Американският Конгрес е разделен за натиск върху Египет

Асошиейтед прес

Макар и администрацията на президента Обама да подкрепя египетската армия, някои в Конгреса обмислят частично или цялостно спиране на годишния пакет американска помощ в размер на 1,5 милиарда долара, ако не се възстанови бързо цивилното управление.

Без подкрепата на администрацията обаче това е трудно преодолимо препятствие. Но след като наблюдаваха спираловидно нарастващото насилие през последните дни в Кайро и на други места, все повече конгресмени питат дали свалянето миналата седмица на правителството на Мохамед Морси, оглавено от „Мюсюлманските братя“, не трябва да се определи като „преврат“ и как САЩ да използват единствения си значим инструмент за влияние върху Кайро.

Администрацията настоя в началото на седмицата, че няма да спира средства за египетската армия, след като тя за втори път взе властта през последните 29 месеца. По-голямата част от парите отиват у военните според споразумение, което американските лидери спазват още от сключването на египетско-израелския мирен договор през 1979 г. Въпреки трудните отношения след свалянето на дългогодишния автократ и съюзник на САЩ Хосни Мубарак през февруари 2011 г., Вашингтон продължи финансовата подкрепа към институцията, която смята за гарант на стабилността в Египет.

Някои в Конгреса казват, че последните действия на военните трябва да променят тази преценка, защото те са свалили демократично избран президент.

„Трябва да замразим помощта за новото правителство, докато то фактически не насрочи избори и не започне процес, който да доведе до нова конституция“, каза пред репортери сенаторът демократ и председател на сенатската Комисия по въоръжените сили Карл Левин. По думите му той би подкрепил подобна мярка, но призна, че е малко вероятно тя да спечели мнозинство в Конгреса.

Сенаторът републиканец Джон Маккейн е друг конгресмен, който поиска спиране на помощта. „Без значение какво мислят всички за господин Мохамед Морси, миналата година той бе избран от мнозинството от египтяните“, заяви Маккейн.

„За мен е трудно да направя заключение, че случилото се е нещо различно от преврат, в който военните изиграха решаваща роля“, добави сенаторът републиканец. „Не искам да замразяваме изключително важната ни помощ за Египет, но смятам, че в момента това е правилното нещо“.

Във време на малки бюджети и увеличаващи се съмнения за основанията да се подкрепят финансово съюзници като Пакистан, с които отношенията са охладнели, тази позиция обединява някои необичайни съюзници.

Сенаторът демократ Патрик Лийхи оцени президентското управление на Морси като „разочарование“, но отбеляза, че американското законодателство категорично се противопоставя на военните преврати. Сенаторът републиканец Ранд Пол се оплака: „В Египет правителствата идват и си отиват. Единственото сигурно е, че сметката от 1,5 милиарда долара ще остане за американските данъкоплатци“.

Според сегашното законодателство обаче президентът Обама и администрацията му са тези, които решават дали свалянето на Морси е било преврат – което би предизвикало замразяване на по-голямата част от американската помощ. Законът е изготвен за първи път през 1985 г. във връзка с гражданската война в Гватемала; впоследствие е разширен така, че в обхвата му да попадат всички случаи на сваляне от военните на демократично избрани правителства и се превърна в ключов инструмент за влияние на Конгреса във външната политика на Вашингтон. Миналата година САЩ спряха нехуманитарната помощ за Мали след преврата там.

Американски представители казват, че правят преглед на събитията в Египет, но завчера Белият дом и Държавният департамент осигуриха силна подкрепа за продължаване на американската военна и икономическа помощ за Кайро.

„Ще бъда откровен – това е изключително сложна и трудна ситуация“, каза прессекретарят на Белия дом Джей Карни в отговор на въпрос дали случилото се в Египет не е преврат. „Има значителни последствия, произтичащи от такова определение, а това е въпрос, който предизвиква доста чувствителен въпрос за милиони египтяни, които имат различни виждания за случилото се“.

Той добави: „Няма да е в интерес на САЩ веднага да спрем нашата програма за помощ за Египет“.

Конгресът, както администрацията, се опитва да намери баланс между принципите на демокрацията и интересите на Америка.

Обама и екипът му по националната сигурност осъдиха насилието, отнело живота само в понеделник на най-малко 51 протестиращи ислямисти и трима души от силите за сигурност, но не осъдиха военните за вземането на властта.

Няколко конгресмени последваха тази линия, противопоставяйки се на всякакви незабавни действия за спиране помощта в момент когато „Мюсюлмански братя“ призовават за бунт срещу армията и всякакъв властови вакуум може да се запълни от ислямски екстремистки групи, които може да заплашат стабилността в най-многолюдната арабска страна – или в съседен Израел.

„Важно е не само да реагираме прибързано“, каза за репортери сенаторът демократ Тим Кейн.

Той участва в пътуването на няколко сенатори в Близкия изток миналата седмица и каза, че близки съюзници на САЩ в региона силно препоръчват да не се спира подкрепата за Египет. Четири пети от парите отиват за армията и подпомагат операции, включващи изолиране на екстремистки групи и помагащи за гарантиране сигурността по границите на Израел.

Сенаторът демократ Робърт Менендес и колегата му републиканец Майк Роджърс, председатели съответно на сенатските комисии по външните работи и разузнаването, искат помощта за египетската армия да продължи. „Спрете веднага помощта и ще получите икономика, която вече затъва и вероятно ще я хвърлите в хаос, а това не е в ничий национален интерес“, каза Менендес пред репортери в понеделник.

Председателят на Камарата на представителите Джон Бейнър стигна още по-далеч, като похвали египетските военни лидери за това, че „са направили, каквото трябва“.

Ревностните поддръжници на Израел на Капитолия и евангелистите, които критикуваха Морси, че не е защитил достатъчно християните, и ценящите стабилността „реалисти“ по отношение на външната политика, се въздържаха да подкопават позициите на египетските военни. Мощното произраелско лоби, Американско-израелски комитет за обществени въпроси (АИПАК) подчерта, че макар и Морси да е бил „изненадващо отстъпчив“ към Израел, сега е от първостепенна важност да не се допуска екстремисти да се възползват от хаоса в Египет, за да извършват нападения или да вкарват нелегално оръжия в контролираната от Хамас ивица Газа.

И дори при все че призоваваше за спиране на помощта, Маккейн заяви, че администрацията и Конгресът трябва да излязат с „градивни и законни“, макар и ограничени, форми на сътрудничество с египетската армия за борба с тероризма, споделяне на разузнавателна информация и поддържане на регионалния мир.

Никой в Камарата на представителите или Сената досега не е очертал някакви конкретни предложения във връзка с Египет. А без администрацията да обяви случилото се за преврат, Конгресът не може да стори кой знае какво за помощта, която вече е одобрена за края на септември.

Държавният секретар Джон Кери не спази изискванията, според които той трябва да даде оценка на напредъка на Египет в демократичния преход. Конгресмените ще трябва да пренапишат закона, ако ще задържат пари, които вече са отпуснали, но администрацията не е изхарчила.

Като вариант остава фискалната 2014 г., когато възможностите не са кой знае колко по-различни. Ако се стигне до малко вероятното развитие Конгресът да спре парите за Египет, той почти сигурно ще се нуждае от одобрението на Обама. А засега администрацията му не показва никакъв интерес към подобно действие.

БТА

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.