СофияПловдивВарнаБургасРусе

Трябва ли Федералният резерв да управлява света?

Киран Ганеш
Блумбърг

Към 60 % от световните трансакции се извършват в щатски долари, над една трета от световния брутрен вътрешен продукт (БВП) се произвежда в доларови икономики, а още по-голям дял от световните активи се оценява във валутата или свързани с нея валути. Тази роля на де факто глобална валута от над шест десетилетия е превърнала паричната политика на Управлението за федерален резерв (УФР) в един от най-големите износни продукти на САЩ.

Както станахме свидетели напоследък в Южна Европа, или в Азия по време на финансовата криза от 1997 година, вносът на парична политика може да бъде опасен. Дори е изненадващо, че доминирането на УФР не е причинило още по-дълбоки проблеми през десетилетията.

Относителната липса на проблеми може да се дължи на факта, че през по-голямата част от последните 60 години САЩ са най-голямата икономика в света, а на другите развити икономики се пада значителна част от останалия световен БВП. Това означава, че паричната политика в САЩ обикновено се определя в хармония с глобалния цикъл.

Едно ускоряване на американския растеж вероятно ще се отрази на подобни икономики, или пък по-добрите условия в САЩ дърпат останалата част от света чрез засилени търговски връзки. Това обаче се променя.

Отслабващият принос на САЩ за глобалния растеж означава, че икономическите цикли по света стават както по-малко синхронизирани, така и по-отклоняващи се. В резултат политиката на УФР се оказва все по-неподходяща за по-голямата част от останалия свят.

Прегряващи икономики

Вземете последните три години. През 2010 година нововъзникващи пазари като Бразилия и Китай се бореха с нарастваща инфлация и прегряващи икономики в момент, когато УФР се ангажираше с количествено облекчаване, тласкайки още повече капитал към тези пазари. Сега, след като в САЩ има устойчиво икономическо възстановяване, движено от вътрешни причини като евтина енергия и повишаващи се цени на жилищата, УФР изглежда сигнализира, че може да затегне политиката. Въпреки това еврозоната остава в или близо до рецесия, а растежът на нововъзникващите пазари драстично се забавя.

Това насочва към фундаментален проблем в паричната система: насоките на паричната политика на УФР започват да бъдат в разрез с икономическата среда на голяма част от останалия свят. Разбира се, САЩ имат правото да приспособяват паричната си политика в отговор на промените във вътрешното търсене.

Действително би било политически неприемливо за УФР, финансирано от американските данъкоплатци, да основава решенията си на фактори като безработицата в Испания или цените на жилищата в Хонконг. Теоретично страните, които преживяват колебания във валутните курсове или капиталовия поток в резултат на решенията на УФР, трябва да приемат това като нормална част от едно глобално ребалансиране, каквато и да е цената или ползата за тяхната международна конкурентоспособност. Това твърдят Джефри Франкел (професор по икономика в Харвардския университет – бел. прев.) и други.

То обаче не е реалистично, тъй като суверенните държави инстинктивно ще се опитат да поставят собствените си национални интереси над общото благо.

От години Китай се стреми да засили международната си конкурентоспособност чрез контрол над капиталите и/или валутна интервенция. А ерата на количественото облекчаване насърчи много други държави, от Швейцария до Бразилия, да направят същото. Реалният ефект от такава интервенция обаче е създаване на свръхзависимост от кредит, заедно със значителни вътрешни дисбаланси.

Неотдавнашен доклад на Международния валутен фонд (МВФ) сочи, че страните, които се опитват да контролират валутните курсове, са по-склонни да преживеят кредитен бум, заради добавения стимул за компаниите да поемат дългове в чуждестранна валута и реалността, че стерилизирането на валутните резерви е обикновено само частично. Тази динамика се вижда в над 20-те % годишен кредитен растеж в Бразилия или завишаването на данните за китайския износ, което може да се обясни с опитите на местните компании да получат достъп до евтино доларово финансиране в Хонконг.

Затягане от УФР

След като инвеститорите вече са убедени, че УФР е на път да затегне политиката, едно оттегляне на капитали от нововъзникващите пазари заплашва да разкрие тези дисбаланси.

Миналата седмица в опит да привлече обратно капитал Бразилия повиши лихвата с 50 базисни пункта до 8,5 %. Очаква се до края на годината да увеличи лихвените проценти с още 75 базисни пункта. Това са необходими, но едва ли ефикасни, стъпки в икономика, в която растежът е движен от потребление, подкрепяно от кредити, и темпът вече се забави до 0,9 % през 2012 година.

Междувременно неотдавнашният скок на китайските междубанкови лихви се отдава на свиването на търговията с щатски долари. За съжаление малко може да се направи на този етап, за да се улесни процесът на ребалансиране без нарастване, зависимо от кредита. В краткосрочен план това ще означава по-високи необслужвани заеми, недостиг на ликвидност и по-бавен растеж.

В крайна сметка особено нововъзникващите пазари трябва да устоят на изкушението да обвържат валути си с долара чрез интервенции на валутните пазари за продължителен период от време; такива мерки могат да подкрепят краткосрочната конкурентоспособност, но повече да навредят, отколкото да помогнат в дългосрочен план. За съжаление изкушението за краткосрочни печалби вероятно ще се окаже твърде голямо и без по-изразителен международен натиск такива цикли на бум и спад ще станат по-чести.

Следователно в бъдеще вместо да предлагат мълчалива подкрепа за капиталовия контрол и валутната интервенция, международните институции трябва да заемат твърда линия спрямо държавите, трупащи значителни валутни резерви, още повече ако интервенциите се свързват с рязък растеж на кредита.

Идните години вероятно ще покажат, че такива интервенции не са нито за общото, нито за националното благо.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.