СофияПловдивВарнаБургасРусе

Енергийните сделки на Русия: кой е победителят?

През последните седмици Русия постигна няколко мащабни енергийни споразумения с Китай. Те станаха (или най-малкото така ги представиха) важни стъпки напред в решаването на въпроси в енергийните отношения между Русия и Китай. Определят ги като завой на Русия към Азия, тъй като Москва използва големите доставки на енергоресурси, за да залисли тежестта и влиянието си.

Твърди се освен това, че те са важен етап в развитието на енергийната база на страната в Източен Сибир, Арктика и Далечния изток. Всичко това, според Москва, е необходимо условие за връщането на Русия на световната сцена в ролята й на мощна и независима азиатска държава, а също и на голям играч на енергийния пазар за дълги години.

По силата на най-голямата сделка, оценявана на 270 милиарда долара, Роснефт се споразумя с China National Petroleum Corporation (CNPC) да достави в продължение на 25 години 365 милиона тона петрол. CNPC очевидно е предплатила близо 70 милиарда долара.

Договорът предвижда всяка година Китай да получава 15 милиона суров петрол за срок от 25 години. Всяка година Русия ще прибира малко над 10 милиарда долара. Очевидно този петрол ще тече по тръбопроводната система Източен Сибир – Тихия океан, за да стигне до китайския град Дацин.

Роснефт ще продава втечнен природен газ от терминала, който планира да построи в Сахалин заедно с (американската) Exxon Mobil. Купувачи ще бъдат японската трейдингова компания Marubeni и Sakhalin Oil and Gas Development Company.

(Руската) частна газодобивна компания Новатек междувременно е предоставила на CNPC 20 % от дела в проекта си за производство на втечнен природен газ на полуостров Ямал в Заполярието. CNPC ще стане ключов купувач на този газ, придобивайки по 3 милиона тона годишно.

За да се разбере значението на тези сделки, си струва да се помисли кой и какво получава от тях.

Когато става дума за Япония, то сделката с Роснефт явно предвещава постепенно подобряване на отношенията между Москва и Токио в сферата на енергетиката и политиката. Тя може да се тълкува и като предзнаменование за нови сделки. Това е възможно, ако бъде подписан руско-японският мирен договор и се реши судбата на Курилските острови.

Друго условие е да бъдат разсеяни опасенията на Япония, свързани с руския бизснес. Тази сделга говори и за нарастващите възможности на Русия (или най-малкото на Роснефт) в доставките на втечнен природен газ. Това е областта, в която Русия изостава значително и търпи големи загуби при променящата се конюнктура на световния газов пазар. Ако Русия успее да увеличи капацитетите си за производство на втечнен природен газ, то тя ще има големи облаги, особено в Източна Азия.

От това Япония пък ще получи скромни изгоди и освен това недажда за бъдещето. А водещата газова компания на Русия и главен конкурент на Роснефт и Новатек – Газпром – се оказва губещата страна от тези нови сделки. Газовият гигант създава специализирана компания, която ще строи в Далечни изток завод за втечнен природен газ с производствена мощност от 15 милиона тона, но очевидно изостава от кункурентите си в района. Историята на Газпром през последните 10 години сочи, че той упорито отказва да продава газ във всякаква форма на купувачите от Далечния изток. Това обстоятелство позволи на конкурентите му да го изпреварят с няколко сделки.

И тъй като този рунд е изгубен от Газпром, създава се впечатление, поне на пръв поглед, че Новатек и Роснефт са получили существени предимства. Сега на тези компании е разрешено да продават в чужбина втечнен природен газ, а това е сигнал за края на газпромския монопол върху износа на синьо гориво. Нещо повече, те напълно очевидно ще действат активно в Арктика, която става нов важен рубеж за освояване от руските енергийни компании, и ще установяват сътрудничество с китайски и западни партньори.

Роснефт днес печели повече от всички. Тази компания и Транснефт през 2009 година вече получиха от Китай гаранции за 25 милиарда долара за строителството на Източния тръбопровод, което ще им помогне да намалят много високата си задлъжнялост.След като неотдавна погълна ТНК-ВР, Роснефт за пореден път понесе колосални загуби, които до голяма степен ще бъдат компенсирани от китайските авансови плащания.

Според наличната информация обемът на задълженията за погасяване до 2015 година на Роснефт са съответно 6,6, 15,9 и 16,2 милиарда долара годишно. Затова новото вливане на капитал съществено ще подобри балансовите й показатели и ще й позволи да покаже реалното състояние на притежаваните пари в брой, макар че чистият оборотен капитал на компанията в момента е със знак минус. Това ще помогне да бъдат намалени бъдещите финансови рискове.

Освен това Роснеф очевидно днес е станала основният доставчик и износител на на енергоресурси за Далечни изток и Азия. Тъй като този район става все по-важен пазар за Русия, то политическата тежест на Роснефт на фона на конкурента й Газпром, който губи позиции, по-скоро ще нараства.

Само че по този път на Роснефт се появяват тревожни сигнали. Китай пак трябваше да я спасява от голямата й задлъжнялост, защото тази руска фирма създава колосална енергийна инфраструктура, която ще обслужва само Китай. А Пекин има куп други варианти за доставки на петрол и газ, сред които са Близкият изток, Австралия, Индонезия, Централна Азия и собствените му находища, съдържащи значителни запаси от шистов газ, които вече се изследват. Ако Русия не успее да прокара тръбопроводи до Япония и Южна Корея, Китай ще стане собственик на дейставащите тръбопроводи в Азия, а и на всички бъдещи тръбопроводи от този район. Русия може и прави пари, но реалните лостове за оказване на влияние са в ръцете на Китай.

Разбира се, истинският победител тук е Китай. Да, Русия получава огромно количество пари (които, ако се съди по неотдавшанто минало, ще прахоса) и сключва големи сделки с Китай, но с другите страни от Източна Азия има само твърде скромни контракти.

Русия се опитва да привлече западни партньори – Япония, Южня Корея – и дори Виетнам за инвестиции в своята азиатска енергийна инфраструктура, но тя е постигнала реален успех в това начинание само в сътрудничеството си с Китай. Такъв изход, естественно, създава сериозен дисбанас с потенциално отрицателни политически и икономически последствия. Разбира се, Русия няма да има никакви пазарни механизми за оказване на влияние върху Китай, каквито пък Пекин активно създава, за да въздействия на Русия.

Тези нови споразумения, а също и предишните, които бяха подписани през март, гарантират на Китай достъп до арктическите находища на Новатек и Роснефт, а това пък води до засилването на политическите и икономическите позиции на Пекин в този изключително важен сектор. Новатек едва ли ще диктува на Китай цените си, тъкмо обратното, тъй като Китайската народна република има куп други варианти за доставки. Фактически проектът на Ямал сега може да стане зависим от китайското финансиране, а това далеч не е най-добрият резултат.

Китайски източници съобщават, че развитието на  политическите контакти ще позволи да бъдат сключени големи сделки с Русия. Последните контракти вече дадоха на Китай редица важни предимства в конкуренцията му с Южна Корея и Япония на русия Далечен изток. Китай освен това ще получи големи финансови изгоди от тези кредити, които е предоставил на Роснефт, и от условията, при които сега е принудена да работи тази компания.

Дали всичко това е изгодно за Роснефт и като цяло за Русия? Ако внимателно се анализира този въпрос, възникват сериозни съмнения. Неотдавна в. „Москоу таймс“ съобщи, че Роснефт ще трябва да търси начини да увеличи пропусквателния капацитет на тръбопровода към Китай, а също и да намери петрол, за да го пълни. В крайна сметка, за да отговори на тези изисквания за доставките, ще трябва да пожертва интересите на руските потребители. Както пише вестникът, Роснефт вече е прекратила изпълнението на задълженията си по достагвикета на газ за перерабатвателни предприятия, произвеждащи гориво за вътрешния пазар.

Междувременно, както бе споменато по-горе, балансът на потребностите между Китай и Русия очевидно е в полза на Китай, тъй като Русия и Роснефт се нуждаят от тези доставка много повече, отколкото Китай. Новата сделка без съмнение ще доведе до увеличаване на доставките за Китай на петрол и втечнен природен газ, а също до укрепване на връзките му с Арктика и до засилване на влиятието на Русия. Ще съумее ли обаче Роснефт да изпълни новите си задължения? И дори да успее, дали наистина Русия ще получи в Азия повече от това, което вече има?

Всички казват, че времето ще покаже, но тук случаят изглежда е друг. Роснефт като че ли е успяла да убеди Пекин и Москва, че това, което е добре за Роснефт, е добре и за Русия. Само че за това твърдения, засега, категорично няма никакви доказателства.

Още по темата: България подкрепи „Газпром“ за „Южен поток“, но може да пострада от газова война

България, Гърция и Турция може да станат жертви на руско-украински газов конфликт, пише „Независимая газета“. Недостатъчните запаси от газ в украинските хранилища може да предизвикат прекъсвания в доставките на руски газ за Югоизточна Европа. За това предупреди вчера агенция „Фич“, пояснява изданието.

Според него все по-вероятно изглежда избухването на нова газова война между Русия и Украйна. Киев отказва да купува резервен газ, а руският „Газпром“ не желае да плаща за запълване на хранилищата, което би му донесло финансови загуби.

Отпуснатият от концерна „последен аванс от един милиард долара ще стигне до 1 януари 2015 г. и повече няма да авансираме транзита“, цитира вестникът шефа на „Газпром“ Алексей Милер.“Направихме последния аванс в размер на 1 милиард доалра, това ще стигне до 1 януари 2015 г., и повече няма да финансираме транзита“, заяви Милер по време на пресконференция.

Агенция „Фич“ смята, че авансът на „Газпром“ има решаващо значение за украинската „Нафтогаз“, която продължава да разчита на приходите от транзита на газ и държавна субсидия от Киев, за да компенсира загубите на вътрешния пазар, причинени от ниските цени, постановени от правителството.

Стартът на газопровода „Южен поток“ е насрочен за декември 2015 г., а изграждането му върви строго според графика, съобщи председателят на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер след работна среща в София с българския премиер Пламен Орешарски и с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, пише „Росийская газета“.

„Русия е готова изцяло да осигури финансирането на строежа на българската отсечка от газопровода „Южен поток“ в размер на 3,1 милиарда евро“, заяви Милер, цитиран от руския официоз. „За българската страна няма никакви рискове във връзка с финансирането на газопровода на нейна територия“, уверил шефът на „Газпром“ според браншовото издание „Нефтегаз“.

„Газпром“ си гарантира подкрепата на новото българско правителство начело с премиера Орешарски за строежа на „Южен поток“, отбелязва сайтът „Лента.ру“.

Страните в преговорите стигнаха до мнението, че изграждането на газопровода ще ускори икономическия растеж в България. Освен това ще бъдат създадени работни места – ще се наложи например включването на 2500 квалифицирани специалисти, посочва мрежовото издание.

Инвестиционното решение за българската отсечка от „Южен поток“ бе взето миналия ноември. Тогава бе съобщено, че строежът ще струва 3,3 милиарда долара и България няма да го финансира, но в замяна няма и да взема пари за транзит на горивото до 2030 г., припомня изданието.

Българският министър на икономиката нарече „Южен поток“ стратегически проект, съобщава в заглавие в. „Взгляд“. Стойнев подчерта, че осъществяването на проекта ще намали безработицата в страната, тъй като в него ще участват български специалисти, добавя изданието.

Според Алексей Милер строежът на подводната част от тръбата ще започне през второто тримесечие от 2014 г. За осъществяването на сухопътната част от проекта Русия вече е подписала междуправителствени спогодби с България и ред други държави.

Очаква се морската отсечка на газопровода да е с производителност 63 млрд. куб. метра годишно. Участници в проекта са руският концерн „Газпром“ с 50 процента, италианската компания ЕНИ (ENI) с 20, френската ЕДФ (EDF) и германската „Винтерсхал холдинг“ (Wintershall Holding) – с по 15 на сто, припомня „Взгляд“.

„Газпром“ строи „Южен поток“ с цел да диверсифицира маршрутите за износ на газ. Стойността на проекта е 25 млрд. евро, посочва финансовият портал „Инвесткафе“.

Изграждането на тръбопровода изисква големи разходи на капитал и принуждава компанията да прави отстъпки на страните, през които ще минава „Южен поток“. Напълно е вероятно строежът да донесе финансови загуби на „Газпром“, твърди експертът на „Инвесткафе“ Юлия Войтович.

По време на визитата Милер посети Софийския университет за архитектура, строителство и геодезия – единственото висше учебно заведение в България, което подготвя специалисти по проектиране, изграждане и експлоатация на газотранспортна инфраструктура.

Ректорът Красимир Петров връчи на Милер грамота и почетен знак на университета, удостоил госта с титлата Доктор хонорис кауза за съществения му принос в развитието на руско-българското сътрудничество в енергийната сфера, отбелязва „Росинвест“. През 2012 г. „Газпром“ достави в България 2,5 милиарда куб. метра газ, допълва руският сайт.

БТА

*Стивън Бланк е професор и научен сътрудник в Института за стратегически изследования (Strategic Studies Institute), който анализира проблемите на националната сигурност.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.