СофияПловдивВарнаБургасРусе

Заплаха от протестен вот хвърля дълга сянка върху европейските избори

Ройтерс

При популярните в Брюксел дипломатически салонни игри малко теми пораждат повече клюки или се обсъждат по-оживено, отколкото изборите за Европейски парламент през следващата година.

Изборите може и да са чак след 11 месеца, но всеки, който следи отблизо европейските дела, знае, че вотът има потенциал да разтърси почвата под краката на политическата върхушка и да донесе фундаментална промяна във властовия баланс в Европа.

Разочарованието от начина, по който лидерите се справяха с икономическата криза през последните три години, заедно с нарастващия популизъм събуди очаквания, че гласовете срещу Евросъюза ще се увеличат значително.

Това би подкопало позициите на традиционните политически блокове, които са разположени из целия политически спектър, но в по-голямата си част подкрепят ЕС.

И понеже това ще бъдат първите европейски избори след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г., който предостави допълнителни правомощия на Европейския парламент, изходът им ще окаже пряко влияние върху назначенията на най-важните позиции в ЕС.

„Повечето хора, с които разговарях, предричат, че партиите от крайните крила на политиката в Европа – както крайнодесните, така и крайнолевите – ще спечелят места на тези избори“, казва Уилям Кенард, посланик на САЩ в ЕС през последните четири години.

„Съществува немалка възможност популистите, най-вече от крайнодясното, да получат повече влияние в парламента, отколкото имат през настоящия мандат и смятам, че това би могло да се отрази по интересен начин на политиката.“

Ако изобщо е имало някакво спокойствие по въпроса за потенциалния ефект на вота, който ще се проведе във всичките 28 страни-членки между 22 и 25 май догодина, неотдавна то се изпари с изявленията на Найджъл Фараж, лидер на крайнодяснатата евроскептична Британска партия на независимостта.

„Задава се електорална буря. Тя се е насочила към левицата, към центъра и към дясното“, предупреди той председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в гръмко изказване в пленарната зала на Европейския парламент.

„Европейските избори догодина представляват възможност да Ви покажем, господин Барозу, че европейският проект е обратим и се нуждае от обрат заради подобряването на положението на народите на Европа.“

Една година е извънредно дълго време в политиката и е напълно възможно електоралните прогнози, направени сега, да се отличават драматично от тези, които ще бъдат направени през април или май следващата година.

Но проучването на нагласите, осъществено от „Галъп“ и изследването на младежката група за политика „Дибейтинг Юръп“ Debating Europe , насочват вниманието към две тенденции, които може да се окажат важни: участието в изборите през следващата година може да се окаже значително по-високо, отколкото е било преди, а младежкият вот може да бъде много по-изявен.

При всеки избор от 1979 г. насам, когато се проведоха първите преки избори за Европейски парламент, участието намаляваше, като падна до едва 43 процента при последния вот през 2009 г.

Но в проучване от месец май „Галъп“ установи, че 68 процента от британците биха гласували, ако изборите бяха идната седмица. Това е два пъти повече от британското участие във вота през 2009 г. Данните са подобни и във Франция, където проучването установи, че 73 процента от французите са готови този път да гласуват в сравнение с 40 процента през 2009 г.

„Галъп“ също така установи нарастващо неодобрение в най-големите държави от ЕС за посоката, в която се движи Европа. Това подсказва, че мнозина от тези, които участват в изборите, може да гласуват евроскептично или обратно на начина, по който са гласували в миналото.

Като се добави и перспективата стотици хиляди млади хора, които никога досега не са гласували, да се явят пред урните – и най-вече онези, които са безработни и разочаровани – изборният резултат може да се окаже доста трудно предсказуем.

„Младите хора са гневни и искат гласът им да се чуе“, каза по-рано тази година пред Ройтерс Адам Ниман, директор на „Дибейтинг Юръп“ . „Не мисля, че те няма да участват в предстоящите избори.“

Никой не знае колко голям ще бъде евроскептичният вот, но спекулациите за него са любимият начин за запълване на времето в Брюксел.

Един посланик от ЕС сподели наскоро, че е дочул разговор за това как почти половината от 751-те места в следващия Европейски парламент ще бъдат запълнени с евроскептичен или протестен вот, след което добави, че според него числото е преувеличено и най-вероятно ще бъде около 30 процента.

Други смятат, че е възможен „протестен вот“ от 25-30 процента; този процент тревожи настоящите членове на Европейския парламент, които разглеждат проблема поотделно за всяка страна членка, във всяка от които евроскептичните партии или партиите на протеста имат своите национални особености.

„Видяхме възхода на националистически партии в някои страни като Великобритания и Франция“, каза Андрю Дъф от групата на либералите Алианс на либералите и демократите в Европа – АЛДЕ , който е в Европейския парламент от 1999 г.

Но Дъф изтъква, че докато вляво и вдясно във Франция и Италия има големи и нарастващи партии на протеста, както и вдясно и вляво на спектъра в други, по-малки страни членки, в Германия – най-голямата и най-важна страна членка – не се наблюдава същата ясна тенденция.

Дъф все още разчита, че четирите основни политически групи – десноцентристката Европейска народна партия, социалистите, либералите и зелените – ще излязат начело, дори и да загубят някои от сегашните си позиции.

И макар че е възможно да има значителен протестен вот, заради това, че той е национално обусловен и не е координиран като блок в Европа, способността му да оказва влияние е ограничена. „Ако получим протестен вот от над 25 процента, управлението на тази институция ще бъде много, много трудно“, твърди Дъф. „Това ще усложни всекидневните дела и най-вече ще утежни живота на номинирания за нов председател на Европейската комисия.“

Номинацията за следващия председател на Комисията – едната от двете най-могъщи позиции в рамките на ЕС – е вероятно най-интригуващият аспект на брюкселската салонна игра.

Според Договора от Лисабон страните членки на ЕС трябва да „вземат предвид“ резултата от изборите през май догодина, преди да предложат кандидат за председател на Европейската комисия. След това кандидатът трябва да бъде избран с пълно мнозинство от Европейския парламент.

Мнозина тълкуват това като предоставяне на по-голямо влияние на единствената пряко избрана институция на ЕС при определянето на личността, която ще оглави Комисията – изпълнителната институция на ЕС и единствената, която има право да предлага законодателство – едно правомощие, за което ламти парламентът.

По време на надпреварата за изборите следващата година, най-големите групи в Европейския парламент ще определят своя предпочитан кандидат или може би кандидати за най-висшите длъжности в ЕС.

След това са планирани телевизионни дебати между кандидатите, така че да се повиши интересът преди изборите и електоратът да се почувства по-пряко свързан с Брюксел.

По този начин целият процес на избиране на парламента, назначаване на председателя на Европейската комисия и одобряване на неговите или нейните комисари, става много по-политизиран, а Европейският парламент е предната линия и център процеса. Затова неслучайно сегашният председател на парламента, германският социалист Мартин Шулц, е разглеждан като един от водещите кандидати за следващ председател на Комисията.

Това е голяма промяна в сравнение с преди и тя добави допълнителна тръпка в изборите, които през по-голямата част от последните 35 години бяха смятани за маловажно събитие.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.