СофияПловдивВарнаБургасРусе

Росен Плевнелиев пропусна да напусне образа на зависимия президент

Иво Инджев

Същите, макар и остарели с 20 години, които ръкопляскаха на „боянските ливади” на президента Желю Желев заради пълзящия преврат с прекрояването на парламентарното мнозинство и превземането на България от проруската корпорация „Мултигруп” под етикета „Кабинета Беров” през есента на 1992-ра, днес имат формален повод да се направят на възмутени с упрека,че президентът Плевнелиев „безпрецедентно” взима страна в политическата криза и заговори с гласа на протестиращите за необходимост от нови избори.

Кворумният донор на сегашната власт Волен Сидеров изпълзя изпод масата и моментално обяви, че започвал консултации за отстраняване на Плевнелиев. И как няма, при нови избори, ако не започне пак да чупи безнаказано дръжки на вратите на Министерския съвет и рекордите по политическо нахалство, вдъхновяващо склонните към хулиганство 4 процента от избирателите, Сидеров е обречен на отлъчване от леглото на руската тройка, в която се наслаждава на (из)падналите в партер БСП и ДПС.

Нищо крайно и надхвърлящо правомощията му не съдържа днешната реч на президента Плевнелиев. Под казаното от него за изборите, като най-нормалното средство за решаване на проблемите в една демократична държава, би се подписал всеки човек, споделящ ценностите на демокрацията. В този смисъл анализът на казаното от него не изисква кой знае какъв микроскоп. Истината не се нуждае от тълкуване.

За съжаление обаче президентът не каза нещо, на което лично се надявах. Защото съм също толкова лично запознат с мнението му по преглътнатия от него въпрос и си въобразявах, че той ще използва случая да направи все някога решителната крачка-например днес.

Нямам предвид основополагащата тема за руския натиск върху България, пропусната в речта му. Намирам този компромис за разбираем, когато, говорейки изцяло за вътрешната криза, няма явни НОВИ поводи за процеса на руското проникване в българската икономика, политика и задкулисие, набрало нова сила при предишната власт, част от която беше и той.

Не разбирам обаче защо Плевнелиев премълча истинското си отношение към управлението на Борисов, виновно за създадения вакуум, благоприятен за препускането на руската тройка БСП, ДПС, Атака.

Като пощади Борисов, президентът на практика отвори вратата още повече за продължаващите спекулации, че гражданските протести били инспирирани и дори имали за цел завръщането на същите управници, които се постараха след тях трева да не поникне в дясно от центъра, позволявайки на българската демокрация да буреняса на воля в лявата джунгла.

Нещо повече, по този начин президентът Плевнелиев остави да вилнеят използваните срещу него аргументи със задна дата, че е бил и продължава да е зависим от партията и нейния лидер, които го номинираха за поста.

Плевнелиев допусна тази грешка тъкмо сега, когато един след друг обкръжението му напуснаха ключови фигури от неговия екип. Изглеждаше така, сякаш еманципацията му от партийната зависимост е в пълен ход. Вместо обаче да направи следващата решителна крачка, той си прехапа езика.

Или са му казали да си го държи зад зъбите?

Ако са го препънали, положението е още по-лошо. Защото това подхранва атаката, че страда от някаква зависимост, с която го държат.

Пиша всичко това от позицията осведоменост от първа ръка за истинските настроения на Плевнелиев, които (по взаимно споразумение) не оформих като интервю.

Имах привилегията да се запозная с автентичното му мнение, но нямам съгласието му да го съобщавам. Вероятно не е станало още толкова „напечено” в България, че държавният глава да потърси публичност за рязък завой върху платформата на един личен блог, настройвайки срещу себе си ревността на „големите медии” в страната.

Спазвам неписаните правила на общуването между политик и журналист – в крайна сметка не желая да се държа като атакистки хунвейбин. Но не мога да скрия разочарованието си, че познатата ми позиция на държавния глава се размина с очакванията ми и с надеждите на същите онези граждани, които той подкрепя в правото им да искат избори, чиято цел не е възстановяване на яловата ситуация от днешния ден.

Пропускът на Плевнелиев дава коз на най-върлите му врагове и той трябва да знае, че лишава от аргументи точно онези българи, които иначе биха го подкрепили от своя страна като изразител на стремежа към възраждане на България без премълчаване на основни, макар и трудни за отстояване принципни позиции.

Жалко. Дано е поправимо!

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.