Египет – отново военен преврат. Армията отстрани президента и суспендира конституцията

Главнокомандващият на египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обявява отстраняването на президента Морси. Снимка: от тв екрана

Главнокомандващият египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обяви в декларация, че суспендира конституцията и назначава председателя на конституционния съд за временен държавен глава.

В телевизионно обращение ген. Сиси, заобиколен от военни командири, висши религиозни представители и политически фигури, на практика обяви отстраняването на избрания президент ислямист Мохамед Морси. Сили огласи свикването на президентски и парламентарни избори, на експертна група за ревизиране на конституцията и на национален комитет за помирение, който ще включва представители на младежки движения. Генералът каза, че по „пътната карта“ са се споразумели редица политически групи и религиозни лидери. Военните уверяват, че нямат желание да контролират страната дългосрочно.

След изявлението на ген. Сиси на страницата на Мохамед Морси във Фейсбук бе публикувано съобщение, в което той е цитиран да казва, че отхвърля действията на военните и че това е незаконен военен преврат.

Съобщението за действията на армията бе посрещнато с фойерверки на площад Тахрир в Кайро, където всекидневно се събират стотици хиляди противници на Морси. По-рано медиите в Египет съобщиха, че Морси е под домашен арест. Минути след съобщението на военните обаче АП цитира негов помощник, според когото Морси е бил отведен на неизвестно място.

Привечер десетки бронирани машини на египетската армия се разположиха край струпвания на привърженици на президента Мохамед Морси в Кайро, предаде Франс прес. Военен източник, цитиран от държавната агенция Мена, заяви, че бронираните машини и войски са масово дислоцирани в кварталите Насър сити, Хелиополис и близо до Каирския университет.

Египетската армия разположи допълнителни войски и в други градове на страната преди очаквано обръщение на министъра на отбраната генерал Абдел Фатах ас сиси, предаде ДПА. Танкове и войски са разположени „за предотвратяване на опасни прояви на насилие, които биха могли да застрашат египетската национална сигурност в близките часове“, съобщи в сайта си държавният вестник „Ал Ахрам“

По-рано днес на президента на Египет и на редица лидери на ислямисткото движение „Мюсюлмански братя“ бе забранено да напускат страната според различни източници. В Египет е в ход военен преврат, заяви съветникът по национална сигурност на президента Мохамед Морси. „В наше време никой военен преврат не може да успее пред толкова многобройни обществени сили без значителни кръвопролития“, заяви съветникът за националната сигурност на президента Морси – Есам ел Хадад.

Египетският телевизонен канал „Ал Хаят“ съобщи, че Мохамед Морси е поставен под домашен арест. Съветникът на Морси по комуникацията Ясер Хадара заяви, че Морси е прекарал днешния ден в нормална работа в един от президентските офиси в база на Републиканската гвардия в предградие на Кайро. Не е ясно обаче дали е свободен да напусне военната база, в която се намира в момента, и да се върне в двореца си, където прекара предишната нощ.

Според информация на Франс прес от силите за сигурност на президента и на редица лидери на ислямисткото движение „Мюсюлмански братя“  е забранено да напускат страната в рамките на разследване за бягство от затвор през 2011 година. Представители на летището в Кайро потвърдиха, че им е било наредено да не позволяват пътуване на ислямистки представители, сред които на върховния водач на „Мюсюлманските братя“ Мохамед Бадия и на заместника му Хайрат аш Шатер.

Египетското президентство не предложи в сряда нови компромиси за уреждане на кризата в страната, а ултиматумът на армията за споразумение за подялба на властта изтече в сряда.
Очаква се по-късно въоръжените сили да излязат с официална позиция какви мерки ще предприемат, след като обявиха, че ще се намесят, ако политическите партии не стигнат до съгласие.

Напрежението в Египет нараства, като сблъсъците между противници и поддръжници на президента Мохамед Морси продължават да взимат жертви на фона на отказа му да се оттегли от поста и заканата на армията, че е „готова да умре, защитавайки народа на страната си“ от „терористи, радикали и глупци“.

Най-малко шестнайсет души бяха убити, а 200 ранени при нападение над привърженици на Морси в района на университета в Кайро. Сблъсъци имаше и в няколко египетски провинции. Безредиците не спират и в Александрия. Там полицията се е опитала да разпръсне протестиращите със сълзотворен газ.

В сряда вечерта хиляди се събраха в Кайро, а се очакват многобройни демонстрации и в други градове в страната. Говорител на египетския президент заяви, че Мохамед Морси смята, че е по-добре да умре „изправен като дърво“, защитавайки легитимността на институцията си, отколкото да влезе в историята като някой, който е разбил надеждите на египтяните за демокрация.

Морси не се е вкопчил във властта, увери говорителят Айман Али. В своето обръщение към нацията тази нощ президентът отхвърли призивите за оставка, за да защитава демократичната система, добави той. По-рано Мохамед Морси заяви в телевизионно обръщение към нацията, че е законно избран и ще защитава с „цената на живота си“ легитимността на президентския си пост, а армията обяви, че „е готова да умре, защитавайки народа на страната си“ от „терористи, радикали и глупци“.

В декларация президентството повтори, че президентът Мохамед Морси държи опозиционните партии отговорни за това, че са блокирали негова политическа инициатива. Тя предвижда сформиране на експертна група, която да подготови поправките към конституцията, приети през декември миналата година.

Политическото крило на управляващото движение „Мюсюлмански братя“, Партията за свобода и справедливост (ПСС) отхвърли покана на военните за среща, часове преди изтичането на ултиматума, даден от въоръжените сили на Морси да изпълни исканията на протестиращите или да напусне. ПСС е най-голямата формация в коалиционното правителство, а президентът Мохамед Морси е неин представител. „Вече не отиваме на срещи с никой. Имаме си президент и това е“, заяви Уалид ал Хадад, един от лидерите на партията.

Хиляди демонстранти, настояващи за оставката на Морси, започнаха да се струпват на площад „Тахрир“ в Кайро, в очакване на изтичането на ултиматума в 16.30 часа местно време /14.30 часа по Гринуич/. Министерството на вътрешните работи предупреди, че ще отговори „твърдо“ на всякакво насилие. Очаквано размириците в Египет доведоха до ръст на цената на петрола. Тя достигна 100 долара за барел, за пръв път от септември, предаде Асошиейтед прес. Плановете на военните и съмненията в революцията

Вестник „Ню Йорк таймс“ коментира, че безизходицата заплашва да върне Египет в положението отпреди две години, когато генералите за първи път поеха властта от Хосни Мубарак и тласнаха Египет в продължителен период на нестабилност и на нарастващо насилие. Заканата на военните, че ще се намесят след изтичане на ултиматума, повдига въпроса дали египетската революция е изпълнила обещанието да постави началото на нова демокрация в
сърцето на Арабския свят.

Отхвърлянето на ултиматума от страна на Морси и на Мюсюлмански братя пък възкресява кървавия призрак на 90-те години на миналия век, когато ислямистки групировки прибягваха до насилие, за да свалят тогавашното египетско управление, пише американското издание. „Ню Йорк таймс“ съобщава, че военните още преди речта на Морси, в която той отхвърли ултиматума им, са поели контрола върху държавния вестник „Ал Ахрам“, за да представят на първата му страница плановете си за управление на страната.

На първо място те ще махнат Морси от президентския пост, за да отговорят на исканията на протестиращите. После ще отменят спорната нова конституция на страната и ще създадат комисия от експерти, която ще напише нов основополагащ документ.

Военните ще сформират временен президентски съвет с трима членове в него. Той ще бъде оглавен от председателя на Конституционния съд. Военен ще бъде поставен начело на правителството в качеството му на временен премиер. Военните вече са поставили под домашен арест съюзници на Мюсюлмански братя и са издали заповеди за арести на всеки, който се противопоставя на техните решения.

Хората, които бъдат арестувани по силата на тези заповеди, ще бъдат съдени в специални трибунали, пише в. „Ню Йорк таймс“, като се позовава на „Ал Ахрам“. В коментарна статия нюйоркският всекидневник посочва, цитиран от БТА, че Мюсюлманските братя преживяват най-тежката криза на доверието от 80 години насам. Това бързо падение е изненадващо, защото става дума за движение, което беше издигнато на власт само преди година.

В трета статия вестникът се спира върху реакцията на САЩ относно ситуацията в Египет. Според изданието ситуацията е повторение на станалото преди две годни, когато Белият дом трябваше да се справя с друг атакуван от всички страни египетски президент (Хосни Мубарак), с военни и с гневна египетска младеж. Сега както преди две години Обама отново действа предпазливо, като се обади на Мохамед Морси в понеделник вечерта, за да му отправи призив, който не беше чак толкова различен от призива към Мубарак отпреди две години и половина, а именно да бъде сдържан и да позволи на протестиращите да изразят волята си мирно.

Американски представители подхвърлиха идеята за предсрочни избори в Египет или за смяна на правителството. Но според анализатори САЩ имат малко влияние върху властите в Кайро или върху онези, които настояват за тяхното сваляне, допълва в. „Ню Йорк таймс“.

Още по темата: Армията пак поема ролята си на герой в новата египетска драма

Том Пери, Ройтерс

Египетската армия пое вчера отново ролята си на герой в новото действие на египетската политическа драма – инициатива, приветствана от протестиращите като решителен удар срещу непопулярния президент само две и половина години след като военните свалиха от власт неговия предшественик.

На площад „Тахрир“ в Кайро сцените на празнуващото множество напомниха нощта, в която Хосни Мубарак през 2011 г. беше принуден да се оттегли от власт. Сега стотици хиляди хора ликуваха заради стъпката на армията, която според тях предвещава началото на края на управлението на президента Мохамед Морси.

Фойерверки лумнаха над площада, който беше сцена на историческия бунт от 2011 г. Ликуващи протестиращи развяваха знамена, надуваха рогове, биеха барабани и танцуваха от радост заради това, което до голяма степенен беше възприето като ултиматум, даден от армията на ислямисткия държавен глава.

През 2011 г. както и сега протестиращите похвалиха армията, че е отговорила на волята на народа, без да обръщат внимание на по-малобройните ислямистки митинги из други части на града в подкрепа на президента, избран на свободни избори миналата година.

На „Тахрир“ никой не говореше за напрежението, което постави генералите във фокуса на гнева на протестиращите през 17-те месеца на военно управление, белязани с кризи. Вместо това се долавяше облекчение, че Морси е на път да си отиде от властта – както хората смятат, че ще стане – благодарение на инициативата на армията, която не посочи каква ще бъде неговата съдба.

„Армията и народът са на една страна“, скандираха демонстрантите – рефрен, който се чуваше и в нощта, когато Мубарак беше свален от власт – докато пет военни хеликоптера, развяващи египетското знаме, обикаляха над центъра на Кайро.

Подтикната от масовите протести срещу Морси, армията възприе драматичен стил вчера, като даде на президента и на опонентите му 48 часа, за да вдигнат блокадата, обхванала първата година от мандата на Морси. Както подчертаха военните, резултатът от неспособността на Морси да откликне на исканията на народа, ще бъде, че армията ще представи и приложи своя пътна карта за страната.

Много анализатори се съмнява, че армията иска да се върне отново в ролята на изпълнителен орган на властта. Според дипломати 17-месечното временно управление на армията, изпъстрено от икономически и политически кризи беше достатъчно за генералите. В изявлението си в понеделник армията повтори ангажимента си към зараждащата се демокрация в страната.

Според 50-годишния държавен служител Акрам Махмуд едната година на власт на Морси превърна армията в привлекателен вариант.

„Предпочитам армията. Искам армията да вземе властта. Няма нищо по-велико от нашите въоръжени сили“, казва държавният служител, размахвайки египетското знаме и проклинайки се, че е гласувал за Морси.

Той казва, че е дал гласа си за политика от Мюсюлмански братя, защото е смятал, че това е човекът, който „познава Бог“. Година по-късно той е стигнал до извода, че това е човекът, който „злоупотребява с религията“.

Думите на Акрам Махмуд са отражение на оплакванията на египтяните, недоволстващи срещу икономическата криза в страната, както и срещу хватката около властта на Мюсюлманските братя, заради която Морси трябва да си отиде.

Участниците в ислямистките митинги в подкрепа на Морси смятат, че протестиращите, които искат той да подаде оставка, вредят на демокрацията. Ако армията е смятана за герой от опонентите на Морси, то ислямистите, събрали се на митинг пред джамия в северната част на Кайро, се чувстват по друг начин.

„Изявлението на армията е безочлива намеса в президентските дела“, казва Мохамед Сабри, ислямист, който присъства на митинга, на който до късно през нощта ислямистки лидери правеха изявления.

Но за опозиционните политически партии, които се опитваха да се обединят, откакто Мубарак беше свален от власт, и които изгубиха поредица от избори, спечелени от Мюсюлмански братя, намесата на армията е добре дошъл, макар и несъвършен, начин за напредък.

„Армията има силната подкрепа на обществото. Армията ще бъде много разумна“, казва Мохамед Абулгар, лидер на Египетската социалдемократическа партия. „Ние сме оптимисти, но не и пълни оптимисти“, допълва той.

Още по темата: Египтяните извършват втора революция

Египет е изправен пред нов голям скок в неизвестното, пише британският в. „Файненшъл таймс“ по повод последните събития в Египет. Милионите египтяни, наводнили площадите в страната в неделя, извършват втора революция, чийто успех ще резонира в арабския свят, както и първата, само че този път тя нанася тежък удар на политическия ислям.

Ако армията възнамерява да изтласка президента Мохамед Морси, принудителното отстраняване на избран президент, дори след масови прояви на народна подкрепа, би било провал за шансовете на Египет да изгради демократичен ред и създава опасност от радикализране на ислямистите.

Представители на движение „Мюсюлмански братя“, към което принадлежи Морси, настояват върху едно: че Морси е законния президент. Те казват, че ако той бъде свален след година на поста, нищо няма да им попречи да се опитат да направят същото със следващия лидер, щом установят, че не се справя. Египет достигна до точка на такова разединение, че е необходим посредник, но ако това означава връщане на военното управление, онези, които посрещат днес идеята с одобрение, може да бъдат горчиво разочаровани, предупреждава вестникът.

Египтяните смятаха, че демокрацията е достатъчна, но се оказа, че не е. Мохамед Морси не изпълни обещанията си към египетския народ. Той трябва да си върви, а революцията – да продължи, отбелязва авторка във в. „Гардиън“. Двадесет и деветте месеца от падането на Хосни Мубарак през февруари 2011 г. ни научиха на много неща. Научихме колко изпразнени от съдържание са институциите ни и колко изкривено и пристрастно е правосъдието ни.

Видяхме несъстоятелността на политическия елит, смятан за опозиция на Мубарак, а военните, ръководени от Върховния съвет на въоръжените сили, приветства мъчениците ни, но демонстрират предаността си към собствените бизнес интереси и убийствено презрение към народа. Взехме си тези поуки по трудния начин – млади хора изгубиха приятели, крайници или очи. Това беше фаза втора на революцията.

Исканията на революцията от 2011 г. не бяха изпълнени, но отговорите не са у армията, отбелязва в. „Индипендънт“. Старият аргумент за свободни избори е прост:ако ислямистите получат възможност да спечелят избори, нека видим дали могат да управляват една страна. Това винаги е бил лозунгът на хората, които са против подкрепяните от Запада диктатури и военни клики в арабския свят.

Противопоставянето е не толкова „джамията срещу държавата“, колкото между ислямизма и действителността. За съжаление египетското правителство пропиля времето си да налага конституция в духа на „Мюсюлмански братя“, допусна министрите да извършат собствени миниреволюции и прокара закони, които закриват правозащитни и чуждестранни неправителствени организации. Спечелените от Морси 51 процента от гласовете не бяха достатъчни да го превърнат в президент на всички египтяни, посочва всекидневникът.

Исканията на революцията от 2011 г. за хляб, свобода, справедливост и достойнство останаха без отговор. Може ли армията да удовлетвори тези призиви в по-голяма степен от Морси просто като нарича демонстрациите „славни“? Политиците са мошеници, но генералите могат да бъдат убийци, допълва „Индипендънт“.

Повече от две години след като египтяните свалиха авторитарния си, подкрепян от военните лидер и по-късно издигнаха първия си демократично избран президент Мохамед Морси, страната е изправена пред риск от по-насилствена промяна – от страна на военните.

Това е опасен момент, без гаранции, че нов преход би бил по-успешен от предишния, посочва в редакционна статия в. „Ню Йорк таймс“. Военните са играли важна роля в египетската политика в течение на десетилетия, но преди 10 месеца се оттеглиха под натиска на Морси. Въпреки че много опозиционни групи аплодират сега желанието на военните отново да се намесят в политиката, това би било голямо поражение за египетската демокрация.

То, на практика, би дало на военните благоприятна възможност да се включват при всяка политическа криза, каквито със сигурност ще има още, ако Египет иска да върви към истинска демокрация. Никой не печели, ако Египет остане икономически фалирала държава във война със себе си, отбелязва вестникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.