СофияПловдивВарнаБургасРусе

България – от бедна, но стабилна – в бедна и нестабилна

Имиграцията във Великобритания и дебатът в ЕП

Българи все по-често стягат куфарите и търсят на Запад работа, нов живот. Децата на сегашните емигранти обаче няма да се върнат. Снимка: e-vestnik

Ако в България има бизнес, тя няма да представлява заплаха за Великобритания по отношение на имиграцията.

Ако в България има национална сигурност, която не се оглавява от Делян Пеевски – цяла Европа е защитена по-добре от международния тероризъм и организираната престъпност. Така изглеждаха двата основни елемента на британската и европейската политика към България през изминалата седмица.

Британският министър за Европа Дейвид Лидингтън, който беше на посещение в София, заяви, че  няма да има пречки за отпадане на ограниченията за работа на българи във Великобритания догодина. Лидингтън беше в България не по повод на кризата, а на предварително планирана визита един ден след като ЕС прие 28-ия член – Хърватия.

На среща с българския външен министър Кристиян Вигенин, той добави, че британската преса е свободна и може да пише каквото пожелае за заплахите от имиграцията. Но позицията на неговото правителство е необратима: “Всички нови правила или ограничения за правото на социални помощи или безплатно здравеопазване, ще бъдат наложени без дискриминация, както е между останалите страни в ЕС“.

Извън чувствителния политически разговор за имиграцията, може ли политическа нестабилност в страната, която Лидингтън няма как да не е забелязал и обсъдил с български колеги, да засегне британския бизнес и политика в България? В официален разговор с Лидингтън, президентът Плевнелиев каза, че той ще се вслуша в гласа на протестиращите в София.

В тази посока беше и съветът на британския посланик в София Джонатън Алън по време на семинар организиран от в-к “Капитал” в края на миналата седмица: “В такива времена гласът на бизнеса е ключов. Не непременно, за да заеме нечия позиция в спора, а за да изрази ясно от какво има нужда страната, за да продължи да се развива. В крайна сметка бизнесът е най-успешното гражданско движение. Затова бих ви окуражил: не се страхувайте да ви чуят.”

Българските граждани знаят за връзката между бизнес, антиправителствени протести и имиграция. “Трябва да протестираме. Ако не предизвикаме промяна, сега ще продължим да казваме „Довиждане“ на приятели и роднини, които излитат от Терминал 2. И така, докато един ден самите ние не се окажем там и трябва да кажем „Довиждане“ на България” смята 28-годишна жена от София, която е строителен инженер в частна фирма и подкрепя протестите.

Според проучването на агенция “Афис” публикувано тази седмица, българите мислят повече за временна работа във Великобритания (и Германия) отколкото миналата година. Този тип имиграция, на ниско платена работна ръка и на хора, които нямат намерение да се заселват постоянно, се смята за най-нежелан от британската публика.

Но Лидингтън е умерен консерватор и едва ли на английска почва, ще даде възможност на анти-европейски гласове да кажат, че политическата криза в България ще произведе повече имигранти. По-скоро той, като министър за Европа вероятно подкрепя мнението, че Европейската комисия трябва да продължи да наблюдава отблизо България. Но повечето хора и политици във Великобритания и Европа смятат, че това не е достатъчно. Докато преди месец, България се смяташе за бедна но стабилна, сега тя все повече изглежда и бедна и нестабилна.

По време на дебата за българската криза в Европейския парламент на 2 юли, комисарят Вивиън Рединг заяви, че България трябва да продължи реформите в областта на корупцията и организираната престъпност. Това бяха най-меките думи в пленарното заседание което отдели около един час на българската криза с повече от десет изказвания на членове на европейския парламент включително и български.

Манфред Вебер, германски християн-демократ от ЕНП зададе три въпроса-призиви към ПЕС: “Какво разбират социалистите под това “да преглътнат горчивото хапче на крайно-дясното” както каза г-н Ханс Свобода? Какво им е обещано и какво става в България – чист пример на анти-демокрация – пари, постове или руски енергийни интереси? Кажете истината на г-н Станишев! Искат се нови избори.”

Според независим политически наблюдател, дебатът за България може да бъде пример как британската консервативна партия, понеже излезе от ЕНП и е разделена за Европа, не участва в дебата и отстъпва първото място на Германия в европейската политика. Но според други, интересите на Великобритания в Европа са по-малко от тези на Германия.

От друга страна, според Financial Times, напоследък не е ясно дали и Германия все още поддържа европейското развитие на Балканите, защото например, Ангела Меркел (както и Дейвид Камерън) не са присъствали на тържеството за европейското приемане на Хърватия в Загреб, което се тълкува като знак на охладняване.

С кризата в България изпъква и един стар европейски и по-нов британски проблем – национализма. Леви и десни в Европейския парламент призоваха българското правителство да се разграничи от “Атака”. Но обратно на повечето европейски националистически партии, които се смятат за някакъв вид съюзници на десните, “Атака” е свързана с бившите комунисти БСП. “Радвам се, че ние като дясна партия не сме в парламента в момента. Там става голямо омърсяване с Волен Сидеров”, коментира привърженик на ДСБ в София.

В Европейския парламент, германските християн-демократи нарекоха  съюза на Станишев с “Атака” “договор с дявола” въпреки възраженията на Евгени Кирилов и Илияна Йотова от БСП. Делян Пеевски и Волен Сидеров са двете имена, които европейските партии единодушно смятат за български политически провал.

Реакциите на британския министър за Европа и Европейския парламент може и да изглеждат недостатъчни от българска гледна точка. Но те са потвърждение на това, което смятат добронамерените евроскептици – че всичко истинско в политиката може да стане само в националните парламенти и на родна почва, а европейската политика често е извинение за политическа безпомощност.

Лондон
От Кафене.нет

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.