СофияПловдивВарнаБургасРусе

Америка е в авангарда на глобалната градска революция

Наследството на Голямата рецесия изглежда е преразпределянето на властта към градовете

Ню Йорк и Вашингтон нощем от космоса
Нощна снимка на Източното крайбрежие на САЩ от международната космическа станция. Вдясно най-светлото петно е Ню Йорк и мегаполиса. Наляво в кадъра светят Филаделфия, Балтимор, Вашингтон и др. Снимка: НАСА

През цялата история на САЩ икономическите шокове са преправяли системата на държавно управление. Фискалният колапс на щатските правителства през 30-те години на 19-и век отприщва конституционните реформи, които определят това как щатите харчат и взимат кредити до наши дни.

Голямата депресия роди съвременното федерално правителство чрез нови институции като Комисията за ценните книжа и борсите. Голямата рецесия заедно с политическите и фискални вторични трусове, които я съпътстват, премества траекторията на властта надолу, далеч от федералното правителство и дори от щатските столици към градовете и агломерациите, които движат икономиката.

Тези общности не чакат Вашингтон, затънал в политическа ненавист, да им казва какво да правят. Те извършват „градска революция“, като вършат работата, необходима за увеличаване на работните места и преструктуриране на своите икономики. Далас, Денвър, Лос Анджелис и Маями използват местни ресурси, за да повишат частните инвестиции в определящата облика на икономиката инфраструктура като транзитните системи, пристанищата и летищата.

Бостън, Кливланд и Ню Йорк пренасочват своето развитие към иновативен, продуктивен и движен от износа икономически растеж, а не към смесицата от изграждане на стадиони и домове плюс потребление отпреди рецесията. Чикаго, Хюстън и Сан Антонио работят за интегрирането на имигрантите, правят ранното образование всеобщо достъпно и осигуряват на младите работници уменията, от които се нуждаят, за да са конкурентни в глобален мащаб.

Лидерската роля на градовете по аспекти от американската конкурентоспособност е естествено продължение на тяхната икономическа мощ. Стоте най-многолюдни градски района са само на една осма от територията на САЩ, но те са дом на две трети от населението и произвеждат три четвърти от брутния вътрешен продукт (БВП). Нещо по-важно, на тях се падат над 90% от образованите работници, модерните работни места в промишлеността, получените патенти и транспортираните стоки – активи, от които страната има нужда, за да постигне икономически растеж.

Демографските сили, по-специално застаряването на населението, също променят структурно разпределението на федералните и щатските ресурси. До 2023 г. федералното правителство ще харчи 1,6 трилиона долара повече годишно за мандатни програми като Medicare и Medicaid, отколкото през 2013 година, според прогнози на бюджетната служба на Конгреса.

В резултат се очаква федералните разходи за сектори, различни от отбраната, да намалеят до най-ниското си равнище като дял от БВП от 60-те години на 20-и век. Големите градски центрове ще помогнат на САЩ да се приспособят към това положение, като използват умно обществените ресурси за катализиране на частни и граждански инвестиции.

И накрая, градските райони са в тон с механизма на функционирането на икономиките и обществата в наши дни. За разлика от щатските и федералните правителства те са оглавявани не само от избрани лидери, а от управленски мрежи, бизнес, университетски и граждански лидери, които прекрачват партийни и юрисдикционни линии. Те не могат да си позволят лукса да влизат в препирни, когато мостовете се срутват и работните места изчезват. Тези нови лидери разрешават проблеми и вършат работа.

Системата на държавно управление в САЩ ще изглежда по много по-различен начин след едно десетилетие. Вашингтон ще върши по-малко неща, като ще се съсредоточи върху приоритети като националната отбрана и социалното подпомагане на възрастните и бедните хора. Градовете, агломерациите и водещите щати ще поемат още повече от бремето на инвестирането в придаващата облика на икономиката инфраструктура и образованието.

Това е добре дошло. Вашингтон и щатските столици мажат инвестициите като фъстъчено масло върху филия хляб, като често ги поставят там, където не е необходимо, и пазарната възвръщаемост е незначителна. Градовете и агломерациите е по-вероятно да използват своите пари по начини, които са смислени за тяхната икономика и район. Те са бързи, жадни за знание ученици, които се приспособяват направените на други места иновации към собствените си нужди.

Иновациите в САЩ, разбира се, рядко остават само там. Предвид бързата урбанизация, този триумф на децентрализацията по всяка вероятност ще се отрази на начина, по който се управляват и други страни. Лондон вече иска по-големи правомощия за събиране на приходи, за да посрещне инфраструктурните предизвикателства на една бързо растяща агломерация.

Големите градове в Китай, Индия и Бразилия се нуждаят от реформи в своите управленски системи, за да постигнат по-устойчив растеж. По подобен начин, в развитите и развиващите се икономики е трудно да си представи човек как градовете „икономически гиганти“ ще останат „фискални деца“ за дълъг период от време, ако цитираме кмета на британската столица Борис Джонсън.

Политическото наследство на Голямата рецесия ще бъде преразпределянето на властта в Съединените щати и, в крайна сметка, в целия свят. Във века на големите градски центрове, големите градове и агломерациите, и лидерите, които ги управляват, ще са онези, които ще водят държавите, а не обратното.

БТА

*Брус Кац е вицепрезидент на Brookings Institution и съавтор на книгата „Градската революция.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.