СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ал Джазира, Евронюз: Кой протестира в България?

След демократичните промени през 1989 година животът в България стана твърде тежък, което обяснява протестите, белязали 2013 година и накарали хиляди хора да продължават да протестират срещу правителството дни наред, пише днес българската журналистка Мария Спирова в статия в сайта на телевизия „Евронюз“.

Протестиращите, обсаждащи сега парламента с искане за оставка на правителството, са от поколението, което около 1989 г. е било в началното училище и е израсло в общество на конфронтиращи се ценности и на трайна несигурност.

Те обаче са част и от поколение, което има достъп до повече информация, възможности да пътува и да прави сравнения, и контрастът, който откриват между действителността в България и в останалите европейски страни, е огромен.

Хората се умориха да живеят в безвремие. Досега 30-40-годишните българи мълчаха, заети с градене на кариера и с грижи за семейството си в среда на свиваща се икономика и растящо беззаконие и връзкарство, или планирайки емиграция.

Сега обаче те излязоха масово на улицата, заявявайки за първи път гражданската си воля. Протестиращите пред парламента чувстват, че младостта, мечтите и надеждите им са излъгани – след близо четвъртвековен преход в живота им не са настъпили значителни промени.

Докато през 90-те години Западът вероятно имаше желание да помогне на България, сега страната се смята за голяма напаст, озадачаващ пасив в периферията на Европейския съюз.

Демонстрантите, които участваха в бдения в студените ноемврийски нощи на 89-та година, скандирайки „Времената се променят! Времето е наше!“ чувстваха, че светът ги гледа. Светът беше с тях, Желязната завеса изчезваше, някой им се притичаше на помощ.

Това, в крайна сметка, се оказа илюзия, но тя ги крепеше. Днес децата на същите онези протестиращи упорито искат оставката на поредното морално банкрутирало правителство, стоят в горещите юлски нощи на същите жълти павета, пред същата сграда на парламента, но сега вече знаят, че времената не са се променили и че са сами.

Протестите в България са отразени и от телевизия „Ал Джазира“, която помества на сайта си мнението на журналистката на свободна практика Мария Петкова, която живее в Кайро.

Протестите, които последваха назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха предсказуеми, пише тя. Още по-предсказуем обаче бе опитът както на управляващата коалиция, така и на опозиционни политически сили да разцепят общественото недоволство и да се възползват от него.

Настоящата политическа поляризация в България обслужва само една цел – да заличи от паметта на недоволните граждани факта, че сегашната криза в страната е резултат от провала на целия политически елит, а не само на една партия.

Целта е недоволните да бъдат убедени, че зад ъгъла все още чака някоя партия-спасителка. Има обаче едно течение в протестната вълна, което може да се съпротивява на тези опити и да дочака въвеждането на истински и смислени промени в България – децата на прехода, казва авторката на статията.

Българската левица и десница противопоставят сегашните на февруарските протести и тези въображаеми разделения бяха подети от някои чуждестранни медии, които ни информират, че сегашните протести били на „средната класа“, продължава Мария Петкова, която изразява несъгласие с твърдението, че в България има „средна класа“, не приема и клишетата за някакво противопоставяне на „образованите“ градски жители срещу „необразованите“ бедняци и жителите на селски райони.

Благодарение на продължителния провал на регионалното развитие при управлението и на десни, и на леви правителства, мнозинството жители на София са от село, защото почти не може да се намери работа другаде.

Същевременно, заради неспособността на политическия елит да насърчи икономически растеж и да реформира образователната система, да си „образован“ в България не означава нищо. В страната ми е пълно с висшисти, които карат таксита или чистят хотелски стаи, пише Мария Петкова в англоезичната версия на сайта на „Ал Джазира“.

Докато политиците се опитват да манипулират обществеността и да употребят протестите в своя изгода, има един играч, чиято интелигентност и издръжливост те подценяват и който е носител на надеждата, че както и да завършат сегашните протести, масовото движение за промяна в българското общество ще продължи. Това е моето поколение, поколението на „децата на прехода“, което се бори срещу провала на родителите си през изминалите 20 години преход.

И противно на това, което казват чуждестранните медии, това ново поколение не е само на софийските млади професионалисти от средната класа, които се събират на площада след работа. В това поколение влизат и стотиците хиляди млади емигранти, които са били принудени от липсата на перспективи у дома да потърсят работа и образование в чужбина. В него влизат и всички, които останаха в България, може би успяха да получат някакво образование, но тъй като са смазани от бремето на семейните отговорности и високата младежка безработица, не са успели да се доберат до луксозен офис в центъра на София, пише Мария Петкова.

Ние споделяме нов стремеж към промяна, несравнимо по-силен от този на предишните поколения, който има потенциала да предизвика фундаментални промени в България, да възкреси тази загиваща страна и да вдъхне нова енергия в политиката й, обществото й и културата й.

Това поколение няма да се спре при следващи избори и следващо правителство, то няма да спре докато морално банкрутиралият ни политически елит не се научи да ни слуша, да се подчинява и да приеме стремежа ни към промяна, социална справедливост, конкурентоспособна и основана на иновации икономика, свободна от мафия бизнес среда, свободни от феодализъм институции и егалитарно толерантно общество, пише Петкова.

БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.