СофияПловдивВарнаБургасРусе

Египет: нова „библейска чума“

Главнокомандващият на египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обявява отстраняването на президента Морси. Снимка: от тв екрана

Вкорени ли се в Египет традицията за насилствено сваляне на президентите, превърне ли се в постоянна форма на политическа дейност, единствената сигурна прогноза е, че го очакват смутни времена.

* * *

Политическата нестабилност в Египет, очевидна вече две години за страничния наблюдател, почива на сериозни икономически основи. Египет може да се похвали с добра раждаемост, способна да хвърли в бяла завист всяка европейска страна, принудена да гледа как нейният народ стремително старее. Но това, което биха посрещнали с възторг Германия или Русия, става истинско проклятие за Египет, за чиято икономика просто е непосилно да храни все повече гърла.

Наистина редица фактори помагаха на Египет да понася сравнително лесно наистина бързия прираст на населението. Примерно политическата стабилност – нещо рядко за региона. Благодарение на тази стабилност в страната идваха туристи; местните предприемачи, посъбрали пари, не бързаха да ги прехвърлят в западни банки, а създаваха нови работни места; чуждестранните инвеститори пък сериозно смятаха, че в Египет инвестициите им няма да изгорят в пламъка на някоя революция. Египтяните обаче не го проумяха – толкова по-зле за тях.

Бурното сваляне на Мубарак само по себе си подрони доста реномето на страната като спокоен пристан за местни и чуждестранни инвестиции. Но ситуацията след това – всяко значимо действие тутакси прерастваше в тежка политическа криза – също не може да радва никого.

От една страна, милионите египтяни, излезли на улиците и площадите, за да протестират срещу президента Морси, избран от тях самите преди година, имат формални основания за недоволство. Макар да не бяха очаровани от икономическата ситуация по времето на Мубарак, днес – две години по-късно, нещата са много по-зле.

През трите години преди свалянето на Мубарак (2008-2010) икономиката растеше средно с 5,6 на сто за година. И то при една от най-свирепите финансови кризи в световната икономика! През 2011-2012 г. средногодишният икономически растеж бе само 1,9 процента. От друга страна обаче – как да развиваш ефективно една икономика в смутни времена?

Почти тройното забавяне в темповете на икономическия растеж се дължеше на съвсем ясни причини. При постоянната нестабилност, зле контрастираща с предишните времена, туристите се страхуваха да идват в Египет, местните предприемачи, вместо да създават нови работни места, прехвърляха капитала в по-спокойни страни, а чуждите бизнесмени се врекоха да не тръгват повече за Египет с изгодни инвестиционни проекти.

Последиците не закъсняха. Отрицателното салдо в търговския баланс нараства от година на година. Към края на 2012 г. външният дълг стигна рекордните 38,8 млрд. долара; би могъл да нараства и занапред, ако се намерят желаещи да отпускат на Египет солидни заеми. Златновалутните резерви намаляха от 35 млрд. долара в края на 2010 г. на 16 милиарда долара през май 2013 г.

През 2012 г. дефицитът на правителствения бюджет – 10,8 на сто, постави нов рекорд в египетската икономика на 21-и век. Стопанството пострада твърде силно от сериозния спад в индустриалното производство през 2012 г. Нищо чудно, че безработицата се качи от 9 на сто през 2011 на 13 процента към края на 2012 г. И към милионите безработни, настоявали през 2011 г. Мубарак да бъде свален, се добавиха нови стотици хиляди отчаяни хора, несмогващи да изхранят децата си. Участието им в протестите направи още по-грандиозен мащаба на акциите срещу Морси.

Ако традицията за насилствено сваляне на президентите се вкорени в Египет, превръщайки се в постоянна форма на политическа активност, единствено сигурно за страната ще е, че й предстоят смутни времена. Очертават се какви ли не кошмарни варианти за бъдещето, включително развитие по сирийския сценарий. Още повече че зад Морси стои съвсем сериозна организация – „Мюсюлмански братя“, а тя надали ще се примири с това, че първият законно доведен на власт президент бе свален едва след година извън всякакви правни рамки.

В арабския свят има и други страни с висока раждаемост, но без огромни запаси от природни ресурси, чието използване да реши всичките им икономически проблеми. Основната поука за тях е много проста: да би мирно седяло, не би чудо видяло. Сиреч, нека си кротуват и решават всички политически проблеми тихо, мирно, по взаимно съгласие.

Кой е на власт и как е дошъл там, няма значение – по-важно е да расте темпото, с което привличат туристи и инвеститори от чужбина. Може да постъпват и другояче, също като Египет от две години насам. Тогава обаче ги очаква твърде неприятна ниша в глобалната икономика, каквато заслужава една страна с перманентни проблеми, нестихващи революции и население, което бяга от този бардак.

Това естествено не си пасва с елегантните формули на Вашингтон и ЕС, настояващи за въвеждане на „истинска демокрация“ (впрочем твърде избирателно, без да го искат от редица свои арабски съюзници). Но няма как, щом в подобна среда населението възприема демокрацията като повод за грабежи и преврати, а демократичните институции се превръщат в опорни пунктове за враждуващите групировки от местните елити – през тесните блиндажни амбразури те стрелкат с мрачен поглед конкурентите и кроят нови революционни планове.

Неслучайно „Фронтът 30 юни“, създаден за свалянето на президента Морси, бе избрал за девиз думата „Тамаруд“ – „Бунт“. А бунтът по дефиниция не може да бъде конструктивен. И за една страна с 85-милионно население е направо смъртоносно опасен.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.