Алексей Навални и бунтът на младите руснаци

Ройтерс

Алексей Навални пред съда в гр. Киров. Снимка: кировград

Ако някой в Русия може да се смята за най-доброто въплъщение на разбунтувалото се младо руско поколение, което излезе по улиците, за да принуди руския президент Владимир Путин да подаде оставка, това със сигурност е Алексей Навални.

Тридесет и седем годишният антикорупционен активист, който получи вчера присъда от пет години за кражба, беше един от първите лидери на протестите, арестувани след началото на демонстрациите срещу Путин през декември 2011 г.

След 15 дни в затвора заради възпрепятстване на полицията на московски митинг, Навални се превърна в герой за протестиращите, които скандираха високо неговото име на всяка следваща демонстрация и които аплодираха бурно неговите експлозивни и вдъхновяващи множеството речи.

Когато протестите започнаха да заглъхват през пролетта на 2012 г., Путин се върна в Кремъл като президент, а Навални се наложи като неофициален, но до голяма степен неоспорим лидер на опозицията.

Висок, спретнат, пораждащ доверие и говорещ отчетливо, Навални има повече потенциал от който и да е друг опозиционен лидер най-малкото да стресне Путин, ако не да го предизвика директно.

Вчерашната присъда е смятана от мнозина за знак, че самият Путин смята Навални за заплаха, въпреки че допитванията до общественото мнение показват, че неговата притегателна сила не се простира отвъд големите градове.

„Присъдата на Навални изглежда не толкова като наказание, колкото като опит той да бъде изолиран от обществото и от изборния процес“, заяви бившият руски министър на финансите Алексей Кудрин, дългогодишен съюзник на Путин, уважаван от мнозина западни икономисти и политици.

Навални не крие президентските си амбиции и се готвеше да се бори за кметския пост на Москва на изборите през септември – потенциално стъпало към по-големи неща, въпреки че допитванията до общественото мнение показват, че той има малки шансове да спечели.

Петгодишната присъда на Навални по обвинения, които той отхвърля, за кражба от държавна дърводобивна фирма през 2009 г., издига пречки пред неговите планове и пред амбициите му да се кандидатира за президент на изборите през 2018 г.

Но Навални е изключително млад политик за бившия съветски свят и неговият час може и да настъпи дори и ако Путин бъде преизбран през 2018 г. за още шест 6 години. През 2024 г. Путин ще бъде над 70 години, а Навални все още ще бъде под 50-годишен.

Син на армейски офицер, Навални е израснал основно в Обнинск, на около 100 километра югозападно от Москва. Той е завършил право и е учил търговия с ценни книжа и борси.

Навални е представител на новото интернет поколение и е смятан за потенциална заплаха за Путин, въпреки че бившият агент на КГБ ръководи здраво контролирана политическа система, която той създаде и разви през 14-те години като премиер или президент.

Навални действа в оскъдно обзаведен офис близо до околовръстното шосе на Москва, една от основните пътни артерии в столицата. Малък екип му помага в неговата кампания срещу корупцията, съсредоточена основно около блога му.

Обикновено Навални е облечен спортно, с тениска и дънки, или понякога с разкопчана риза, без вратовръзка. Той изглежда и звучи различно от повечето руски политически фигури, много от които са облечени официално с костюми и вратовръзки.

„Навални е единственият възможен лидер според мен“, казва работещ в Москва западен банкер за позицията на Навални в разпокъсаната руска опозиция, която прекара повечето време от протестите срещу Путин в препирни. „В сините му очи сякаш гори огън“, допълва банкерът.

Навални често пъти изглежда незаинтересован на опозиционните срещи, на които се обсъждат протестите. Но той се оживява на самите протести, на които произнася пламенни речи.

Той съумя да напипа промяната в настроението сред младите руснаци в градовете и сред растящата средна класа, които продължават да настояват за гражданско общество повече от две десетилетия след разпадането на СССР.

„Ние не сме добитък или роби. Ние имаме свое мнение и силата да го отстояваме“, заяви Навални по време на 15-дневния си престой в затвора за възпрепятстване на полицията в края на 2011 г.

Подобни прости и предизвикателни фрази бързо впечатляват. Както и неговите описания на управляващата партия на Путин Единна Русия като партия на мошеници и обирджии – клеймо, от което партията не успява да се отърси.

Навални спечели доверието на привържениците си с интернет войната, която води срещу корупцията и със смелостта, която проявява при сблъсък с властите.

„Давам си сметка, че има риск, но защо да се страхувам“, заяви той пред Ройтерс в интервю, дадено в началото на протестите. Той каза, че си дава сметка за рисковете, тегнещи над него и подчерта по-нататък в интервюто: „Човек трябва да разбере нещо съвсем просто. За да се задържи на власт, Путин е готов да стигне много далеч. Много по-далеч отколкото да прати мен или някой друг в затвора. Много по-далеч“.

Но характерът и политическата позиция на Навални са много по-сложни, отколкото някои възхищаващи западни либерали очакват от завършилия в Йейл адвокат, който купи малки дялове в някои от най-големите руски държавни компании, за да поиска по-голяма прозрачност за акционерите пред обществото.

И докато времето, прекарано в САЩ за аспирантурата в Йейл, принуди Навални да опровергава обвиненията от привърженици на Путин, че е подставено лице на ЦРУ, неговата враждебност към мюсюлманските и азиатските имигранти в славянска Русия понякога го заставяха да отхвърля и твърдeния, че клони към фашизъм.

Бивш отявлен руски националист, Навални беше изгонен от либерална опозиционна партия и обеща да пресече имиграцията от Централна Азия и Кавказ.

През 2007 г. руска държавна новинарска агенция съобщи, че Навални е замесен в разпра в московски клуб. След като бил изхвърлен от охранителите, той се сбил на улицата и по онова време беше цитиран да казва, че прострелял опонента си с газов пистолет. Обвиненията срещу него в последствие бяха снети.

С годините Навални посмекчи риториката си и поизглади своя имидж, като се фокусира върху критиките срещу властите.

Той спечелил известност с призива към държавни компании като петролната Транснефт да внесат яснота за милиони долари неправомерни плащания. Така Навални докосна струната в душите на милиони руснаци, отвратени от показното благосъстояние на московския елит.

Навални обвини Путин, че ръководи корумпиран елит като председател на борда на компанията Русия инкорпорейшън. Той сравни президента с жаба, която не иска да слезе от тръбопровода, символизиращ огромното руско петролно богатство.

Допитванията до общественото мнение показват, че Путин остава най-популярният политик в Русия. Но колкото повече Русия се въздържа да реформира своята икономиката, толкова повече растат шансовете на Навални да затвърди подкрепата си сред недоволните гласоподаватели в големите градове.

Още по темата: Възмущение и шок от присъдата срещу Алексей Навални

Присъдата срещу руския опозиционен лидер Алексей Навални, който искаше да се бори на изборите за кмет на Москва срещу доверен човек на Владимир Путин, е водеща тема за чуждестранните вестници.

Най-влиятелният опозиционен лидер на Русия получи пет години в трудов лагер заради финансови злоупотреби. Присъдата предизвика протести, участниците в които заявиха, че тя е част от кампанията на руския президент да заглуши гласа на опозицията и да попречи на възхода на един политически опонент, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Навални открито обяви политическия апарат на Путин – „Единна Русия“, за „партия на мошеници и крадци“. Очевидно той беше нарочен от Кремъл, след като се издигна от блогър, разкриващ корупционни скандали, и лидер на уличните протести до популистки кандидат за кмет на Москва. През последните 12 години руските власти се въздържаха от подобна мярка, за да заглушат гласа на политическите опоненти, но сега този праг като че ли е прекрачен от Кремъл, допълва вестникът.

Досега членове на опозицията не бяха допускани до контролираната от държавата телевизия, бяха дискредитирани чрез разпространяването на компрометиращи материали или бяха задържани за по 15 дни. Но присъдата на Навални е рядък случай, в който политически опозиционен лидер е накаран да замлъкне чрез използването на руската съдебна система.

Най-ефикасният руски опозиционен лидер, кръстоносецът в антикорупционния поход Алексей Навални беше осъден и това показва, че решимостта на руския президент Путин да смаже опонентите си няма граници, пише „Вашингтон пост“.

Според „Файненшъл таймс“ няма съмнение, че присъдата е резултат от извода на правителството на Путин, че ако опозиционният лидер бъде оставен да участва в изборите и да отправи предизвикателство към властта на Кремъл, това ще създаде много повече главоболия, отколкото вкарването му в затвора.

Присъдата на Навални породи гняв както в Русия, така и сред международната общност, подчертава „Индипендънт“. Тя напомни за безкомпромисния курс на Путин през последната година. Досега Путин никога не е споменавал поименно Навални, но харизмата и ораторският талант на опозиционера, както и неговата популистко-националистическа реторика го превърнаха до голяма степен в онзи опозиционен лидер, от който Кремъл трябва най-много да се страхува, допълва британският вестник.

Присъдата срещу Навални породи възмущение, но и шокира противниците на режима в Кремъл, изтъква в.“Фигаро“. Гръм се стовари върху Навални, който беше осъден за финансови престъпления. Но за никого не беше тайна политическото измерение на процеса, припомня друг френски вестник, „Монд“.

Преди да бъде отведен с белезници от полицаите, опозиционният лидер написа в Туитър: „Хайде, не тъгувайте без мен! И което е по-важно не се примирявайте, жабата няма да падне сама от тръбопровода“ – намек, че опозицията трябва да продължи с мобилизацията си срещу президента на богата на петрол и природен газ Русия, пише „Монд“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.