СофияПловдивВарнаБургасРусе

Французи, говорите ли „туристически“?

Асошиейтед прес

Няма контейнери за боклук на Шан-з-Елизе. Парижките универсални магазини, както и магазинчетата и ресторантите в страната, са затворени в неделя. Така че джебчиите се стичат към Айфеловата кула и Лувъра.

Франция отдавна има репутацията – особено в англоговорящия свят – на страна, която е малко трудна при посещения. Харесва ни да я мразим с нацупените сервитьори и надути продавачи. Харесва ни също така да я харесваме: Франция е най-посещаваната страна в света.

Сега обаче, след години на небрежно носене на грeбeна на славата заради изумителни забележителности и първокласна храна, французите започват да говорят за туризма като за икономическо благо и при това такова, за което да се направи повече и да носи по-голяма полза. Това е рязка промяна в страна, която дълго време се гордееше, че не е паднала дотам, че да угажда на туристите.

„Проблемът е, че във Франция не ценим работните места в туризма,“ посочи Дидие Арино, директор на консултантската компания Protourisme. „Ние обединяваме услугите с робството,“ допълни той.

Цифрите сочат, че нещо не е наред. Притежавайки привлекателността на Париж, ски туризма в Алпите и някои от най-скъпарските средиземноморски курорти, Франция е най-посещаваната страна през всяка година, за която има статистика в базата данни на Световната банка. Тя е посрещнала 83 милиона чуждестранни туристи през 2012 година, но никога не е оглавявала класацията на местата, където туристите харчат най-много. В този списък от няколко години Франция е на трето място след САЩ и Испания.

Френското социалистическо правителство се зарече да промени тази ситуация. „Искам да направя Франция номер едно, “ заяви министърът на туризма Силвия Пинел пред репортери миналата година, когато новото правителство пое властта и представи приоритетите си. Подобряването на френския прием на туристи е едно от нещата, които създават истинска политика в туризма за първи път, посочи Пинел.

Тя не прояви свенливост в свързването на културното с търговското: нарече туризма лост за растеж и създаване на работни места на фона на отчаяната нужда на Франция и от двете. Икономиката на страната е в рецесия, а безработицата е почти 11 %. Така че Франция не може да си позволи да пренебрегне туристическия сектор, който покрива над 7 % от брутния вътрешен продукт на страната, което е повече от автомобилния сектор, допълни Пинел.

Може обаче да се направи много повече: Чуждестранните посетители са похарчили повече от два пъти в САЩ, отколкото във Франция през 2012 година – 126,2 милиарда долара спрямо 53,7 милиарда, според Световната туристическа организация към ООН. Това е така въпреки факта, че Франция е посрещнала 20 % повече туристи.

Защо туристите се тълпят във Франция, но нямат желание да се разделят с парите си, когато стигнат там?

Това е така отчасти, защото има тенденция Франция да бъде място за кратки посещения: европейците отиват в Париж за уикенда; посетителите от по-далеч комбинират посещението във френската столица с други европейски столици, като отделят по няколко дни на всяка.

Министърът на туризма Пинел посочи, че един от начините туристите да бъдат накарани да харчат повече пари и да остават повече време във Франция е да се привлекат в другите части на страната, като регионите бъдат убедени да работят заедно като партньори, а не да се конкурират.

„Защото виждаме региони и територии, които се конкурират да се рекламират в чужбина, но целта е да има няколко територии, които са рекламирани, така че да могат всички да спечелят от по-продължителните посещения,“ посочи Пинел в интервю за Асошиейтед прес. „Проблем за нас е фактът, че сме страна, която е посещавана, особено региона Ил дьо Франс (региона около Париж) и Париж, но имаме проблем да задържим посетители за по-дълго време в други региони,“ допълни тя.

Тълпите туристи, прииждащи в Париж, също са част от проблема. Понякога е малко трудно да накараш парижани да съжителстват с 30-те милиона туристи, които посещават френската столица, посочва Одри Епеш. Тя работи към службата на заместник-градоначалника по туризма Жан-Бернар Брос и се опитва да обясни защо Париж има слава на не особено учтив град.

Епеш допълва, че тази вълна от посетители – броят им варира, но Париж определено е сред най-посещаваните градове в света – води до дребните престъпления, с които градът също е познат. През април служителите на Лувъра стачкуваха в знак на протест срещу тълпите джебчии, които върлуват из музея. Парижката полиция дори е издала наръчник на шест езика с препоръки как да се избягват крадци и измамници.

И докато справянето с дребната престъпност може да се окаже трудна работа, правителството и града са решени да променят това, което могат, включително славата на Париж, че е снобски. Парижката камара на търговията и промишлеността обедини сили с регионалния съвет по туризма за създаването на наръчник за хората от туристическия сектор, ръководейки се от предположението, че нелюбезното посрещане попарва желанието на туристите да харчат повече. Наръчникът е наречен „Говорите ли туристически?“ и отделя голямо внимание на езиковата бариера.

„Когато отидете в чужда страна и видите, че човекът пред вас прави усилие поне да започне разговор на вашия език, има една бариера, която пада,“ посочва Кантан Боаси д’Англас от камарата на търговията.

Наръчникът, който е разпространен на хартия и онлайн, предлага няколко фрази на езиците на 11-те страни, от които идват най-много туристи в Париж. Може би по-важното е, че предлага информация за това, какво очакват туристите: бразилецът иска да чувства, че открива „скрития“ Париж, германецът цени ръкостискането. Този съвет може да изглежда простичък: Повечето туристи (изненада-а-а!) очакват добро обслужване. Полин Фроме обаче отбелязва, че малките жестове на учтивост могат много да впечатлят. Според нея поне част от репутацията на Франция в САЩ, че не е достатъчно учтива, идва от погрешното разбиране на американците за правилата във Франция.

Фроме, която е съиздател на пътеводителите Фроме (Frommer) и на frommers.com, казва, че винаги насърчава американците, когато влязат в магазин да казват „бонжур“ без значение колко уверени са във френския си. Ако не го направите, към вас могат да се отнесат грубо, тъй като това се възприема така сякаш вие се мислите за нещо повече от продавач, посочи тя. Във Франция има повече равенство, допълва Фроме.

Едуар Льофевр от Комитета „Шан-з-Елизе“, който представлява магазините на известното авеню, отбелязва, че французите трябва да бъдат по-гъвкави. Според него липсата на кофи за боклук на авенюто е признак за това как французите понякога могат да пренебрегнат удобството на туристите.

„Турист е изминал 7000 километра, за да види Шан-з-Елизе, най-красивото авеню в света, което въплъщава Франция и нейния престиж и влияние в света, и няма една кофа за смет,“ заявява той в недоумение.

Бояна Галич, на 17 години, от Чикаго, посети Париж с танцова група и отбеляза, че тя и приятелите й са се оплаквали – градът е по-мръсен, отколкото са очаквали и са били изненадани колко трудно е било да намерят къде да си хвърлят боклука.

Шан-з-Елизе все пак има преимущество пред много други части на Париж, тъй като през 2009 година магазините тук си извоюваха правото да работят в неделя. Традицията и законът са се обединили по въпроса повечето магазини да бъдат затворени – от хранителните до магазините за дрехи – цялата столица с изключение на седем определени „туристически зони“. Световно известните вериги Printemps, Galeries Lafayette и Le Bon Marche не са включени. Това води до опасения, че затварянето на магазините в неделя намалява приходите от туризъм.

„Противно на това, което чуваме понякога клиентите, които не са харчили през уикенда, няма да харчат и в делничен ден, просто защото ще са напуснали столицата!“ писа неотдавна в редакционна статия заместник-кметът Брос.

Въпросът не е само в неделите: начинът на живот на французите все още има до голяма степен зададен ритъм дори в големите градове. Обядът е от 12 до 14 часа – горкият турист, който се събуди по-късно и иска нещо повече от клисав сандвич в три часа следобед. Вечерята се сервира от 20 до 22 часа. В наръчника „Говорите ли туристически“ се посочва, че испанците, които са известни със среднощните си вечери, трябва да бъдат предупреждавани за тези неща. Това е доста неудобно и за някой, който все още страда от часовата разлика и иска да хапне нещо през нощта.

Всъщност, една от изненадващите трудности в Париж може да бъде намирането на добра храна по всяко време. В провинцията най-качествените ресторанти често се крият на неподозирани места, възнаграждавайки тези, които пренебрегват занемарения външен вид и рискуват. По големите парижки булеварди, които са най-често посещавани от туристите, добрата храна може обаче да се окаже неоткриваема.

Ребека Мегниънт отбеляза, че си спомня как след първото си посещение в Париж, когато била на 18, е писала в дневника си, че е харесала града, но не й е допаднала храната. „Защото като посещаващи Париж за първи път всички в крайна сметка попадахме в туристическите капани, когато се хранехме,“ посочи Мегниънт, която сега ръководи Chic Shopping Paris, туристическа компания, която основава преди 10 години.

„Имате много скъпа, невероятна храна, но има и много боклуци и хората не знаят как да открият местата, където има просто наистина хубави обикновени ресторантчета,“ допълни тя.

Кевин Харт, американски пилот, който неотдавна е посетил Франция със семейството си, посочи, че техни френски приятели ги предупредили да внимават, когато се хранят в Париж, макар че говорят възторжено за храната, която хапвали в провинцията. Семейство Харт от Санта Барбара, Калифорния, се въртели около Айфеловата кула, обмисляйки следващата си стъпка, след като открили, че емблематичната забележителност е затворена заради стачка.

„Затворените магазини в неделя, честите стачки, малките инциденти, всички тези елементи, всички тези малки неща, карат туристите да си казват, че Франция е прекрасна, но ще бъде още по-добре без французите,“ оплаква се Арино от консултантската компания Protourisme.

Одри Епеш от градската управа обаче посочва, че Франция е уникална като туристическа дестинация, където туристите могат не само да видят красотата на страната, но и нейното население. „Туристът, който хареса първото си посещение, ще се върне, тъй като иска да изживее Париж като парижанин,“ отбеляза Епеш.

„Ще поиска да поседи в кафене на улицата, както правят с часове парижани, да изпие едно, две или три кафета“, допълва тя.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.