СофияПловдивВарнаБургасРусе

Македония още търси балканския път към ЕС

В началото на юли 2013 г. европейската реалност в региона е много по-различна от тази към края на 2005 г., когато Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС – акт, който предизвика национална еуфория. През този период Хърватия, която изпреварваше само с една година в интеграционното темпо в сравнение с нашата страна, започна преговорите със съюза, докато Сърбия, залостена в сътрудничеството с трибунала в Хага и несъгласията около статута на Косово, се мъчеше да започне преговорите по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, документ, който Македония подписа през 2001 г.През 2006 г., когато поемаше изпълнителната власт, премиерът Никола Груевски обяви в експозе пред депутатите приключване на задълженията за членство в ЕС до 2010 г.

Нашите най-искрени амбиции са да започнем преговори за членство през 2007 г. или през този период поне да получим дата за започване на преговори. Нещо, което отчасти ще зависи от нас и отчасти от положението вътре в ЕС, заяви Груевски.

Седем години по-късно Македония остава със същия статут – кандидат за членство в ЕС, който с голяма доза пораженчество чака всички нови решения на Брюксел, докато евроскептицизмът в страната нараства. Единственото придвижване се случи през 2009 г., когато кандидатският статут бе възнаграден с препоръка за преговори. Оттогава местната общественост чака дата за начало на преговорите, а междувременно около нас станаха крупни придвижвания.

Хърватия, която преди няколко години прескочи бариерата със Словения, от понеделник официално е членка на ЕС, а няколко дни преди това Сърбия получи сигнал за начало на преговори след като постигна договор с Косово. Миналата година статут на преговарящ получи и Черна гора, която не беше независима държава през 2005 г., когато Македония стана кандидат за членство в ЕС.

България пък, която стана член на ЕС през 2007 г., се явява като още едно възможно препятствие на пътя на Македония към ЕС, освен дългогодишния спор, който имаме с Гърция. Как трябва да се постави Македония на местния терен от аспекта на новото разположение в региона в отношенията с ЕС е въпрос, който се налага след като нашата страна изобщо не беше взета предвид на неотдавнашния Европейски съвет в Брюксел, което беше голямо събитие за повечето балкански страни.

Университетският професор Намзи Малики казва, че в такава ситуация би било добре да се постигне договор за специален статут в отношенията между Македония и ЕС, което, както посочва, съществува като възможност в европейското право. По такъв начин Македония като европейски кандидат би могла да използва по-голяма част от привилегиите, които носи членството в ЕС. С това би се преодолял вакуумът, докато продължават преговорите с Гърция, а същевременно би се подкрепила и мотивацията на македонските граждани за влизане в ЕС, посочва Малики.

Университетският професор Стево Пендаровски подчертава, че македонските власти трябва веднага да поискат обновяване на консенсуса за стратегическите приоритети на държавата и за начертаване на червените линии.

Те, както казва той, трябва да запознаят опозицията и от македонския, и от албанския блок за това какво е положението с проблема с името и с интеграциите и какви са сега условията – дали има изостряне на критериите, тъй като от 2008 г., когато бе наложено гръцкото вето в НАТО, измина много време. В противен случай, добавя Пендаровски, управляващата гарнитура носи цялата отговорност за неуспехите в интеграционния процес, какъвто бе и случаят досега.

Нашият събеседник посочва за пример комуникацията между политическите фактори в Белград. Преди смяната на властта в Сърбия имаше информации, че Борис Тадич и Томислав Николич като лидери на двете най-големи партии са пили кафе веднъж месечно, за да разговарят за стратегическите посоки на страната.

Освен това тогавашният опозиционер Александър Вучич често бе член в държавните делегации във Вашингтон и Брюксел, казва Пендаровски. Той посочва, че сътрудничеството между най-важните политически партии в Македония е необходимо поради евентуалния референдум за името, тъй като една партия не може да прескочи високите прагове, които са предвидени за изясняване на плебисцит.

Все пак в момента шансовете за постигане на политически консенсус за бъдещия ход на интеграцията на страната не изглеждат бляскави.

Новият председател на СДСМ Зоран Заев през изминалия уикенд повтори пред партийния конгрес, че премиерът, както каза, е монополизирал и запазил за себе си авторството в преговорите с Гърция. Македония, благодарение на концепцията на премиера, дори не бе спомената от европейските авторитети, каза Заев.

Следваше отговор от ВМРО-ДПМНЕ: „Тъй като виждаме, че Заев посочва премиера Груевски като единствен виновник за невлизането на Македония в ЕС и в НАТО, а знаейки, че проблемът с името е единственото препятствие на евроатлантическата пътека, му предлагаме на следващите избори да излезе с ясна и конкретна концепция, начин и методология за решаване на този спор“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.