СофияПловдивВарнаБургасРусе

Планове за строеж на джамия разделят Атина

Ройтерс

Пакистанският шофьор Мухамад Зафир казва, че трябва да е нащрек, когато ходи да се моли в Атина, където расисти са нападнали няколко от многото импровизирани джамии в тесни гаражи или мръсни складове.

Така че планът на Гърция да изгради финансирана от държавата джамия в столицата, след повече от век очакване, носи успокоение, въпреки че ще бъде построена на мястото на изоставена военноморска база, пълна с бурени и чакъл в занемарен квартал.

Това място трябваше да бъде направено, но тези дни хората се страхуват дори да излязат да се помолят, каза Зафир, докато мюсюлмани в дълги традиционни роби и цветни шапки се подготвят за петъчната молитва зад оградените с железни решетки прозорци на бивша фабрика.

Гърция трябва да реши дали ще бъде демократична страна или ще се върне в Средновековието, каза той, свивайки рамене.

Възобновяването на проекта, който от дълго време бе в застой, по време на най-голямата икономическа криза в Гърция в мирно време раздели страната, прекарала четири века под османско управление, където православната църква е силна, а враждебността към имигрантите се увеличава.

Малко след като правителството обяви търг през май за изграждането на джамията, крайнодясната партия Златна зора, която отхвърля обвиненията, че е свързана с нападенията срещу имигранти, но твърди, че иска да „избави Гърция от смрадта“, обеща да се бори до край, за да блокира плана.

Местният епископ Серафим бе толкова разгневен, че отнесе въпроса до висшия административен съд на Гърция – Държавния съвет. Идните месеци не се очаква да излезе решение.

Критиците на изграждането на джамията казват, че Атина, която не фалира заради международния спасителен план, не може да похарчи почти един милион евро, колкото ще струва джамията, като се има предвид, че Гърция е в шеста година на рецесия с рекордно висока безработица и понижаващ се стандарт на живот.

Има пари за изграждане на джамия, но няма пари за гърците да живеят с достойнство, посочи в изявление „Златна зора“, за която проучванията сочат, че е третата по популярност партия в Гърция.

Все повече протести се организират пред мястото, където е планирано да се построи джамията в района на военноморската база във Вотаникос – западнал индустриален квартал, в който има автокъщи и заводи.

Развяващите знамена демонстранти, водени от крайнодясното движение Национален фронт, сред които имаше монахини и мъже с ризи във военен стил, скандираха „Ако искате джамия, изградете я в парламента!“ при първите протести в края на май.

Флаери, на които бе изобразена джамия в кръг и задраскана с линия, бяха разпръснати по земята.

Сега не е най-доброто време да се продължи с това, каза Теодор Колумбис от центъра за външнополитически проучвания ЕЛИАМЕП.

В страната има достатъчно нестабилност заради икономическата криза, добави Колумбис.

В пристанището Пирея, където стотици гръцки православни вярващи се събраха в 174-годишната църква Света Троица, за да чуят неделната литургия от епископ Серафим, 62-годишният бивш капитан от военноморските сили Йоанис Канирос нарече решението „провокативно“.

Серафим, който оспорва решението в съда, казва, че изграждането на джамия е неконституционно и е част от план за „ислямизиране“ на Гърция, която е огромен входен пункт за азиатски имигранти, които всяка година опитват да влязат на територията на Европейския съюз.

Искам да подчертая, че Атина е единствената европейска столица, преживяла четири века на ислямско робство и е успяла да се освободи едва преди 200 години, проливайки реки от кръв, каза той в интервю.

Гърция е дом за над един милион имигранти и групи като „Златна зора“ казват, че заради работници без разрешителни документи се е увеличила престъпността и се е увеличил товарът за държавните ресурси във време на криза.

Мюсюлманските групи изчисляват, че над 200 хиляди мюсюлмани от страни като Пакистан, Афганистан и Бангладеш живеят само в Атина.

Нападенията с расистки мотиви се увеличиха до обезпокоителни нива по време на кризата, посочи Върховният комисариат на ООН за бежанците, според който властите правят малко за разрешаване на проблема.

Поне една неофициална джамия е била подпалена. На друга някой бе надраскал с черна боя обидни думи.

За нас е много важно изграждането на джамията. Ще чувстваме, че живеем в свободна страна, ще усещаме сигурност, каза Шабаз Ахамед, мюсюлманин от Пакистан, който гледа монитор на камера, инсталирана в импровизираната му джамия, след като преди няколко месеца група мъже нахлули в джамията, сипейки ругатни и заплахи.

Градът, в който не е имало официална джамия, след като Гърция извоюва независимост от османците през 1832 г., бе подложен на критики от правозащитни групировки като Амнести интернешънъл заради това, че е една от малкото европейски столици без нито една официална джамия.

Неколкократно са били предлагани планове за изграждане на джамия в Атина от 1880 г. със закони от парламента, но всички са се проваляли, включително и план, предвиждащ изграждане на джамия за Олимпийските игри през 2004 година.

Съобщенията в местните медии, че турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е предложил да финансира джамия в Атина на гръцкия си колега Андонис Самарас по време на разговорите им тази година, също разгневиха някои гърци, според които наличието на джамия ще показва, че в страната продължава да има турско присъствие.

Макар отношенията между двете съседки да се затоплиха и природните бедствия в двете страни ги сближиха, двете съпернички имат история, изпълнена с враждебност, а за последно през 1996 г. бяха на ръба на войната по няколко причини.

Местните медии съобщават, че новата джамия, в която ще могат да се събират около 400 вярващи, няма да има минарета, за да пасва с обкръжението и няма да прилича на джамия, но правителството е съобщило малко подробности.

Офисът на архитекта Александрос Томбацис, който ще проектира сградата близо до църква с камбанария, отказа да коментира, като посочи, че са били посъветвани да не дават коментари, тъй като въпросът е „твърде деликатен“.

Според анализатори изграждането на джамията може да помогне на Гърция в опита си да привлече чуждестранни инвестиции в засегнатата й икономика от богатите държави в Персийския залив като Катар, който обеща да инвестира до един милиард евро в гръцки компании.

Джамията може да подпомогне за навлизането на арабски пари на гръцкия пазар – особено на пари от умерените араби, каза Колумбис.

Бившият заместник-министър на развитието Ставрос Калафатис, който подписа решението за финансиране на проекта през май, отрече да е имало външен натиск за изграждането на джамията и каза само, че това е проект, „който е узрял“.

Поддръжниците на проекта казаха, че Атина е била твърде дълго време без джамия и стойността й от 1 милион евро е относително малка.

Атина има нужда от джамия, тъй като има мюсюлмани, живеещи тук, каза кметът на Атина Йоргос Каминис пред Ройтерс, като добави, че Гърция трябва да защитава правото на религиозна свобода съгласно конституцията й.

Купувате мезонет в атинското предградие Чаландри и той струва 500 хиляди евро, а страната не може да си позволи да построи джамия?, попита той.

Въпросът не е до парите. Не съм видял да правим нещо, когато имахме пари, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.