Молдова става буфер на ЕС на източната граница

в. Независимая газета

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън посети вчера Кишинев. Преговорите й бяха свързани с предстоящата през ноември европейска среща на върха във Вилнюс, където може да бъдат парафирани споразумения за асоцииране и свободна търговия с Република Молдова. За да няма спънки, Брюксел настоя Кишинев да засили контрола по границата с Приднестровието. Асоциираното членство на Молдова в ЕС няма да обхваща нейния източен регион, смятат кишиневските власти.

„Молдова демонстрира своя стремеж към евроинтеграция. Евросъюзът подкрепя и цени усилията на молдовските власти в борбата с корупцията и за уреждане на приднестровския конфликт“, заяви Аштън преди посещението си в Кишинев. „Визитата показва, че ЕС внимателно следи развитието в Република Молдова“, отбеляза шефът на европейската мисия в страната Дирк Шубел. Наскоро той направи важно признание пред кишиневски медии: укрепването на молдовската граница с Приднестровието чрез изграждане на миграционни пунктове е инициатива на Европейския съюз.

Изявление на властите в Молдова, че предвиждат подобна мярка, предизвика вече скандал не само между Кишинев и Тираспол, но и в молдовския парламент. В края на миналата седмица, когато бе разискван съответният законопроект, депутати от най-многобройната фракция – тази на комунистите, блокираха трибуната в знак на протест: според тях постовете по границата с Приднестровието фактически ще изолират региона от Молдова. Особено щом Приднестровието признава със закон административната граница с Молдова за държавна. Водачът на компартията – бившият молдовски президент Владимир Воронин, разказа за проблема тези дни при среща в Кишинев на руския зам.-министър на външните работи Григорий Карасин. Карасин обеща да информира за ситуацията ръководството на Русия.

Същевременно Воронин заяви в обръщение към своя електорат (половината страна), че в Молдова започва нежна революция. Целта на комунистите е да проведат наесен предсрочни парламентарни избори, и то още преди лидерската среща на ЕС във Вилнюс. Комунистите приканват своите привърженици да бойкотират властта, повела Молдова към Евросъюза – но повечето хора според анкети гледат в обратната посока, към Митническия съюз, по-близо до Русия, където молдовците си изкарват днес хляба и крепят някак икономиката на страната.

По-рано жителите й се ориентираха най-вече към ЕС; в общността обаче няма работа за тях. А тъкмо този фактор – възможността да припечелят, играе днес основна роля в интеграционните им симпатии. Но лидерите на Молдова мислят другояче. Неотдавна премиерът Юрие Лянка заяви, че трябва да се работи с населението, да му се обяснява защо Молдова не бива да се интегрира в Митническия съюз (включващ Русия, Беларус, Казахстан). Засега обаче населението иска членство в Митническия съюз.

Евросъюзът знае какво е положението в Молдова. За Брюксел обаче е изгодно да има по източните си граници такъв буфер като Молдова с власт, ориентирана към ЕС, а чак зад него зона на руско влияние – Приднестровието. Затова Кишинев полага специални грижи за управляващата коалиция в Молдова, включваща три малки парламентарни партии – Демократическата, Либералната и Либерално-демократическата, образували общо мнозинство в парламента.

След Аштън Кишинев очаква и други високопоставени европейски чиновници. През октомври например, в навечерието на вилнюската среща, в Молдова ще пристигне еврокомисарят Щефан Фюле – по случай насрочения там Форум на гражданското общество, какъвто се организира за пръв път извън границите на ЕС. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер ще присъства на символичната първа копка на газопровода от Унгени в Молдова до Яш в Румъния, насрочена за молдовския Ден на независимостта 27 август.

През есента на посещение в Кишинев ще бъде и еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом – тя ще обсъжда хода на преговорите за смекчаване на визовия режим. Впрочем искането на ЕС за молдовски миграционни постове по границата с Приднестровието бе поставено като задължително условие от визовата сфера. Също наесен се очаква Кишинев да посрещне европейския комисар по земеделието Дачиан Чолош. Той ще участва в конференция на аграрните министри от страните в ЕС и в Източното партньорство. Освен това през септември визити в Молдова ще направят и външните министри на страните от Бенелюкс.

А утре в молдовската столица ще има среща на лидери от Източното партньорство, членуващи в Европейската народна партия (ЕНП). В проявата ще участва председателят на партията Вилфрид Мартенс. Както съобщи ЕНП, на форума ще пристигнат арменският президент Серж Саркисян и президентът на Грузия Михаил Саакашвили.

Тъй че още преди да получи асоциирано членство в ЕС, Молдова вече става център на европейския политически живот. Кишинев вижда тук гаранция, че ще приключи успешно своя път към Европа. Колкото до Приднестровието, молдовските медии предполагат, че регионът все още е заложник на ситуацията и може да бъде оставен на Русия, за да склони Москва в замяна Молдова да се обедини с Румъния – в рамките на ЕС. Такъв обрат в най-новата история на Молдова допуска известният местен публицист Петру Богату.

Той пише в изданието Jornal de Chisinau: „Проектът, предвиждащ Приднестровието да бъде отстъпено срещу европейска интеграция или дори срещу обединение на Молдова с Румъния, днес става тема за политически дискусии на най-високо равнище. И неслучайно буквално на другия ден след преговорите на руския генерал Николай Патрушев в Букурещ (секретарят на руския Съюз за сигурност посети Румъния през юни, бел. на изданието) визита в Румъния направи и директорът на ЦРУ Джон Бренън, който замина оттам за Москва“, отбелязва експертът.

За момента обаче Катрин Аштън заяви, че „Молдова изпълни ангажиментите си пред ЕС“ и че в Кишинев тя „специално е разгледала взаимните ни ангажименти в процеса на политическо асоцииране“. След като разговаря с молдовските ръководители, Аштън замина вчера за Киев, където предстои да обсъди европейските перспективи на Украйна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.