Дали Синцзян не е китайската Чечения?

в. Независимая газета

Последните събития в китайския Синцзян-Уйгурски автономен район все повече напомнят за обстановката от 90-те в руска Чечения. Подстрекателски проповеди в джамиите, нападения срещу полицейски участъци, убийства на нежелани пришълци от централните райони, ловки спекулации с реалните грешки на местните власти, обиграно провокационно митотворчество, разпространение на вредителска литература и инструкции, отпечатани в чужбина, откриване на чуждестранни представителства, за да се води информационна борба…

Сходни са и дълбинните причини. Метрополиите развиваха с ускорено темпо изостанали покрайнини – така създадоха образована средна класа и етнически елит, на който му се дощя и той „да повърти кормилото“. Присъствието на руснаци в построения от тях град Грозни взе да изглежда ненужно; Урумчи се превърна от затънтена паланка в град на небостъргачи – и там изглежда вече няма място за неуйгурската половина от населението.

Синцзян далеч не е единствената провинция на Китай, в която живеят много мюсюлмани, както и Чечения съвсем не е „мюсюлмански анклав“ на руска територия. Народността хуей, изповядваща исляма, има същия автономен статут като уйгурите. На първите го осигурява автономният район Нинся-Хуей, на вторите – Синцзян-Уйгурският автономен район. По данни от преброяването през 2000 г., в Китай живеят общо 9,8 милиона души, регистрирани като хуей, и 8,4 милиона уйгури.

Освен тези две големи административни единици с права на провинции в страната има етнически райони и околии, населени както със споменатата народност хуей, така и с казахи, киргизи, дунсяни (монголски мюсюлмани) и други етнически малцинства, изповядващи исляма.

Традиционната верска толерантност на китайците е спомагала да съжителстват мирно с исляма векове наред; първата джамия се е появила в някогашната китайска столица Чанан (днес Сиан) още през 742 г. Управлявалата династия Тан често е използвала тюрки – войнствените предци на уйгурите, за да носят служба по имперските граници и да охраняват Великия път на коприната.

Освен „Сян да цинчжънсъ“ – обширен комплекс от сгради в китайски стил, през последните години ми се случи да обиколя и по-традиционни джамии в Пекин, Гуанджоу, Шанхай, Ханджоу, Ланджоу, Синин. Виждал съм още десетки джамии – действащи и в строеж, по села и градчета в глухата китайска провинция.

Защо тогава е избран Синцзян, защо Чечения – далеч не единствената мюсюлманска република в Русия? До голяма степен според мен защото се намират на границата или недалеч от мюсюлмански страни, което улеснява проникването там от чужбина. Без външно финансиране, без нелегално пращани инструктори, наемници и проповедници, без информационно осигуряване конфликтът в Чечения не би станал тъй мащабен и кръвопролитен. Без участието на центрове от чужбина уйгурското недоволство, тлеещо от векове, надали би придобило тъй бързо чертите на координиран бунт.

Стратезите, които замислят създаването на „ислямски халифат“, виждат в Чечения и в Синцзян многообещаващи райони. След като в Чечения бе наложен мир, те обърнаха погледи към Синцзян, граничещ с най-важния им преден пост в Афганистан, също и към Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан. Повишеното внимание към Синзцян може да е и част от подготовката за периода след 2014 г., когато основната част от натовските войски ще напусне Афганистан, формирайки един вид „силов вакуум“, и войнстващите ислямисти ще се помъчат да го запълнят.

Първото мащабно кръвопролитие в Урумчи през 2009 г. неслучайно практически съвпадна с въстанията в Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, с началото на бунтовнически действия в Казахстан. Днес пред очите ни се изпробват технологии за дестабилизиране на целия стратегически важен регион, изграждат се механизми за взаимодействие между въоръжените отряди, прокарват се канали за прехвърляне на терористи и оръжия, за разпространение на вредителска пропаганда.

Има и друга важна причина. Салафитските страни подсторваха и подкрепяха чеченските сепаратисти с благословията на Запада, поставил си за цел след разпадането на Съветския съюз Русия още повече да отслабне и да се разцепи. Днес те пак са поели същата спомагателна, но твърде значима роля в рамките на стратегията за възпиране на Китай, открито провъзгласена от САЩ през 2011 г., но осъществявана фактически от началото на века.

Ще е грешка да сметнем, че стратегията „Обръщане към Азия“ предвижда само засилване на военния натиск върху морското крайбрежие на КНР и околните морета. В идеалния случай „недопустимо набиращият сили“ Китай трябва да бъде обкръжен по целия граничен периметър, да бъдат прекъснати или застрашени сухопътните маршрути за износ на стоки и внос на стратегически суровини, тръбопроводите, железниците и шосетата, способни да поемат транспорта в случай на морска блокада.

Важна роля за разпалване на сепаратизма в Синцзян-Уйгурския автономен район се очаква да изиграят професионални терористи, действащи под егидата на Ал Каида.

През последните години световната терористична мрежа не само че възстанови връзките със своите създатели от тайните служби на САЩ, но все повече ги заздравява. Стига да споменем Либия, Йемен и Судан. Особено нагледно го показа гражданската война в Сирия, където терористи от цял свят, сбрани под черните знамена на Ал Каида, получават средства и оръжия не само от Катар и Саудитска Арабия, но също тъй от САЩ и други западни страни.

Радетелите за световен ислямски халифат фактически станаха изпълнители на големи поръчки от Запада, който им възлага да дестабилизират цели държави и региони. Пример за сътрудничество между тези две сили е и ситуацията в Синцзян – сред организаторите на вредителството там е базираната в САЩ Световна конфедерация на уйгурите.

Ако съдим по действията на властите в Китай, те виждат сходството между събитията в Синцзян-Уйгурския автономен район и в Чечения – извлекли са поуки от печалния опит на Русия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.