СофияПловдивВарнаБургасРусе

Добри новини за Еврозоната: назрява подем?

За успешна борба с дълговата криза страните от Европейския съюз спешно се нуждаят от икономически растеж. Как обаче ще бъде създаден той?

Официалните данни за икономическото развитие на страните от еврозоната ще бъдат изготвени едва към средата на август и най-вероятно ще бъдат не особено вдъхновяващи и дори разочароващи. Тогава обаче третото тримесечие вече ще бъде в разгара си, а съдейки по редица признаци, то може да стане предвестник на коренен прелом в проточилата се европейска рецесия.

Германската икономика се ускорява

Основните надежди в момента са свързани с Германия и Испания – първата и четвъртата по големина икономики в еврозоната. Положителни сигнали обаче идват дори от проблемни страни като Гърция и Португалия.

Експертите тази година единодушно отсъдиха ролята на икономически локомотив за целия ЕС на Германия. През първото тримесечие обаче тя не оправда надеждите – брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с минималните 0,1 % спрямо предишното тримесечие.
Темпът на износа също се забави, особено за страните от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка – бел. ред.), а необичайно дългата зима частично парализира строителния сектор, селското стопанство и вътрешния пазар.

Още през второто тримесечие обаче германският растеж се ускори, при това забележимо, съобщи на 10 юли германското министерство на икономиката в месечния си доклад. В него се посочва, че производството в преработвателната промишленост и строителния отрасъл значително са задминали показателите от първото тримесечие.

Документът отделя особено внимание на значението на индивидуалното потребление – благодарение на високата заетост, силното увеличаване на заплатите и умерения растеж на цените в момента германските граждани са оптимистично настроени. Това потвърждава и институтът за маркетингови изследвания GfK – месечният му индекс на потребителското доверие (в развитието на икономиката – бел. ред.) през юли нарасна до най-високото равнище от 2007 година.

Испания се подготви за растеж

Фактът, че за третото и четвъртото тримесечие германската икономика разчита най-вече на вътрешния пазар, най-накрая започва да дава импулсите, които всички очакват от нея от началото на годината. Германия обаче, разбира се, няма да успее сама да изтегли еврозоната от рецесията. Необходими са и други двигатели за растеж.

Франция и Италия, втората и третата по големина икономики в еврозоната, както изглежда през идните месеци няма да могат да претендират за тази роля. А Испания през последните седмици дава доста обнадеждаващи сигнали.
„През третото тримесечие на 2013 година БВП отново ще нараства“, прогнозира уверено ръководителят на испанската централна банка Луис Мария Линде пред парламента в края на юни.

Според Линде пикът на рецесията в Испания е бил в края на 2012 година и след този период темповете на свиване на испанската икономика неотклонно се забавят.

Прогнозите обаче са едно, а фактите – съвсем друго. Според данни, публикувани на 12 юли от европейската статистическа служба Евростат, обемът на промишленото производство в Испания през май е нараснал с 0,3 % спрямо април.

Производството в машиностроенето и оборудването при това се е повишило за трети пореден месец. Така че първите забележими признаци на растеж са налице.

Добри новини от банковия сектор

Стабилизира се и конюнктурата в испанския банков сектор, за чието спасяване през 2012 година бяха определени 100 милиарда евро, но използвани – само 41,3 милиарда евро.

Испанските банки вече нямат нужда от помощ извън тези средства, оповести на 10 юли Европейската комисия. Това изявление остана незабелязано, но има знаков характер, тъй като свидетелства за изстиването на едно от основните огнища на испанската криза.

Сам то себе си този факт все още не осигурява икономически растеж, но нормализирането на положението в банковия сектор дава надежда, че, идвайки на себе си, кредитните институции най-накрая ще започнат да предоставят изгодни кредити на бизнеса и потребителите. Засега в Испания ситуацията в това отношение е особено лоша, което бе отбелязано специално от Международния валутен фонд (МВФ) на 15 юли.

Стабилизация се забелязва и в банковия сектор на Гърция. Продажбата на две проблемни кредитни институции на 15 юли на практика приключи процеса на създаване на четири системообразуващи банки в страната. През последните седмици те бяха рекапитализирани чрез средства, дадени от ЕС и МВФ, и сега правителството ги призовава да започнат да кредитират бизнеса. На тази тема бе посветена срещата на премиера Андонис Самарас с ръководителите на четирите банки, която се проведе на същия 15 юли.

Туризмът в Гърция, износът от Португалия

Властите, разбира се, не могат да наредят на банкерите да предоставят заеми на предприемачите още повече, шеста година продължава рецесия, която отдавна се превърна в депресия. Поне един ключов отрасъл на гръцката икономика обаче в момента е в подем и това е туризмът. Всичко сочи, че туристическият сектор на Гърция ще приключи сезона с рекордни показатели. Наистина, това едва ли ще спре спада на икономиката още през третото тримесечие, но са заложени основите за растеж през 2014 година.

Основи за бъдещ растеж постепенно полага и Португалия, която през последните седмици привлече вниманието най-вече с избухналата правителствена криза. Поради тази причина на втори план останаха положителни новини като увеличаването на износа от март до май с 5,7 % спрямо същия период на миналата година (износът извън ЕС е нараснал с цели 12 %) и намаляването на дефицита по външнотърговския баланс с близо една трета.

Разбира се, посочените отделни факти още не са гаранция за края на рецесията и (още повече) – за разрешаване на кризата с безработицата, която е най-острият проблем в еврозоната. Все повече обаче стават предпоставките за коренен прелом и начало на последователен икономически подем.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.