СофияПловдивВарнаБургасРусе

Загубени във времето. Днес ни трябва Меркел, не Сугарев

Анна Кръстева. Снимка: от тв екрана

Най-лошо е да се загубиш във времето. Ако се загубиш в пространството, поне можеш да си запълниш времето.
(Адамс Дъглас. Наръчник на галактическия стопаджия)

Родните политици се загубиха във времето. БСП никога не е успяла да се намери в посткомунистическото време, последните месеци показват, че случаят е безнадежден. ГЕРБ намери своето време и се бори да си го повтори.

Други играчи впечатляващо се изстреляха назад във времето. Върнах се в родината след няколко седмично отсъствие от дестинация с нерегулярен интернет и с изненада установявам, че се озовавам в политическата стилистика на 90-те. Едвин Сугарев правеше гладна стачка тогава, прави и днес.

„Подкрепа“ през прехода правеше политика, не профсъюзна дейност. Връща се с носталгия към тази си роля и днес. Ключово за новата политическа система беше Великото народно събрание, точно то се привижда като  спасително за рестартиране на системата и днес.

Волен Сидеров беше умерен или търсещ себе си политик, но с патологичната си неумереност днес се връща към един атавистичен национализъм, какъвто беше спестен на България в началото на прехода. Съседите ни и на Запад, и на Север навлязоха в 90-те с екстремизъм, към чиито първобитни и отживени от съседите ни форми днес иска да ни тласне острието на атака.

СДС беше реформаторската сила на 90-те, иска да е такава и днес. Десни, леви, центристи, по-умерени и по-радикални, либерали, консерватори, социалндемократи, СДС беше всичко това в началото на 90-те. Шапката СДС беше изхвърлена от много сини не толкова поради горните различия колкото поради лидерски апетити.

Днес ни предлагат реформаторски блок. Пет партии – либерални, консервативни, зелени, етнически. СДС без СДС. Ново СДС без старото СДС.

Връщам се от Китай и съм с изострена чувствителност към различните видове темпоралност: кръговата на Изтока, линейната на Запада. Краят като връщане към началата, съвършената форма на кръга. Западът е линейност, движение напред, въжделение за прогрес, устремената форма на стрелата.

Гражданите искат бързо движение напред, цялостна и радикална смяна на системата. Политиците се връщат със стилистика, театралност, идеологизираност към отдавна отминало време.

За да бъде днешно, а не вчерашно, дясното не може да се редуцира до 10-те лозунга на улицата. Антикорупция и антиолигархия са лозунги, не политики.

Днес имаме нужда от Ангела Меркел, не от Едвин Сугарев. За да види десният избирател алтернатива, тя не трябва да е по отношение на плагиатството – коя дясна партия колко от лозунгите на протестите е прекопирала, а по отношение на политическа зрялост и визия. Реформаторство се доказва не с чужди лозунги, а със собствени политики.

За да видят протестиращите реформаторското начало, трябва да се почне с ясни разграничения: ГЕРБ предлага такава икономическа политика, а ние – друга с цели, приоритети, технология на постигане. ГЕРБ предлага такава социална политика, а ние – друга, с цели, приоритети, технология на постигане.

ГЕРБ не успя да направи електронно правителство, а ние ще го постигнем и пак цели, срокове и т.н. ГЕРБ не успя позитивно да брандира България, а ние вече имаме стратегия и тя е…

Ето такива конкретни неща очакват много граждани. За тях екскурзиите във времето са за въображението. Търсят политици, с които да тръгнат към бъдещето.

Как да се срещнат граждани и политици, като живеят в различно време?

От блога на Анна Кръстева

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.