Притиснати от кризата испанци очакват нови шансове в Мароко

Франс прес

„В Испания нещата сега не вървят на добре“, подхвърля Емилио Родригес, дребен строителен предприемач от Танжер в Северно Мароко, където се е установил наскоро, подобно на други испанци, търсещи професионални перспективи.

Крал Хуан Карлос започва в понеделник тридневно официално посещение в Мароко. Гостът ще бъде приет от тамошния монарх Мохамед Шести с всички почести, подобаващи на влиятелен държавен лидер – също като Франция Испания е основен икономически партньор на страната.

След повече от половин век независимост двете кралства все още поддържат тесни връзки. В Испания се намира втората по големина мароканска общност в света, а испанският бизнес отдавна е пуснал корени в Мароко.

Жестоката криза в испанската икономика обаче явно стимулира мнозина да търсят нови пътища, ново призвание в живота.

„Продал съм си всичко там (в Испания). Няма работа, няма финансиране от банките“, обяснява пред АФП Емилио защо преди година и половина се е преместил в Танжер, отделен с широкия 15 километра Гибралтарски проток от ясно различимия испански бряг.

„Дойдох да видя как се работи тук, видях, че има много улеснения, начини да насърчават развитието на страната, главно в строителството“, разказва Хосе Мануел Фернандес от персонала на испанска строителна фирма, която прави игрище за голф в южния град Маракеш.

Мароко бележи темп на растеж от 2,5 до 5 на сто според селскостопанския сезон, но положението не е розово и тук – безработни са над 20 на сто от младите хора. При все това новодошлите испанци намират, че средата е благоприятна, за да се оттласнат от дъното.

„Пристигнах в Танжер с дъщеря ми преди три месеца. Търся си работа. В Испания печелех по 1000 евро месечно, но там животът е много скъп“, казва Мария Галянде на възраст към 40-те.

Тя посръбва ментов чай в едно кафене на има-няма половин миля от старото пристанище на Танжер, изпращайки с поглед корабите, заминаващи за Испания. За нея също е „станало трудно“ да живее на родна земя.

„По-добре ми е в Танжер. Испания е родната ми страна, то се знае (. . .) Но се чувствам спокойно тук, обществото не е затворено, другото са предразсъдъци“, твърди тя.

Според активист на местно сдружение някои испанци работят в кол центрове, където получават от 400 до 500 евро месечно. Повечето обаче създават малки фирми, по-специално в строителството – бранш, пострадал твърде силно от кризата в Испания.

Мария Галянде търси работа в деловодството или администрацията на някоя частна компания. „Но кол център – в никакъв случай. Много е трудно и малко се плаща“.

Колко силна е тази тенденция – още не се знае. Официалните данни сочат само леко покачване в броя на испанците, работещи в Мароко и регистрирани в службите за социално осигуряване: от 2507 през 2011 г. на 2660 през 2012 година. Според местни асоциации пък става дума за няколкостотин души.

„Мнозина работят на черно и редовно отскачат до Испания, за да си вземат помощите за безработни и да не станат нелегални“ в очите на мароканския закон – на туристи се разрешава престой до три месеца, посочва млада испанка на стаж в местна неправителствена организация.

За да предотврати подобни случаи, мароканското вътрешно министерство разпространи наскоро съобщение, в което приканва новодошлите да уреждат в съответните служби „формалностите по престоя и професионалната си дейност“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.