Падението на „Мюсюлманските братя“ в Египет променя ситуацията в Близкия изток

Ройтерс

„Накъдето върви Египет, натам върви и регионът“ е поговорка, често цитирана от учените, преподаващи тайнствената политика на Близкия изток.

Поемането на управлението в Кайро от армията в сряда, при което бяха свалени ислямистите, издигнали се неотдавна на власт при едно от многото размествания на пластовете в арабския свят, изглежда е на път да окаже сериозно въздействие извън границите на Египет.

Свалянето на президента Мохамед Морси и неговите „Мюсюлмански братя“, извършено от армията, подтикната към действие от масовите протести, бележи стратегическо отстъпление на политическия ислям в Близкия изток.

Египет е не само най-многолюдната арабска страна и водач на региона. Той е родното място на това общоислямско движение и пътеводна светлина за катаклизмите от Арабската пролет от 2011 г., които свалиха диктатури и доведоха ислямисти на власт.

Провалът на „Мюсюлманските братя“ на основната им територия повдига въпроси за способността им да управляват и другаде – от Тунис до Сирия. А Братята понесоха осакатяващ удар.

За да се противопоставят на Морси само година, след като го избраха, египтяните се вдигнаха по-масово, отколкото за да свалят бившия командир от военновъздушните сили Хосни Мубарак, който беше пометен от бунта на площад „Тахрир“ през 2011 г.

Това ще хвърли петно върху репутацията на „Мюсюлманските братя“, които са знаменосците на водещото течение на сунитския политически ислям от основаването си в Египет през 1928 г.

Потайните „Мюсюлмански братя“, които бяха извън закона в продължение на повече от осем десетилетия, се издигнаха след падането на Мубарак като най-добре организираната партия – всъщност единствената подходящо организирана формация освен въоръжените сили.

През шейсетте години на доминирано от армията управление, като се започне от Гамал Абдел Насър, чиято панарабска реторика отекна в региона и помогна за оформянето на следколониалния арабски свят, в Египет нямаше място за обикновена демократична политика.

„Мюсюлманските братя“ съумяха да се възползват от пролуката.

Пълен провал ли е това?

Силата, която стоеше зад арабските революции през 2011 г., се състоеше от предимно недоволни млади хора от средната класа. Но тъкмо ислямистки групи като „Мюсюлманските братя“ бяха в най-добра позиция да извлекат полза от прехода.

„Мюсюлманските братя“ в Египет спечелиха редица избори, включително президентските, като направиха Морси първия демократично избран президент на страната. Но подобно на сходни организации като управляващата партия „Ан Нахда“ в Тунис те изглежда бяха неспособни да се отърсят от потайните си навици от своето минало.

Критици казват, че те са се опитвали да завземат всички институции на управлението и да ги превърнат в бастиони на „Мюсюлманските братя“, вместо в слуги на нацията.

Отхвърлянето на този подход от обществеността, последвано от изгонването на Морси от военните, прави провалът им да изглежда пълен и представлява предупреждение към ислямистите в региона.

„Това е бедствие. То е тежък удар за цялото ислямистко движение“, отбеляза преподавателят по близкоизточна политика в Лондонския университет по икономика Фауаз Гергес.

„Слабото представяне на Морси и „Мюсюлманските братя“ подкопава ислямисткия образ, позиции и развитие в целия регион, в Египет, в Йордания и дори в Турция. То повдига въпроси за тяхната компетентност, за способността им да управляват“, заяви той.

Макар всички да признават, че след Мубарак Египет е бил изправен пред трудно решими проблеми – от икономическия срив след бягството на обвързаните в приятелски кръгове капиталисти от правителството до вакуума в сигурността след оттеглянето на полицейските сили, почти никой не си е представял, че толкова добре сработено движение като „Мюсюлманските братя“ ще се окаже толкова некомпетентно да управлява.

„Всичко в Египет стана по-лошо в резултат на политиката на Морси“, каза Гергес. „Неговите авторитарни действия, непохватното му управление на икономиката . . . очевидно те нямат идеи. По същество става дума за цар без дрехи. Ислямисткото движение е голо. Това ще има сериозни последици за движенията в региона“, заяви той.

Дали Тунис е следващият?

Огромните тълпи на площад „Тахрир“ – люлката на революцията – не бяха единствените, които ликуваха, когато командващият армията Абдел Фатах ас Сиси каза на нацията в сряда, че Морси вече не е президент.

В Тунис, където със свалянето на Зин ал Абидин бен Али започна Арабската пролет, се стекоха тълпи пред египетското посолство, за да отпразнуват отстраняването на Морси, скандирайки: „Днес Египет, утре Тунис. Долу управлението на „Мюсюлманските братя“, долу управлението на „Ан Нахда“. Това е революция до победа.“

Хиляди тунизийци ликуваха във Фейсбук. Посланието към лидера на „Ан Нахда“ Рашид Гануши беше: „Морси си отиде, а ти, Гануши, кога ще го последваш?“

Анализаторът Софиан бин Фархат каза: „Това е падение на политическия ислям в страните от Арабската пролет след катастрофален провал.“

Неподходяща за мюсюлманите

Събитията може да повлияят на начина, по който ислямистите гледат на демокрацията – за някои тя и без това е съмнителна идея, дошла от Запада и предназначена да ги държи извън властта. Както писа сътрудникът на Морси Есам Хадад при разгръщането на военния преврат, това „послание ще отекне силно и ясно из целия мюсюлмански свят: демокрацията не е за мюсюлманите“.

Анализатори са съгласни, че превратът срещу свободно избрания Морси ще има по-широки последици и представлява дилема за западните правителства, подкрепящи демокрацията.

„Това е същински държавен преврат. Той подкопава самите основи на демократичния процес. Това е ход, съдържащ риск и несигурност. Той показва, че опозицията не успя да изгони Морси без помощта на армията. Той задълбочава разделението в египетското общество“, каза Фауаз Гергес.

При най-лошия сценарий „Мюсюлманските братя“ може да решат да отвърнат на удара. Това би могло да доведе до кърваво противопоставяне с армията, сходно с гражданската война в Алжир през 90-те години на 20 век, когато армията се намеси, за да лиши ислямистите от победа на изборите.

Добре организираните „Мюсюлмански братя“ може да се мобилизират още веднъж и да си осигурят още една победа на следващите президентски избори, което отново би поставило в трудно положение армията и страната.

Специалистката по региона на Персийския залив в британския изследователски институт „Чатъм хаус“ Джейн Кининмонт каза, че поддръжниците на „Мюсюлманските братя“ не биха обърнали гръб на организацията заради представянето й след една година на власт.

„Сега, когато са изправени пред военен преврат, Братята е по-малко вероятно да се вслушат в каквито и да е вътрешни критики, а масата на поддръжниците им вероятно ще застане по-твърдо зад тях. Те са достатъчно многобройни, за да организират масови протести и да повлияят на икономиката, въпреки че не представляват мнозинство в обществото“, заяви Кининмонт.

Още по темата: Преврат или революция се случи в Египет

Военен преврат ли беше извършен в Египет или армията просто се намеси, за да удовлетвори основателните искания на народа и кога един военен преврат може да бъде смятан за нещо положително или отрицателно – това са въпросите, които си задават западните издания относно случващото се в Египет.

Египтяните може и да твърдят, че са извършили нещо неповторимо – захранен с енергията на народа и подкрепян от народа военен преврат, но светът е свидетел на много други подобни пучове. В миналото от Буенос Айрес до Банкок тълпите призоваваха генералите да изгонят демократично избраните правителства и ги приветстваха, когато го направиха. Резултатът беше насилие, ако не и гражданска война, огромни нарушения на човешките права и проточили се с десетилетия политически конфликти, посочва в. „Вашингтон пост“. А понякога свалените от власт се завръщаха, допълва изданието. Вестникът предупреждава, че следващите египетски лидери ще се сблъскат с множество предизвикателства- висока безработица, огромен дълг, ниска дневна надница, изчерпани резерви в чужда валута, покачващи се цени и недостиг на най-различни стоки.

Британският в. „Гардиън“ публикува анализ по темата на Амира Ноуайра, според който не става дума за преврат, а за изпълнение на волята на народа, след като един режим е държал хората за свои заложници. В статия на Саймън Дженкинс обаче се предупреждава, че западните лидери не трябва да се заблуждават, че случващото се в Египет е народна революция като в романа „Клетниците“ на Виктор Юго.

Британският вестник отбелязва и опитите на лидери от целия свят да заобиколят думата „преврат“, когато коментират случващото се в Египет. Американският президент Барак Обама например избягна рисковата дума, защото ако беше заговорил за преврат, то САЩ трябваше да прекратят помощта си за стратегически важния си съюзник в Близкия изток. А САЩ сега се надяват да използват именно тази годишна помощ от 1,3 милиарда долара като морков, чрез който да подтикнат армията да върне бързо гражданското управление в Египет, коментира „Гардиън“.

Според в. „Кориере дела сера“ случващото се в Египет определено е народен преврат, извършен от онези хора, които се надяваха много на египетската революция отпреди две години и чиито очаквания не бяха оправдани. Вместо те на власт след тази революция дойдоха жадните за власт Мюсюлмански братя, останали встрани по време на египетската пролет. Те обаче не бяха подготвени да се справят с титаничното предизвикателство да управляват Египет и не разполагаха дори с необходимите средства, а само с волята да се възползват от тази власт. Ето защо се стигна до народния преврат, посочва вестникът.

Кога един военен преврат не е военен преврат – ами когато се случва в Египет, пише британският в. „Индипендънт“. Онези западни лидери, които сега ни говорят, че Египет поема по пътя на демокрацията, трябва да си спомнят, че сваленият президент Мохамед Морси беше избран на одобрени от Запада президентски избори, посочва вестникът и предупреждава, че с арестите на лидери на Мюсюлмански братя египетските военни си навличат още повече гнева на ислямистите, което застрашава още повече сигурността в страната.

Случилото се в Египет със свалянето от власт на Морси и вълната от арести на лидери на Мюсюлмански братя потвърждава едно – в страната се задълбочи отколешното разделение между Мюсюлмански братя и силите за сигурност, възникнало още от времето на Хосни Мубарак, пише в. „Ню Йорк таймс“.

В Египет ислямистите получиха силна плесница и сега са напълно объркани. Те дори не знаят какво поведение да препоръчат на привържениците си. Засега Мюсюлмански братя твърдят, че няма да отговарят с насилие на лова на вещици. Това може би е опит да спасят донякъде репутацията си и да си запазят възможността за връщане в политиката, посочва в. „Фигаро“.

За френския в. „Монд“ преходът в Египет крие рискове за разпадане в целия район. Опасност от повторение на египетския сценарий има и в Тунис, където ислямисти също са на власт. Но както стана ясно, ислямистката приказка за модерните общества, в които има хармонично сливане на демокрацията с шериата, се оказа пълен провал, посочва изданието. БТА Руски вестници коментират „арабското лято“ в Египет

Египетските военни отново поеха властта, констатира „Росийская газета“ под заглавие „Арабско лято“ и сравнява положението с „театър на абсурда“.

„Поредната революция в Египет, вече трета за две години и половина“, твърде наподобява според вестника предишните събития, но съдържа и абсурдна нотка: „Едва преди година и нещо същата революционна младеж настояваше египетските военни начело с маршал Тантауи незабавно да се махнат от политическата сцена. Тогава генералите бяха сменени от Морси. Сега обаче всички отново превъзнасят военните“.

В Египет има признаци на военен преврат, но за временен държавен лидер е назначено гражданско лице. А и самите генерали отправиха съвсем ясен сигнал, че не претендират да управляват страната в бъдеще, а искат само стабилно развитие, отбелязва изданието.

Всъщност военните изобщо не са се оттегляли – останали зад кулисите, те зорко наглеждаха всички събития. ТЕ са най-затворената част от египетското общество, далеч по-затворена от Мюсюлманските братя и естествено по-могъща. Те контролират една трета от египетската икономика, прилежно получават милиарди долари американска помощ, винаги са водели и водят собствена игра, независимо за какво става дума – за политиката спрямо Израел, подкрепата за палестинците, ислямизацията на обществото или развитието на туризма, изтъква руският официоз.

Според него военните са се намесили отново открито в ситуацията след неуспеха на президента Морси „да реши накуп целия комплекс от най-трудни проблеми“ и появата на заплаха от гражданска война.

„Естествено демократическите ни завоевания днес са застрашени. Но трябва да избираме – или хаос и кръв, или да приемем присъствието на военните, дано да е временно“, коментира египетският политолог Мохамед Фараг. „В момента опозицията не разполага нито с лидери, нито със структури, които да поемат отговорност за държавното управление“, пояснява той.

На площад „Тахрир“ в Кайро продължават празненствата по случай смяната на властта, но другаде в града хората вече не се радват, а мислят как да се опазят, пише „Новие известия“.

След преврата полицаите изчезнаха от улиците на Кайро. А и военните в столицата не са толкова много, колкото при военен преврат. Сериозна охрана явно има само около летището, министерствата и Суецкия канал. Всяват страх данните на МВР за грабежи и масови изнасилвания в града. За едно денонощие в Кайро са изнасилени близо 100 жени, много от тях – чужденки, посочва всекидневникът.

Дори самите протестиращи не могат ясно да кажат какво ще стане сега с държавата. Не се знае дори какво ще стане със сваления президент. Според в. „Ал Ахрам“ военните са предложили на Морси, държан някъде под стража, да замине в изгнание – в Турция, Катар или коя да е друга страна.

Той не е дал отговор, но прокуратурата вече подготвя обвинения и срещу Морси, и срещу бившия премиера Хишам Кандил и духовния лидер на Мюсюлманските братя Мохамед Бадия, арестувани заедно с него. Общият брой на задържаните не се знае. Същевременно в Кайро и други градове продължават сблъсъци между привърженици и противници на сваления президент, в които според МВР за седмица са загинали над сто души, добавя „Новие известия“.

Масовите арести сред Мюсюлманските братя обезкървиха организацията, настоявала Египет да се превърне в ислямска държава. Свалянето на Морси осигури на подкрепящите светската държава възможността да отнемат инициативата от ислямистите. Това може да стане повратен момент за всички революции от „арабската пролет“, твърди „Комерсант“.

Мюсюлманските братя в Египет и другите страни няма да изчезнат и явно не ще може да бъдат изтласкани пак в нелегалност, изтъква пред вестника Михаил Маргелов, председател на външнополитическата комисия в горната камара на руския парламент.

Ислямистите обаче не оправдаха очакванията, че ще управляват по демократичен път и ще премахнат социално-икономическите проблеми. А и мащабът на демонстрациите срещу Морси сочи, че повечето хора в Египет, поне сред градското население, не искат теократичен режим. Събитията опровергават мнението, че теокрацията неизбежно тържествува след демократични революции в арабския свят, заявява Маргелов.

Има шансове в Египет да бъде изградена демократична държава, но радикалите ще се опитат да вземат реванш. Всичко ще зависи от това дали военните ще могат да възстановят разпадащата се египетска икономика, смята „Независимая газета“.

Днес радикалите не са опасни, но скоро ситуацията ще се промени. Защото основният проблем на Морси бе, че не успя да тласне нагоре икономиката в Египет, независимо че се опита да събере заеми от чужбина. И недоволната улица го помете. Ако военните успеят да проведат избори и да дойдат на власт, ще се сблъскат със същите проблеми. От което ще спечелят ислямистите – многократно ще нараснат шансовете им в следващия политически цикъл, прогнозира вестникът.

От ключово значение за военните в Египет е да проведат избори възможно най-бързо и да извадят отпред някое цивилно „момче за бой“, което да обере цялото недоволство в страната, коментира за „Независимая газета“ Георгий Енгелгард, политолог и експерт по исляма.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.