Падането на Морси изглежда като поражение за Ердоган и ислямистите

Франс прес

С падането от власт на египетския президент Мохамед Морси турското ислямо-консервативно правителство загуби предпочитан партньор в региона и демократичният „модел“, който претендираше да въплъщава в очите на арабския свят, сериозно избледня.

От избирането си през юни 2012 г., египетският президент, произлязъл от редиците на движението Мюсюлмански братя, поради идеологическата си близост стана една от предпочитаните опорни точки на водената от премиера Реджеп Тайип Ердоган дипломация на влияние.

Свалянето на Мохамед Морси от армията следователно удари регионалните амбиции на Турция и модела на съюз между демокрация и ислям, представян от Партията на справедливостта и развитието (ПСР).

„Винаги съм се съмнявал в реалността на „турския модел“ в очите на египтяните“, казва Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Анкара, днес изследовател във фондацията „Карнеги Европа“. „Единственият пример, който египтяните виждат в Турция, е икономическата й политика, с която успя да постигне растеж и бюджетна дисциплина“, добави той.

От идването на ПСР на власт през 2002 г., Ердоган печели три парламентарни избора подред и направи от Турция страна със силен икономически растеж. Силно с успехите си, неговото правителство, което дълго време бе близко с Израел, се опита да се възползва от сътресенията, причинени от „арабските пролети“, за да се завърне мощно на близкоизточната политическа сцена.

На последния конгрес на своята партия през септември миналата година Ердоган отпразнува завръщането на турското влияние пред група чуждестранни гости, в първите редици на които беше Мохамед Морси. „Показахме на всички как напреднала демокрация може да съществува в една предимно мюсюлманска страна“, каза той с гордост.

Свалянето от власт на неговия египетски „приятел“ бе възприето като шок от силния човек в Турция, който прекъсна ваканцията си, за да председателства спешно заседание с основните си министри и директора на разузнавателната служба.

В петък Ердоган осъди недвусмислено държавния преврат на египетската армия като „поражение на демокрацията“. „Демокрация може да се изгражда само чрез урните“, подчерта той.

Опитният турски дипломат Йоздем Санберк вижда в събитията нещо повече от удар, нанесен по „турския модел“ – вижда политическа грешка на Анкара. „Днес стана ясно, че Турция не познава добре Близкия изток,  противно на това, което твърди“.

Решението на Анкара да заложи на Сирия, Ирак и Египет се прояви като жесток провал. След като първо го подкрепи, впоследствие Турция обърна гръб на сирийския президент Башар Асад и взе страната на бунтовниците. Отказът й да екстрадира иракския вицепрезидент Тарик ал Хашеми доведе до напрежение в отношенията й с Багдад. Днес и партньорството й с Египет е поставено под въпрос.

„Връзките, които Турция създаде, бяха с диктаторите, не с техните народи“, обяснява Санберк, „и когато диктаторите падат насилствено, има проблем.“

Според анализаторите събитията в Египет трябва да подтикнат турското правителство към повече предпазливост, особено след като бе изправено пред безпрецедентна вълна от политически протести миналия месец.

Но не до точката да го отслабят, отбелязва обаче Хенри Барки от университета Лихай. Според него ПСР остава страхотна изборна машина, „все така ефикасна“.

„По известен начин провалът на Морси показва и подчертава уникалния успех на ПСР“, отбелязва той, припомняйки успеха на обезсилването на турската армия, извършила четири държавни преврата от 1960 г., и повишаването на жизнения стандарт на населението.

В очите на анализаторите обаче падането от власт на президента Морси звучи като предупреждение за Ердоган. Според тях то е доказателство, че противно на това, което се повтаря на демонстрантите, оспорващи властта му на улиците от три седимици, жизнеността на демокрацията не може да се ограничи само до избори.

„Пряката поука от събитията през последните 12 месеца в Египет е, че свободните избори не дават решение на комплексните проблеми на една страна без сериозен диалог с различните елементи на обществото“, посочва Марк Перини.

Още по темата: Ердоган си иска Морси

Мурат Йеткин, в. Хюриет дейли нюз

Отхвърлете преврата в Египет и възстановете Мохамед Морси на власт. Това е посланието, което правителството на Тайип Ердоган е предало на партньорите си – от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун до американския президент Барак Обама след преврата в Египет на 3 юли, при който бе свален от власт първият свободно избран президент Мохамед Морси.

Всъщност единствено турското правителство не приема преврата в Египет и иска преразглеждане на събитията там. Ердоган е дълбоко разочарован заради това, че нито САЩ, нито ЕС „признават преврата за преврат“, както той каза миналата седмица. Неговото най-голямо разочарование обаче се състои в това, че приятелски мюсюлмански страни като Саудитска Арабия и особено Катар (който има много близки политически и финансови отношения с правителството на Ердоган) бяха сред първите, които одобриха преврата в Кайро.

Турските вестници писаха през уикенда, че външният министър Ахмет Давутоглу е бил на телефона до ранните часове на сутринта през последните няколко дни, обаждайки се на колегите си, за да лобира за отхвърляне на преврата в Египет. Високопоставен представител, пожелал да запази анонимност, каза пред „Хюриет дейли нюз“, че това, което Анкара прави е „въпрос на принципи“ и за да се насърчи демокрацията в региона, превратът трябваше да бъде отхвърлен първо от западните правителства.

Ердоган усилено опитваше през 11-те години на власт да намали ролята на армията в турската политика, след като страната претърпя три военни преврата през 1960, 1971 и 1980 г. и още една намеса през 1997 г. В момента в Турция се водят съдебни дела срещу групи, обвинени в конспирация срещу правителството, а много бивши и действащи военни са в затвора (все още са в ареста без присъда), включително бившият началник на генералния щаб Илкер Башбуг. Антагонизмът срещу идеята за военна намеса е нещо, което Ердоган иска да поддържа в действие във вътрешната си политика, а сега явно и в международната политика.

Така Ердоган, който топло и братски приветства избирането на Морси за президент от листата на Мюсюлманските братя, също така се опасява, че приемането на преврата в Египет ще изпрати грешни сигнали сред мюсюлманските страни. Това може да създаде правна система, въз основа на която политическият ислям да загуби терен.

Все още няма отговор на призивите от Ердоган и Давутоглу към световните лидери, а изявлението на Белия дом от 8 юли, в което се казва, че САЩ „не взимат страна“ на някоя от партиите в Египет, бе малко обезкуражаващо. Анкара иска светът – западният и арабският свят, да заемат страната на избрания, но свален от власт президент и неговите Мюсюлмански братя.

Какво ще се случи, ако това не стане? Както каза един представител, може би ще бъде „правилно, но не легитимно“ за Анкара да не установява дипломатически контакт с воденото от армията „временно“ правителство, с други думи с „режима на превратаджиите“ в Кайро. Или, може би – понижаване на нивото на дипломатическите отношения, което ще означава, че Турция, която иска да има думата в политиката в Близкия изток, ще има влошени отношения също и с Египет, след Израел и Сирия.

Въпреки това управляващата Партия на справедливостта и развитието върви към отговор „да“, а опцията „не“ е малко вероятна. В съответствие с гръмката си реторика, както винаги, загубата на битката, не означава загуба на войната за Ердоган.

Вероятно той ще продължи да настоява за освобождаване на Морси, против ограничения за Мюсюлманските братя, както и за произвеждане на избори в Египет „колкото е възможно по-скоро“.

Още по темата: Свалянето на Морси в Египет разтърси ислямистите в региона

Пол Шен, Асошиейтед прес

Свалянето от военните на Мохамед Морси и падането от власт на движението „Мюсюлмански братя“ в Египет предизвикват тревога сред ислямистките партии в региона за запазване на влиянието им в Близкия изток и Северна Африка, придобито в резултат на въстанията от Арабската пролет.  Слисващият обрат накара някои ислямисти да внимават да не прекаляват с натиска за изпълнение на програмите си, но и подсили хардлайнерите, които отдавна се противопоставят на демокрацията.

Въстанията от Арабската пролет вляха сили на ислямистките политически партии от Мароко до Сирия. Победата им беше най-пълна в Египет, където местните „Мюсюлмански братя“ постигнаха надмощие в парламентарните и президентските избори. Това обаче направи и отхвърлянето им от хората и след това от армията още по-впечатляващо. Разклоненията на „Братята“ в Тунис и Сирия се стараят да се дистанцират от групировката майка в Египет, а светските сили, срещу които те се борят, се почувстваха окуражени.

„Това, което се случва в Египет, има голямо влияние върху „децата“, т.е. разклоненията“, посочва анализаторът на Близкия Изток от Лондонския икономически институт Фауаз Гърджис. „Не говоря за загубата на властта, а за поражението на моралния аргумент, че ислямистите някакси стоят встрани от крамолите и са по-компетентни. Всъщност, един от уроците, които научихме, е че те са точно толкова некомпетентни – ако не и повече – колкото и предишните авторитарни режими“.

Египетското развитие изненада властите в Тунис неприятно

През нощта, в която военните свалиха Морси, в тунизийската столица това бе посрещнато с изблици на радост, и хората призоваваха за разпускане на доминирания от ислямисти парламент, избран през октомври 2011.  След Египет, най-впечатляващата изборна победа на ислямистите беше в Тунис, където започна Арабската пролет. Дълго репресираната партия „Ан Нахда“ /“Възраждане“/ спечели повече от 40 процента от местата и сега управлява в коалиция с две левоцентристки светски партии. Председателят на „Ан Нахда“ Рашид Гануши побърза да осъди свалянето на Морси като „явен преврат“, но скоро след това направи нови изявления, разграничавайки партията си от поведението на „Мюсюлмански братя“ в Египет.  „Следвахме стратегия, основана на консенсуса, най-вече между ислямистките и модернистките движения, която спаси страната ни от разделение“, заяви той пред саудитския всекидневник „Аш Шарк ал Аусат“ в четвъртък.

Но сега разнородната тунизийска опозиция от левоцентристки партии и остатъци от сваления режим е окуражена от ставащото в Египет и призовава за ново правителство на националното единство. Започна дори кампания за събиране на подписи по модела на египетската, която помогна да се мобилизира опозицията срещу Морси през последните няколко месеца. Те обвиняват „Ан Нахда“ в много от същите грешки, които доведоха до падането на египетските „Мюсюлмански братя“, включително некомпетентност и арогантен подход към управлението.

Експертът по Северна Африка Исандр ел Амрани отбелязва, че събитията означават за региона повече, отколкото просто триумф на светските над ислямистките сили в Египет. Според него става дума за прегрупиране на първоначалната коалиция на Арабската пролет, която свали диктатори като Хосни Мубарак в Египет и Зин ал Абидин бен Али в Тунис.  „Това не е просто антиислямистка промяна. Елементи сред революционните левичари и либерали, които веднъж вече се съюзиха с ислямистите срещу предишния режим, сега се съюзяват с предишния режим срещу ислямистите“, казва Ел Амрани.

Падането от власт на „Мюсюлманските братя“ се случва в деликатен за Тунис момент. Страната не само е изправена пред икономическа криза, но и най-после е стигнала до финалните етапи на трудния процес по приемането на нова конституция. Рязката промяна в Египет обаче също показа на Тунис колко по-гладък е бил собственият му труден преход към демокрация. Тунизийците може да предпочетат да оставят процеса да следва собствения си ход и да изразят отношението си към „Ан Нахда“ на изборите, които може да бъдат проведени най-рано в началото на следващата година.

Сирийските „братя“ се разграничиха от Морси

В сирийския конфликт, в който едно бунтовническо движение, гъмжащо от ислямистки групи, се бори срещу режима на президента Башар ал Асад, „Мюсюлманските братя“ винаги са играли голяма роля при опитите за създаване на ръководство на бунтовниците в изгнание. Но след поражението в Египет, „Братята“ възприеха по-сдържано поведение. На среща в Истанбул тази седмица техният кандидат за нов лидер на политическата групировка на опозицията загуби с минимална разлика.

Говорителят на сирийските „Мюсюлмански братя“ Зухаир Салем предупреди, че свалянето от власт на един демократично избран ислямистки лидер изпраща крайно негативен сигнал на останалите ислямисти в региона. „Аз съм в „Мюсюлмански братя“ от 15-годишен и винаги съм проповядвал колко са важни изборните урни и демокрацията, помирението и партньорството. Това превръща в лъжа всичко, които съм говорил,“, заяви Салем.

Според Салман Шаик, директор на центъра „Доха“ към вашингтонския Институт „Брукингс“, „Мюсюлмански братя“ в Сирия не са одобрявали твърдия подход на своите египетски събратя. „В частни разговори повечето от тях са доста критични към това как „Мюсюлманските братя“ се справиха през годината, докато бяха на власт“, казва Шаик. „Можете да чуете критики, че не са се справили с изграждането на доверие, били са прекалено конфликтни и не са се превърнали в истинска национална сила.“

Ислямистките хардлайнери, които са сред най-непоколебимите и ефективни бойци във въстаническото движение, сега вероятно биха били още по-малко склонни да разрешат на по-умерени фракции да излязат на преден план – предвид това кой ще вземе властта в Сирия, ако Асад някога падне от власт. В неделя един джихадистки сайт публикува серия туитове от командири на екстремистки групи, сражаващи се в Сирия, които казват, че свалянето на Морси показва, че на ислямистите никога няма да бъде позволено да спечелят избори.
„Секуларизмът показа грозното си лице на онези, които бяха слепи и маската на демокрацията падна при сблъсъка между правилното и грешното“, казва шейх Захран Алуш, командир на „Ислямска бригада“. „Както казват лидерите на муджахидините, ние предпочетохме сандъците с патрони пред изборните урни.“ Екстремистките групи в региона, които отдавна определят демокрацията като „неислямска“ и конспирация на Запада, бяха определено възрадвани от това, което според тях е доказателство, че изборите не са пътя за идване на власт.

Северна Африка

В Северна Африка местният клон на Ал Каида разпространи в четвъртък изявление, че отказът на западните правителства да осъдят сваляне от власт на „Мюсюлманските братя“ от военните показва, че единственият път минава през въоръжена борба.  „Младежта на Египет трябва да разбере, че цената за прилагането на принципи в действителни условия е планина от части от човешки тела и морета от кръв, защото злото трябва да бъде убивано без милост“, заяви говорителят на групата Абу Абделилах ал Джиджели.

Гръм от ясно небе за „Хамас“

Ислямистката партия, която беше най-силно ударена от падането на „Мюсюлманските братя“ от власт, вероятно е Хамас, в тясната ивица Газа близо до египетския Синайски полуостров. Хамас изгуби най-важния си регионален съюзник. Висшите представители на палестинската организация запазиха мълчание за събитията в Египет, особено откакто новото египетско правителство е в състояние лесно да затвори отново границите на страната. Един представител на Хамас обаче каза, при условие за анонимност заради чувствителността на темата, че това е сериозен удар. „Това е поражение за Хамас и за „Мюсюлмански братя“ в региона. Хората сега гледат на „Мюсюлмански братя“ в Египет като на неудачници“, каза той.

Други се радват

Много страни в региона, които гледаха на „Мюсюлмански братя“ в Египет с дълбоко подозрение, приветстваха падането на „Братята“ като доказателство за отдавнашното им мнение, че организацията е опасна и няма работа във властта. Саудитска Арабия аплодира падането на Морси. Обикновено улегналата официална информационна агенция на Обединените арабски емирства /ОАЕ/ изрази „задоволството“ си от обрата на събитията. ОАЕ твърди, че групи, подкрепени от „Мюсюлманските братя“, са се опитали да свалят подкрепяната от Запада система на управление във федерацията и че по-рано миналата седмица 69 души са били осъдени за заговор за преврат.

Но най-голямо беше злорадството в Дамаск, където Асад каза пред всекидневника „Ас Саура“, че „навсякъде по света всеки, който използва религията с политическа цел или за да облагодетелства едни за сметка на други, е осъден на провал“.

Повечето анализатори не смятат поражението на „Мюсюлманските братя“ за край на политическия ислям като сила в региона. Той продължава да е най-добре организираното политическо движение в много страни. Идеологията му остава приложима въпреки няколкото военни намеси в миналото, включително касирането на изборите в Алжир през 1991 г., които ислямистите бяха на път да спечелят, и отказът на палестинската автономна власт да признае изборна победа на Хамас на Западния бряг през 2006 година.

Катастрофалната загуба на популярност на египетските „Мюсюлмански братя“ само за една година обаче показва, че ислямизмът има още много да учи, що се отнася до управлението, твърди Шаик от института „Брукингс“. „С течение на времето те се показаха като много по-малко способни и по-идеологизирани в подхода си, отколкото хората биха искали. Това трябва да им послужи за отрезвяване“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.