СофияПловдивВарнаБургасРусе

Скъпа Италия, напуснах те, но ще се върна, ако…

Франс прес

Късче небе край летище
Самолет прелита над вътрешен двор в Италия. Любителска снимка от Фейсбук.

Идеята е да бъдем рупор на това поколение в момент, в който Италия се вълнува от масовата емиграция на младите и завършилите висше образование италианци, казва журналистът Антонио Сирагуза, който дава възможност за изява на сънародниците си от четирите краища на света, които са готови да се завърнат в родината си, ако…

Язвителни, понякога разочаровани, а често пъти носталгични, тези млади хора са кинодейци в Ню Йорк или медици в Париж. Инициативата да се обединят и публикуват техните разкази в блога iotornose.it (в превод от италиански: Ще се върна, ако) е хрумнала на Сирагуза, когато видял как неговите братя, братовчеди и приятели напускат Италия.

„Те имат интересна гледна точка за Италия, на която не се дава достатъчно гласност. Те могат да предложат промени, вдъхновени от страната, в която човек живее по-добре и техният глас трябва да бъде чут по един конструктивен начин“, разказва 28-годишният журналист от Казерта, близо до Неапол.

„Техният опит ще бъде полезен за други“, допълва той, без да изключва варианта и той да си стегне куфарите, ако нищо не се промени. „Положението е драматично. Като работещ с временен договор много добре усещам колко е трудно“, казва той.

Историите в неговия блог се развиват на фона на рецесията, която от две години задушава страната. Те разобличават често културата, толерираща щуробаджанащината, и корупцията.

„Искам да се върна в Италия, защото качеството на живот там е по-добро, но тук (в Белгия) имам заплата, за която не мога да мечтая у нас, и трудът ми се цени и признава“, казва Микаела Паскучи, 27-годишна служителка на ПрайсУотърхаузКупър в Брюксел.

„Ще се върна, дори да е за половин заплата, стига да става дума за почтена работа“, казва Наташа Музардо, 28-годишна докторантка в университета в Майнц.

„Да, ще се върна, но при условие че, за да се реализирам, не съм принудена да правя незаконни или ощетяващи ме компромиси, при условие че мога да постигна целите си, нищо че не съм „дъщерята на еди кой си“, при условие че Италия е готова да ме наеме на работа заради моите умения и да предпочете някой друг, само ако е по-добър от мен“, казва тя.

„След като съм живяла в чужбина и преди всичко на място като Силициевата долина, разбирам, че завръщането в Италия е възможно, но цената е висока. Ако човек го прави, то е защото така му диктува сърцето, а не заради кариерата“, казва Габриеле Скодити, 28-годишен мениджър проекти в Сан Франциско.

Проблемът с изтичането на мозъци не е нов за Италия, но придоби особено измерение с увеличаването на безработицата сред младите (40,5 процента сред младите между 15 и 24 години към април и 12 процента сред цялото население в трудоспособна възраст). Новото правителство на премиера Енрико Лета набляга на този проблем и не пропуска повод да повдигне въпроса.

В началото на юни той дори поднесе извинения на младите. „Най-големият ни дълг, който сега трупаме, повтаряйки грешките на предишните поколения, е към младите. Това е непростима грешка“, написа Лета, обещавайки „да освободи енергията в една задушавана от привилегиите, бюрокрацията и консерватизма страна“. Правителството трябва да представи проектите си за реформа тази седмица.

„Нека Лета направи нещо, вместо да иска прошка! Има нужда от много храбра политика. Никой не направи нищо за този проблем в продължение на 20 години“, казва Джанлука Спина, начело на Икономическия факултет на миланския Политехнически институт.

„Италия облага с прекалено много данъци труда си и с прекалено малко данъци недвижимите си имоти“, допълва той. „Не можем да намалим данъците, но можем да ги пренасочим. Но това ще бъдат трудни мерки, защото десницата на Силвио Берлускони която е част от правителството е против данъка върху наследствените имоти“, казва специалистът.

Накрая имаме страна, която изнася мозъци и внася работна ръка и която стана страна на емиграцията. Но противно на предишните вълни, този път става дума за емиграция на таланти, посочва Спина.

Според допитване, цитирано от в. „Стампа“, 316 000 младежи са напуснали Италия от 2000 до 2010 г. Шефът на сдружението на италианските работодатели Джорджо Суинци говори за подарък на стойност 5 милиарда евро под формата на професионално обучение, който Италия прави на други страни през последните години. „Нашите конкуренти ни благодарят смаяни“, казва той през зъби.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.