Една нощ на сержант Руменов и сержант Петков

Кратък разказ - за конкурса на МВР и СБП

„Иска ми се нелекият труд на служителите на МВР да се оценява по достойнство и обективно, тяхното ежедневие да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани.“ Това каза министър Румен Петков при подписването на споразумение за дългосрочно сътрудничество със Съюза на българските писатели. Споразумението предвижда и обявяването на конкурс за разказ по инициатива на СБП.

Из печата

Сержант Руменов тръшна вратата на клозета в рпу-то и намести колана с белезниците, палката и пистолета под провисналото си шкембе. После дружески срита отзад сержант Петков, който стоеше пред мивката.
– Айде бе, Петков, дедо ти се си е мил ръцете след като си е пипал дедовия. Давай да палиме ладата, че ми писна от тия дежурства.
– Не бе, Руменов, тука ми е излезнала една пъпка…
Двамата закрачиха тежко по очукания коридор, слязоха по стълбите и тръгнаха към ладата с буркан отгоре и ръждиви калници.
– Руменов, немаме бензин и за една обиколка. Къде да се скатаеме днеска с дрегеро? – попита Петков, когато се наместиха в одименото купе.
– Абе, я карай първо към Лъвов мост, да видиме има ли пресна мръвка.
Петков завъртя ключа, ладата се разкашля и потегли с подскок.
– Каква мръвка, бе Руменов, сички карачки са по морето, дърпат немските пенсии у храстите. Тука са останали само орлите с ориз.
– Карай, карай, требва да олабиме малко, че как се издържа цела нощ?
Ладата се понесе с ръмжене по нощния булевард.
– Я, я гледай бе, Руменов – провикна се Петков. – Е, там на ъгъла две новички, цепенячета.
Руменов подаде глава от страничния прозорец и свирна на опърпания ром, който се навърташе на тротоара.
– Ей, Мунчо, откъде ги докара тия, бе? От сливенските села? Нали знаеш какво следва? Качествен контрол. Сега завиваме с ладата в пресечката и да припкат право при нас.
Когато друсането на ладата спря и момичетата се върнаха на улицата, двамата сержанти изпухтяха доволно и запалиха по цигара.
– Е, така си е друго, Петков, ще изкараме и това дежурство – каза замечтано Руменов. – Дали да не мръднеме сега до „Син сити“, да видиме как е автосалона отпред?
– И да гледаме, и да не гледаме, се тая – въздъхна Петков, но подкара ладата нагоре по булеварда.
– А бе, не е се тая – възрази Руменов. – Нали го знаеш братчеда Пешо от трето РПУ? Преди шест месеца се хвана охрана там и е го, кара едно джипче втора ръка. Верно, с пренабити номера, ама става.
– Виж бе, виж бе – прекъсна го Петков. – Ламборгини бе, пич. Е там, спрело е на пътеката.
– Мене ако питаш, по ме кефи онова ауди на релсите. Това ламборгини не е за нашите ями борисовки по улиците.
– А, ето го и твоя Пешо, бе Руменов – възкликна Петков. – Изкарва некакъв мангал от клуба. Оня се дърпа и вика нещо на английски. А така, вкарай му едно! Прас у главата! Ебаси екшъна стана!
– Опа, Петков, аре да изчезваме – спря го Руменов. – С тия джиесеми и камери човек вече не знае кой от къде го снима. Никакъв Пешо не сме видели и никакъв пребит мангал.
– Верно, Руменов. Дай да заставаме на нашто место с дрегеро, че дежурството мина, а още сме на нулата. Зяпане къща не храни.
– А така, дай да почваме. Я виж оня с голфчето. Според мене кара на зиг- заг. И да каже, че е заради дупките, пак ще кихне двайсетарка.
– Как нема да кихне, заковал съм дрегеро на едно и двайсе промила.
След два часа Руменов и Петков се бяха изтегнали доволни на прокъсаните седалки на ладата. Телефонът на Руменов иззвъня.
– Я, синчето ме търси. Какво бе тате, къде си по нощите? В Интернет клуба? Стига бе, тате, в Интернет кинти нема. Най-много да станеш некой блогър. Кво ще те правим тогава? Какво? Петков, некакъв пишел за нас в Интернет! Дали сме били на Лъвов мост? Тате, това са мъжки работи, бе. И тебе ще те водиме след некоя и друга година… А, тате, като си светнат с тоя Интернет, можеш ли да му го изчислиш на тоя, дето ни клевети, онова… как беше… номеро – айпито! Можеш? Браво! Айде, да ми го кажеш като се приберем.
Руменов се обърна ухилен към Петков.
– Виде ли бе, Петков. Утре като пазиме митинга на ония блогъри, ще ми падне у ръчичките. Ще го гепим по номеро и ще му напукам черепчето. Интернет ли?
Петков поклати скептично глава и завъртя ключа. Ладата се разкашля, но после запърпори бодро и понесе двамата сержанти към родното РПУ.
Над София се сипваше зората. Още едно дежурство беше завършило.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.