СофияПловдивВарнаБургасРусе

Шпионският скандал помрачава кампанията на Меркел

ДПА

Обама посреща Меркел в Белия дом. Снимка: Белия дом

Канцлерът на Германия Ангела Меркел полага големи усилия да пресече заплахата за своето преизбиране от скандала около твърденията за безконтролно наблюдение от САЩ на комуникационните мрежи на Европа.

Вместо върху солидните икономически постижения на Германия и умелото справяне на Меркел с дълговата криза в еврозоната, кампанията за изборите на 22 септември е доминирана напоследък от твърдения, че правителството й е знаело, че САЩ събират информация от онлайн услуги в Европа.

Скандалът в Германия бе предизвикан от разкритията на Едуард Сноудън, че Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ шпионира съюзнически правителства и техните граждани чрез така наречената програма Призма.

След като обсъди въпроса с президента Барак Обама, Меркел отправи призив за по-строги правила в Европейския съюз за защита на личните данни и поиска от американските разузнавателни служби да спазват законите в Германия.

„Канцлерът смята, че нейната работа и дълг е да защитава германските граждани“, каза в сряда говорителят й. Това включва и гарантиране на лична сигурност, и защита на личния живот на хората, каза той.

След като досега не успяха да намалят внушителната преднина на Меркел в социологическите проучвания, опозиционната Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и Зелените се възползваха от вълната твърдения, че американски разузнавателни служби са събирали информация от телефони, имейли и търсачки в интернет.

Опозицията засили натиска върху канцлера с обвинения, че се е справила зле със скандала и не е защитила германските данни от чужди шпионски агенции.

Вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих бе подложен на „разпит“ от депутати за визитата му миналата седмица във Вашингтон, която имаше за цел да хвърли светлина върху дейностите на САЩ за следене в Европа.

Макар да призна, че е нужна повече информация за американските операции, министърът разкри, че тъкмо американски разузнавателни данни са предотвратили пет терористични нападения в Германия.

Рисковете за Меркел бяха откроени от опитите на по-малкия коалиционен партньор, либералната Свободна демократическа партия (СвДП), да разшири слабата си подкрепа сред избирателите, като се възползва от проблема. Правителството трябва „да предприеме повече действия“, каза Гизела Плиц, член на парламентарната комисия по вътрешните работи от СвДП.

Съставената от интернет активисти Пиратска партия също се надява, че негодуванието в Германия срещу твърденията за американски шпионаж може да се трансформира в гласове за тях през септември.

„(Германия) върви по грешния път“, предупреди тази седмица генералният секретар на партията Катарина Ноцун. „Рискуваме да пожертваме демокрацията“.

Социологическите проучвания засега сочат, че разкритията за глобалното шпиониране от САЩ не са имали особен ефект върху предизборната кампания в Германия.

Според проучване от сряда на социологическия институт Форса консервативният Християндемократически съюз (ХДС) на Меркел и баварският им съюзник – Християнсоциалния съюз (ХСС) изглежда ще останат най-големият политически блок в парламента след изборите – с около 41 процента от вота.

Изследването показа, че рейтингът на Меркел е 57 процента, а основният й съперник, кандидатът за канцлер на ГСДП Пеер Щайнбрюк, е подкрепян от едва 20 процента от избирателите.

Шефът на Форса Манфред Гюлнер изрази съмнение дали скандалът с програмата „Призма“ в крайна сметка изобщо ще играе важна роля на изборите.

По думите му въпроси, отнасящи се до всекидневието на избирателите, като заетостта и здравеопазването, ще имат много по-решаващо значение в деня на вота. „Не смятам, че това ще е важна тема, защото досега никой не успя да извлече някаква полза от този въпрос“, каза Гюлнер.

Германците обаче са особено чувствителни към въпроси, свързани с личния живот и защитата на личните данни – до голяма степен в резултат на агресивното следене от нацисткия режим и по-късно от комунистическите власти в Източна Германия.

Това изправя Меркел пред възможни отрицателни последици в политически план, ако преди изборите се появят още по-вредни твърдения за натрапчиво поведение на разузнавателните служби и разменяната от тях информация.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.