Съдът на Европа реши, че МВР не може повече да изисква IP-адреси на Интернет потребители

В България личната информация за потребителите се събира чрез заплахи

Някои сайтове, като показаният тук www.amplusnet.com, предлагат програми за скриване и автоматична подмяна на IP-адреса на потребителя.

Хората от МВР, които издирват по някакви причини от доставчиците на Интернет т. нар. IP-адреси на потребителите, вече са нарушители на европейските закони. В последната година имаше много случаи, когато от МВР издириха по IP-адреси конкретни потребители и предявиха към тях претенции за размяна на филми и музика. Оказва се, че това вече е забранена практика от Европейския съд. (IP-адресът е нещо като индивидуален номер на всеки потребител в Интернет, който той получава от Интернет-доставчика си. При писане на съобщения във форуми и пращане на поща, в съответния сайт, до който е адресирано съобщението, се отбелязва IP-адресът на потребителя, който го е пратил. IP-адресът се регистрира и при размяна на филми, музика и др.).
Юрист от Висшия европейски съд Джулиън Кокот заяви пред изданието Еuobserver, че фирмите за доставка на Интернет не са длъжни да дават на полицията информация за клиентите си, чрез която органите на реда могат да установяват местонахождението на даден компютър или лицето, на чието име е регистрирана Интернет-връзката.
Доставчикът може да запази в тайна адресите на компютрите на клиентите си (т. нар. IP-адреси), дори и потребители от неговата мрежа да са заподозрени в нелегално Интернет-споделяне на музика или други продукти, защитени от закона за авторското право.

Юристът от Европейския съд (European Court of Justice) Джулиън Кокот уточнил, че според европейското законодателство, на Интернет- доставчиците от страните-членки на ЕС се разрешава да отхвърлят искания за разкриване на лични данни за Интернет-трафика на обикновени граждани, с изключение на криминални случаи, при които такова сътрудничество може да се определи като препоръчително.

Така изглежда прозорецът в програмата, в който се нанасят IP-адресите на потребителя и Интернет доставчика.

Въпросът опря до Европейския съд, след като испанският телеком и Интернет-доставчик „Телефоника“ отказа да разкрие пред Асоциацията за музикални и аудио-визуални продукти „Промусика“ (Promusicae) имената и адресите на хора, за които асоциацията предполагала, че си разменят нелегално песни, защитени от закона за авторското право.
„Промусика“ имала нужда от лични данни, за да започне законови действия срещу потенциалните нарушители на авторското право, но „Телефоника“ възразила, че такава информация може да се дава само като част от криминално разследване или в случаи, свързани с обществената защита и националната сигурност. Мнението на Европейския съд потвърждава законността на действията на „Телефоника“.

Как е в България?

Независимо по каква причина искат да издирят IP-адреса на някой потребител, българските полицаи винаги твърдят пред Интернет-доставчика, че става въпрос за криминално разследване, коментира за e-vestnik адвокатът от Софийската адвокатска колегия Боян Новански.

Неофициално се знае също, че полицаите не отправят искане да получат IP-адреса на даден потребител, а директно заявяват по телефона на доставчика: „Или ще ни го кажете, или ще дойдем в офиса да ви вземем сървърите за проверка, пък вие се оправяйте после“. Такива заплахи са полицейски произвол и абсолютно незаконни, но вършат работа пред страхливите доставчици.
В България има много на брой малки Интернет-доставчици, които чрез заплахи лесно могат да бъдат принудени да дадат всякаква информация, българската полиция се възползва от това и без усилие придобива личните данни на всеки българин с достъп до Интернет.

В много случаи полицаи издирват IP-адреси дори не за разследване на неправомерно точене на филми от Интернет или за някакво престъпление, а просто заради поръчки да се разкрие самоличността на участник в някой от форумите, който коментира остро действия на полицията или на някой министър и др. подобни. Механизмът на действие на полицаите е следният – обаждат се на системния администратор на някой вестник, в чийто форум се намира някой коментар, който ги интересува, и искат IP-адреса на човека, написал коментара. Администраторът не е длъжен да го даде, но полицията използва молби и заплахи, и както обикновено твърди, че става дума за разследване на криминално престъпление. Има случаи, когато от полицията са пращали писмено искане до редакции, с юридически несъстоятелни полицейски разпореждания да им се предаде IP-адрес на еди кой си участник във форума под еди коя си статия. Когато получат IP-адреса, полицаите откриват кой е Интернет доставчикът и отиват при него да им каже кой е пък конкретният човек техен клиент, който има договор за доставка на Интернет и е получил това IP. По силата на заплахи също го получават и разкриват адрес и самоличност. Разбира се, това не съвсем точно, защото договорът за доставка е на името на един човек, а в конкретния случай може някой друг да е писал на този компютър. Или няколко съседи да са свързани и да ползват общо IP. Но информацията е достатъчна на полицаите да продължат да разследват и да се ориентират приблизително кой може да е човекът, който ги интересува.
Според адвокат Новански, редът изисква разследващите да получат разрешение от съдия. С този документ те трябва да поискат от доставчика на Интернет информация за техния потребител. Но тук все още не се работи със законови средства, това е България, а не Франция или Испания, коментира адвокатът. Според него, първо IP-то не е годно доказателство в съда за доказване самоличност на извършител. Второ, е нещо, с което не може хората да разполагат така свободно, както това се случва у нас. „То е като да ти знаят номера на личната карта или ЕГН-то, това е защитена информация“, обясни Новански.
Все пак той изрази надежда, че нещата ще започнат да се случват по законния ред и у нас, така че е добре да се знае от доставчиците, че правото е на тяхна страна, когато отказват да дават лична информация за клиентите си.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.