбаев, 6 юли. Фактическият добив на петрол обаче ще започне, след като приключат изпитанията на всички обекти.

Основната стъпка в тази насока вече е направена. Вчера Назарбаев и Камерън тържествено откриха завода „Болашак“. В навечерието на обиколката из Атирау президентът обясни пред местни медии, че „без този завод е невъзможно да получим петрол“. Освен това съобщи, че строителните работи по „Кашаган“ вече са към края си. За 13 години са изхарчени над 48 милиарда долара.

Има вероятност сред големите играчи, разработващи находището – ЕНИ, „Тотал“, „ЕксонМобил“ (наред с няколко дребни фирми), да се нареди и една от енергийните компании във Великобритания. Американската „КонокоФилипс“ например заяви, че смята да продаде своя дял от проекта в размер на 8,4 процента. Китай е готов да плати за него тройно повече от обявената цена – 15 милиарда долара. Интерес проявиха също европейски и индийски компании. В коментар за китайската оферта Назарбаев само изтъкна, че решението остава за Астана. Преговорите с британския премиер може да внесат яснота по въпроса.

Според Досим Сатпаев, директор на Групата за оценка на рисковете, Дейвид Камерън е решил да посети находище „Кашаган“, „воден също от интереса да лобира за свои компании“. „От казахстанска страна това е опит Ак Орда (президентската резиденция, б. р.) да покаже, че си заслужава Западът да прояви повече интерес към целия Каспийски регион“, каза политологът за „Независимая газета“. В същия дух се сключва и споразумение за създаването на Център за геоложки проучвания в Атирау.

„Каспийската среща между президента на Казахстан и премиера на Великобритания е само върхът на айсберга в борбата за казахстанския каспийски петрол и по-специално за находището „Кашаган“, коментира пред нашия вестник Александър Князев, експерт по Централна Азия. Той изтъкна, че кралството има доста съществени интереси в региона край Каспийско море като трети най-голям инвеститор в казахстанската икономика след САЩ и Холандия.

„С оглед параметрите на „Кашаган“ и най-вече състава на участниците в консорциума, който го разработва, решението на Астана няма да е икономическо, а политическо – затова държавното ръководство не бива да сгреши в избора“, подчерта експертът. По думите на Князев, визитата на Камерън се очаква да предизвика доста напрежение в Китай, при все че в икономически план китайската оферта изглежда по-изгодна за Казахстан. Освен финансовия компонент тя дава възможност в по-голяма степен да се запази балансът на интереси между различните външни центрове на влияние в казахстанския сектор от Каспийско море. Засега в петролногазовия сектор на Казахстан преобладаващ дял имат държави от Запада.

Преговорите между Назарбаев и Камерън продължават днес в Астана; дневният ред включва афганистански теми. В тази сфера Западът се опира на две държави от региона – Казахстан и Узбекистан, през които се транзитират по суша товари от Афганистан.

„Използването на таджикистанска и киргизстанска територия за тези цели е изключително политически обусловено и насочено към създаване на собствена военна мрежова инфраструктура в тези страни. Значението на двете държави нараства с оглед използването на въздушното им пространство. Тук спада и въздушната база „Манас“ в Киргизстан, за чието бъдеще още няма окончателно решение въпреки приключилата де юре процедура по споразуменията за разполагането й. Също и летището в Айни, за което Душанбе едновременно води разнопосочни преговори – с Русия, САЩ, Великобритания и Индия“, коментира Князев.

Значението на Казахстан и Узбекистан според експерта е доста по-широко, тъй като задачата е да бъдат включени Ташкент и Астана в афганистанската ситуация, по-специално в социалната сфера и в икономиката. На пръв поглед никак не е зле казахстанският бизнес например да печели на афганистански терен.

„Политическите ръководства на Казахстан и на Узбекистан обаче се натоварват и с по-сериозна отговорност за развитието на ситуацията в Афганистан; след време може да стане актуален и въпросът да отговарят за сигурността. В този смисъл Казахстан, който членува в Организацията на Договора за колективна сигурност, естествено е по-многообещаващ. Астана се въвлича във военно взаимодействие със САЩ и НАТО, което затруднява взаимодействието й с Русия, възможностите за т. нар. многовекторно балансиране“, отбеляза Князев.

Досим Сатпаев също е на мнение, че Западът „се бои да не нарасне прекомерно влиянието на Русия върху Казахстан, затова се опитва да поддържа по-тесни връзки с казахстанското ръководство“. „Западът трябва да се увери, че Казахстан не отплава и не влиза във фарватера на руската военнополитическа стратегия“, поясни Сатпаев пред „Независимая газета“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.