СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кюрдският процес за мир е под заплаха

Ройтерс

Кюрдска жена край пътя. Снимка: мустафаозер

Засилването на активността на кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция подхранва опасенията, че мирният процес с Анкара може да бъде затруднен, усложнявайки задачата на правителството за извършване на реформи без да предизвика националистически чувства.

Намиращият се в затвора лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан започна преговори за мир миналия октомври с цел слагане на край на конфликта, при който бяха убити 40 хиляди души за три десетилетия и бе спряно развитието на населения главно с кюрди Югоизточен Анадол.

Процесът обаче се разклаща заради оплакванията на Анкара, че изтеглянето на ПКК в Северен Ирак става твърде бавно, а ПКК подновява нападенията заради разочарованието си от липсата на действия от страна на правителството по отношение на приемането на реформи за малцинствата.

Ако това продължи по този начин, забравете за процеса, Турция може да попадне в още по-проблемен период от преди, каза опитният анализатор Таха Акйол от водещия вестник „Хюриет“.

Разочарованието на кюрдите сега намира израз сред младите бунтовници, които с маскирани лица демонстрират в югоизточните градове със знамена на ПКК, и спират шофьорите по пътищата, за да искат за проверка личните им документи. Всичко това се вижда на кадри, излъчени по турска телевизия.

ПКК също така извърши нападение срещу военен пост в региона, с което бе нарушено прекратяването на огъня, обявено през март.

През уикенда няколко хиляди кюрди участваха в траурна церемония в окръг Диарбекир на новооткрито гробище на ПКК за убити бойци. Гробовете бяха покрити с кюрдски знамена и портрети на Йоджалан.

Подобни кадри добавят още възмущение към гнева на турците, противопоставящи се на преговорите с групировката, смятана за терористична организация от Анкара, САЩ и ЕС. Прокурор в момента разследва изграждането на гробището, съобщиха турски медии.

Тези кадри също така създават трудности за правителството да обяви „пакета за демократизация“ – реформи, целящи увеличение на правата на малцинствата, по които кабинетът посочи, че работи, писа Абдюлкадир Селви от проправителствения вестник „Йени шафак“.

Във време, в което бойците от ПКК с маскирани лица блокират пътища и извършват проверка на самоличността на хората, когато бунтовнически елементи организират погребални церемонии за „мъченици“, коя политическа сила може да представи подобен пакет на парламента?, писа Селви в своя статия.

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган, който подкрепя помирителния процес с ПКК, също така е изправен пред най-големия тест откакто е на власт от десетилетие след седмиците на изпълнени с насилие антиправителствени протести.

Показването на сила от страна на ПКК съвпада с назначаването на опитен боец, описван като ястреб, за един от двамата нови лидери на политическото ръководство на групировката, което породи спекулации, че ПКК ще заеме по-твърда линия.

Главният съветник на Ердоган Ялчън Акдоган омаловажи промените, като посочи, че те са били поискани от самия Йоджалан и не се очаква да имат негативно отношение върху преговорния процес.

Съмненията за перспективите за мир обаче бяха подхранени от призив на ПКК миналата седмица към бунтовниците, да заемат „активна отбранителна“ позиция и за „протести“ от кюрдите, за да упражнят натиск върху правителството.

По този начин те искат да взривят процеса за мир отвътре. Те правят това не само срещу Турция, но и срещу Йоджалан, посочи Селви.

Прокюрдските политици засилват натиска върху правителството да извърши реформи, включително да премахне антитерористичен закон, съгласно който хиляди хора са вкарани в затвора по обвинение във връзки с ПКК, да разреши обучение изцяло на кюрдски език и да намали изборния праг за влизане в парламента.

Депутатката от Партията за мир и демокрация Первин Булдан призова в понеделник парламента, който е в лятна ваканция, да се събере отново след края на свещения за мюсюлманите месец Рамазан, за да приеме реформите.

ПКК започна борбата си срещу държавата през 1984 година с цел да създаде кюрдска държава, но по-късно намали целта си до постигане на регионална автономия. Кюрдите представляват около една пета от населението на Турция от 76 милиона души.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.