СофияПловдивВарнаБургасРусе

Неудържимият възход на политическия ислям

в. Хюриет дейли нюз

Широко разпространено е мнението, че отстраняването на президента от „Мюсюлманско братство“ Мохамед Морси чрез преврат означава крах за политическия ислям. И то не само в Египет, но и в целия мю-сюлмански свят. Коментатор от емирствата дори пусна туит, че всичките – Насър, Садат и Мубарак, са опитвали да се отърват от братството, а само Морси е успял. Добре, наистина ли е така?

С отстраняването от армията на Мохамед Морси на 3 юли, най-новият образец на политическия ислям загуби шанса да докаже адекватността на политическия ислям като форма на управление. Панислямистко-то „Мюсюлманско братство“, основано през 1928 г. от ислямския учен Хасан ал Бана, в опозиция на мо-нархията, широко контролирана от западни интереси, бе опората на политическия ислям в региона. То започва като религиозна социална организация със своя „модел на политическа активност, комбинирана с ислямска благотворителност“ и е било ангажирано с политическо насилие в своето минало. С времето обаче те обявяват, че приемат демокрацията, признават политическия плурализъм и мирното използване на властта.

Но, след като се озоваха на власт миналата година, те изглежда се оказаха неспособни да управляват по либерално демократичен начин. Лоялност вместо постижения и отговорност се оказаха валутата на тяхно-то управление. Морси интерпретира погрешно своята победа като мандат да укрепи своята власт и да унищожи най-важния демократичен преход в арабския свят. Той сбърка религиозността на обикновените египтяни с подчинение на религиозно еднопартийно правителство. Тази липса на компетентност и непохватност се дължи основно на факта, че движението е било потискано от монарси и от управлявани от армията правителство през десетилетията. Оттук и липсата на зрялост у техните демократични практики.

Все пак, въстанията на египтяните не означават, че те искат да се отърват от политическия ислям или че политическият ислям е издъхнал. Политическият ислям е идеологията, която доминира в цялата страна. Египтяните все още искат религиозно правителство с ислямска идентичност и дневен ред, но комбинира-но с демокрация. Тяхното ясно послание е, че ислямизмът не е заместник на демократичното управление и ислямските партии не могат да разчитат само на религиозната идентичност, за да управляват. Те искат да бъдат възприети универсални демократични ценности. Техният лозунг „нито шериат, нито преврат“ гово-ри сам по себе си. През 2011 г. те се разбунтуваха срещу деспотизма и избраха демокрацията. Този път те са навън срещу авторитарната демокрация. Сега те не настояват само за демокрация, а за повече демокрация.

И тук е най-голямото предизвикателство за Египет. „Мюсюлманско братство“ се нуждае спешно от реформиране и трансформиране, съобразявайки се с исканията на масите от улицата. Същевременно, от другата страна на монетата, египетската политическа система трябва да реинтегрира братството в полити-ческия процес. След като движението е най-силната политическа партия в страната, демокрацията изисква неговото включване при всички положения и Египет никога няма да стане стабилен, ако те не са предста-вени в правителството.

Моето заглавие е вдъхновено от известната пиеса на Бертолт Брехт „Удържимият възход на Артуро Хи“. Трябва да сте забелязали разликата в прилагателното.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.