СофияПловдивВарнаБургасРусе

Велико Народно Събрание ли? Утре по това време…

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

С огромна изненада посрещнах информацията, че точно човек с такъв огромен опит като Константин Тренчев пледира (и то в ултимативен тон), в разгара на кризата, за свикване на Велико Народно събрание. Той прекрасно знае какво се случи през съдбовната 1990 г., което в много отношения се повтаря и днес, почти четвърт век по-късно. Както тогава, така и сега, основен политико-културен феномен е прякото участие на улицата във взимането на политически решения. Еуфорично политизираното гражданство създаде тогава, създава и днес едно непрекъснато приповдигнато революционно настроение, особено в столицата.

Извън положителните емоции обаче, решаващото и за съжаление твърде спорно събитие през 1990г. бе точно постигнатото споразумение за провеждане на избори за Велико народно събрание, както и победата на БСП на тези избори. Това е може би най-важният и уникален момент на българския преход от гледна точка на политическата култура. Наложена бе основната теза, за която очевидно се мечтае от много хора и сега, че се сменя политическата система, че се създават принципно нови правила за функционирането на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция. Така избраната форма на българския преход е била и продължава да бъде обект на множество дискусии и противоречиви анализи. И то основателно, защото в другите посткомунстически държави се тръгва по различен път. В най-успешно развиващите се от тях, първо се извършват радикалните икономически реформи и никой не мисли за промяна на конституцията. Днес, от дистанцията на времето бих си позволил едно образно сравнение – цената на всеки дълго дискутиран и изстрадан параграф от новата ни конституция (и то при мнозинство на бившите комунисти) е една нестанала приватизационна сделка и една невлязла в страната чужда инвестиция. През лятото на 1991г. с приемането на една твърде несъвършена конституция ние може би наистина получихме „нова държава“, но икономически, а защо не и политически, бяхме вече безнадеждно изостанали от страни като Унгария и Полша…

Решението на кръглата маса за свикване на ВНС бе първият решаващ момент на прехода, в който комунистите  успяха да изиграят и опозицията, и улицата. За политическото и икономическото оцеляване на престъпната комунистическа върхушка бе от изключително значение “печеленето на време” чрез имитация на реформи. Нещо повече, това се оказа  ПЪРВИЯТ изключително важен момент на прехода, когато огромният демократичен политически ресурс бе наивно пропилян.

Сега имаме отново натрупан сериозен демократичен политически ресурс. Ще си позволим ли отново да го пропилеем? Не съм юрист, но чисто политически съм убеден, че пътят за разрешаване на кризата не е чрез свикването на Велико народно събрание. Притеснява ме това, че при необходимостта от решаване на всякакъв тип нормални за една демокрация политически проблеми, се търси „радикална промяна на Конституцията”. За какво ВНС говорим, когато нито имаме общо съгласие по конкретни промени, нито имаме съгласие по нови правила за функциониране на институционалната демокрация.

Свикването на ВНС крие много тежки политически рискове. Няма никакво съмнение, че големите партии ГЕРБ и БСП ще спечелят най-много мандати, което поставя априори твърде сериозни въпросителни за смисъла на това ВНС, включително и за възможността с тези две партии да върнем прехода на изходната му точка. Не мога да разбера как точно д-р Тренчев си представя, че ГЕРБ, БСП и ДПС днес ще приемат по-добра конституция от тази, която БСП, част от СДС и ДПС приеха през лятото на 1991 г. Повече от очевидно е, че точно сега в България няма легитимно и политически достатъчно компетентно мнозинство (дори и ако в него участва великият Волен Сидеров), което да очертае задачите на едно ВНС и продължителността на неговия мандат.

Как си го мислите, господа синдикалисти от „Подкрепа”, че това толкова скапано и непредставително 42-ро обикновено НС ще вземе решение за свикване на ВНС. Да, ще го свикаме, но утре по това време. …

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.