In memoriam: Иван Григоров не успя да напише „Простотия връз простотия…“

Актьорът Иван Григоров преди и сега. Снимка: e-vestnik, кадър от филма „Бяла магия“.

Актьорът Иван Григоров почина на 69 години. Той прекара по-голямата част от кариерата си в Сатиричния театър. Роден е в с. Комощица, обл. Монтана. Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Снимал се е в повече от 40 филма. Играл е и на театралните сцени във Видин, Пазарджик, театър “София”. Сред театралните му роли са брат Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, Сусо в „Януари“ на Радичков, Шишман в „Човекоядката“ и мн. др. Участва във филмите „Четиримата от вагона“, „Нона“, „И дойде денят“, „На чисто“, „Дубльорът“, „Магистрала“, „Силна вода“ и в много тв-филми. През 2011 г. даде за e-vestnik едно от редките си интервюта Ще напиша книга “Простотия връз простотия”. Поместваме го отново в памет на популярния актьор.
– Играли сте в над 40 филма. Имате ли архив?

– Нямам. Имам снимки, които са ми давали фотографите към продукцията, и негативи. Наскоро режисьорът Иван Терзиев ми даде един диск на „Силна вода“, защото са се навършили 33 години, откакто сме го снимали. Все едно беше вчера.

– Преди сигурно много хора са ви спирали на улицата, разпознавали са ви. Сега случва ли се?

– То аз не мога да се позная, като се видя! Но ме познават. Ако не по физиономия, то като чуят гласа ми, ме питат: „Абе ти кой беше?” Но и мен никога не са ме посрещали като актьорите, които играеха любовници, герои. Винаги съм играл роли, които не са много за хвалене.

– Съжалявате ли, че не сте изиграли някой герой или любовник?

– Не. Имах една друга цел. В киното и театъра се играе различно. Исках в киното да докарвам театралната игра, а в театъра да играя като в киното. Долу-горе бях успял. В киното пробутвах тези преувеличени, експресивни жестове. Ако ги използваш, обикновено излизаш от кадъра и не се получава. Но аз така го измислях, че всичко влизаше. В театъра пък говорех ниско, прибрано и хората долу настръхваха. Без да крещя и онагледявам текста емоциите се усещаха. Ставаше.

Иван Григоров. Снимка: e-vestnik


– Гледате ли нови български филми?

– Навремето, когато играех, не съм гледал. Сега като дадат по телевизията гледам някой по-нов.

– А за някой от тези по-новите чували ли сте? „Дзифт“? „Светът е голям“?

– Не, не съм. Гледам американските повече.

– А какво мислите за сатиричните актьори от новото поколение?

– Преди да се хванат в телевизията съм ги уважавал и съм снимал с тях, играли сме заедно в театъра – с Кръстьо Лафазанов, с Христо Гърбов. С Красимир Радков играехме в Сатиричния театър, когато Слави го поиска в шоуто си. Съветвах го да не ходи. Сега не си знае парите, но си го и бива като актьор.

По мое време в телевизията участваха само такива, които за нищо не ги бива и никъде не ги вземаха – нито в театъра, нито в киното. Телевизионните филми се правеха в студия за игрални, но си имаше и Студио „Екран“ към телевизията, което беше специално за тях. И аз съм участвал в телевизионни филми. Но там работеха предимно такива, които за нищо друго не ги биваше – Искра Радева, Венко Пехливанов от Народния театър. Те обираха всички главни роли по партийна линия. Няма да забравя, когато ме взеха да играя в „Обличането на Венера“.
Сам направих 5 роли наведнъж, сред които и главната мъжка. Юрий Ангелов играеше сина ми, който учи английски. Основната му реплика беше „Кичо лайкс мъни” (б. р. – likes money – харесва парите), а аз му отговарях „Кичо, гледай си английския и се махни от тука!”. Снимахме вечер след представление и за две нощи беше готов.

Шеф на телевизията тогава беше Иван Славков. Хонорарът всеки път беше различен, но до около 150 лв. За този филм Славков обаче, взел че ми определил хонорар от 1000 лв. Отиват веднага Венко Пехливанов и другите и започват да спорят как така ще ми дадат на мен такъв хонорар, като те са изиграли толкова много роли – Ленин, Сталин, и кой ли не още. А той им отговорил, че като изиграят една роля като моите пет-шест, ще им даде и на тях. Сега в телевизията няма художествен съвет, няма кой да направи оценка кое е добро и кое не. Не могат да си правят автоцензура. Всичко е за пари.

Иван Григоров във филма „Роялът“ 1979 г.
http://www.youtube.com/watch?v=2zDcJqq-p9o

По-рано да отидеш в столичен театър беше много трудно. Първи се уреждаха връзкарите – в Сатиричния им викахме парашутисти. Аз цял живот съм мечтал за Сатиричния театър. Като студент не съм спирал да ходя – всяка вечер съм в залата, гледам и крада занаят. Но първо по разпределение две години играх във Видин. Трябваше три години да съм там, но напуснах след втората и отидох в Пазарджик. Там играх брат Лоренцо в „Ромео и Жулиета”, с режисьор Леон Даниел. Имах късмета винаги да играя с големи режисьори – и в киното и в театъра. Без да се хваля, не съм имал провал. Било е въпрос на късмет, но нямам нито един провал. Но и тези, които сега играят в телевизията, са прави за себе си, защото сега нямам един лев откъде да изкарам.

Не умея нищо друго освен да лъжа, да казвам чужд текст. Смениха се ценностите. Не че комунистическите ценности са били много верни, но, за да стигна до Сатиричния театър, съм играл много време на много места – във Видин, в Пазарджик. Всяка година подавах молба за Сатиричния. Дори докато бях във Видин, Колоянчев гостуваше с „Големанов” и ми каза, че съм само за тях и започна да работи по въпроса да ме назначат, но не успя. След това пет години играх в театър “София”. По едно време вече ми писна да играя отляво на Коста Цонев, на колене пред Коста Цонев, прав зад Коста Цонев, от дясно, под и над него. Тогава Младен Киселов, с когото бяхме направили „Човекоядката”, стана директор на Сатиричния. Връзки трябваха тогава иначе нищо не можеш да направиш. Намериха ми една бройка от цирка – влязох в трупата като еквилибрист. След десет години скитане по провинцията стигнах до Сатиричния.

Иван Григоров (в средата) в кадър от филма „Господин за един ден“.

– Сега повечето актьори се насочват към телевизията и рекламите?

– Рекламата е по-страшна и от телевизията. Искат да ни внушат, че с методите на изкуството правят реклама. А в рекламата трябва да лъжеш. В театъра и киното хората отиват и си плащат, за да ги излъжеш, че всичко, което се случва пред тях е истина и те участват. В телевизията и рекламата всяка дума е лъжа. Използва се визията за онагледяване на текста. Но няма какво да правят колегите. Снимат и в реклами, и в телевизията. Като станеш известен в телевизията, как да ти повярва публиката, че си Отело и душиш Дездемона. Нелогично е. И актьорите от американските сериали рядко играят в сериозните филми. Да сте видели Ал Пачино да играе в телевизионен сериал?

– Променило ли се е отношението към професията ви? Станала ли е по-уважавана или по-добре платена?

– По-добре платена е в частните телевизии. Но трудът на актьора никак не е уважаван. Критикът, на когото това му е работата, ще отиде в театъра и ще гледа и теб и дубльора. Може да направи сравнение. В телевизията нямаш дубльор. Освен това хората, които гледат телевизия, не ходят на театър. Ако се направи филм по „Отело” и в него играе Кръстьо Лафазанов, никой няма да отиде да гледа „Отело” в театъра, където ще го играе например Краси Радков. Няма да направят сравнение кой е бил по-добър. Няма мерило. И понеже някой е станал известен и го познават по бензиностанциите, хората си казват, че е страшен, много добър актьор. А всъщност не могат да направят сравнение с друг, който играе същата роля. Не казвам това, защото мен не ме взимат вече, а защото съм минал оттам. Навсякъде съм работил.

– Вие сте започнал от един провинциален театър. Как гледате сега на реформите, които предвиждат закриването на трупи в по-малките градове?

– Какви реформи?! Само намаляват парите за изкуство. Театърът трябва да си бъде държавен, но трябва да се плаща като на Запад. По всичко гледат да ни сравнят с европейците – закони, постижения, но все забравят за заплащането. Все на едно място стоим. Работил съм 40 години преди набързо да ме пенсионират, за да се отърват от мен.

Иван Григоров. Снимка: e-vestnik

Пенсията ми е 166 лева и 90 стотинки. За нищо не стигат и затова нищо не плащам освен тока, защото ме режат. Малките театри иначе са умряла работа. И по-рано пак бяха така, но комунистите държаха да има навсякъде. Там трудно се задържаше професионален актьор. По-добре е да се закрият. Там насила стават нещата. Преди 9-ти е имало във Варна, Бургас, Пловдив, София и Враца, Плевен. Сега трупите от големите градове просто ще гостуват в малките и ще използват сградите.

– Как виждате бъдещето на театралните актьори?

– Същото като преди, но ми се иска да им се плаща по-добре. Театърът е оживял през вековете, запазил се е благодарение на преувеличението и това, че зрителят съзнава, че го лъжеш, но ти плаща, за да го правиш. Телевизията ще отмре. Тя се ограничава до сапунения сериал.

– Кои са хората от вашата професия, които ви останаха приятели през годините?

– Те измряха. Напоследък взеха да мрат ей така. Но мога да спомена Антон Горчев, Катя Паскалева, Кирил Кавадарков. Калоянчев, колкото и лош да е като човек, като актьор е великолепен. Като си с него на сцената, не можеш да си позволиш никакво разсейване. Трябва да си като струна. Той хвърчи из цялата сцена. Играл съм и със Стоянка (Мутафова – б. р.), с Парцалев.

– Има ли сега някоя роля, която искате да изиграете?

– Преди, която и да съм играл, винаги ми е била интересна. Най-много харесвах „пищовните” роли – малки, но влизаш, правиш 10-15 минути бум-бум-бум и оставяш публиката да се превива от смях.

– Като пенсиониран актьор как си прекарвате времето?

– По навик ставам много рано всяка сутрин. Гледам и трите сутрешни блока. Решавам кръстословици, привечер играя карти в барчето под блока. Ядосвам се като гледам всичката простотия по телевизията и във вестниците. Заради заглавията мислех, че вестниците пишат само за олигофрени. Оказа се, че не е така. Олигофрени пишат за олигофрени. Те да не би да имат специален човек да си изсмуква заглавията от пръстите? Толкова са тъпи. Как да не се вбесявам?! Спрях да се занимавам с тези работи, защото накъдето и да се обърнеш все простотия връз простотия. Издал съм книга, която се казва „Глупост връз глупост“, но сега ще издам втора част, която ще нарека „Простотия връз простотия“.
––––––––––––
Иван Григоров разказа пред e-vestnik любопитни истории как са го интервюирали от клюкарските вестници и как си е правил майтап с журналистките. Вижте “Как актьорът Григоров будалка жълтите вестници”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.