СофияПловдивВарнаБургасРусе

Марко Ганчев: Имаме чисто и просто непризнаване на изборите от ГЕРБ и от невлезлите

Марко Ганчев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов


Имаме чисто и просто едно непризнаване на изборни резултати. Толкова ли голяма интелигентност се иска, за да се сетиш, че го правят едновременно ГЕРБ и невлезлите в парламента с надежда за нова конфигурация? Още по-нищожна интелигентност е необходима пък да проумееш, че конфигурацията ще бъде същата и че ако пък се измени в полза на ГЕРБ, безредиците ще са още по-непредсказуеми.

Клиноведството и фарсовото провокаторство на Едвин Сугарев отдавна са надмогнати дори от обладаните трубадури на закъснелия антикомунизъм. Ако историята се повтаря като фарс, повторението на фарса на Едвин Сугарев с гладните му стачки какво е, освен фарс на квадрат. Негова си работа.
По-голямата му вина е в друго.
Неговият литературен вестник носи равна вина с вестничето на остатъчния писателски съюз, задето повече от две десетилетия с еднаква настървеност и двата посичат всички усилия за някакво що-годе умъдряване поне в литературния ни живот, като го придържат все в лоното на почти религиозна партизанщина.

Споменавате Едвин Сугарев и Евгений Михайлов, но броят на тия, които с викачеството си болшевизираха СДС и го докараха до тоя печален край, е твърде голям, за да не можем да го изчерпим нито с Георги Марков, който също гладува срещу Конституцията, а след това стана конституционен съдия да я брани, нито с Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вярно е, че човек се проваля бавно, но те имаха на разположение цели две десетилетия и ги оползотвориха в тая насока. Стават спасители на неспасяемия ГЕРБ, защото им бе присъщо все да прокарват разделителни линии, а гербаджийската разделителност на българското и без това насипно общество беше най-анахроничната през целия преход. Напират да се върнат съвместно, като изкуствено създават смутно време, в което е нужно викачество, а не качество. Всички се питат кога ще се оправим. Много ясно кога: когато бачкаторите в България станат по-многобройни от провокаторите.

Защо не трябва да управляват прости хора, освен че се разбира от само себе си, още повече се изясни при управлението на ГЕРБ. Но и интелектуалци не трябва да управляват – интелектуалецът сравнява другите със себе си, вярва, че и те са здравомислещи.
А властогонецът сравнява себе си с другите: санким да не съм по-долен от тях, че да не мога да ги управлявам. Кастингът е невъзможен, затова е сполучлив тоя номер на демокрацията, дето го прави през четири години, та чрез повече опити дано стигне донякъде. А когато кастингът е предсрочен, поне да е при нов изборен кодекс, така че да сядат и да го правят.

Перспективите са божа работа, кой знае кое накъде ще климне както в България, така и в света. Всеки случай такива работи като народ или човешки род не загиват толкова лесно.
Фактически ние сме започнали да ставаме народ преди по-малко от двеста години. Дотогава сме били анонимни орачи, копачи и пастири на едър и дребен добитък.
Щом природата го е пожелала, нали нейните закони са обективни, може да е имало защо. Кой я знае какво е имала предвид и с това, че е направила българския език единствен без падежи между славянските езици, а сега пък и официален в Европейския съюз. Всъщност, доста бързо догонихме света, жалко, че през това време той, светът пък, изглупял.

Из интервю с писателя в „Гласове
––––––

* Писателят Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча, днес квартал на Дряново. Издал е 55 книги с поезия, сатира, публицистика, мемоари и детска литература. През 1990 г. в предаването „Всяка неделя” хвърля партийната си книжка, а после като депутат във Великото народно събрание подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС. През 1993 година, когато Едвин Сугарев обявява гладна стачка срещу президента Желю Желев, Марко Ганчев го контрира, като се заканва, че ще започне сита стачка.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.