СофияПловдивВарнаБургасРусе

Джон Кери излиза от образа на „самотен каубой“

Франс прес

Джон Кери. Снимка: от тв екрана

Джон Кери месеци наред се бе превъплътил в ролята, която му отредиха многобройните му впрочем критици: образа на Дон Кихот, готов да се подложи на изтощителни совалки между Вашингтон и Близкия изток с едничката цел да види как израелци и палестинци си проговарят отново.

Най-снизходителните зли езици го оценяваха с „много добър“ – не заради илюзорното връщане на преговорната маса (което безспорно се забави), а заради постоянството, което демонстрира държавният секретар.

Най-язвителните виждаха в неговия плам опит да се напълни бъчвата на Данаидите – усилия, обречени на провал от самото начало. Един експерт дори му лепна прякора „самотният каубой“.

Но ето че в петък, в Аман, на хиляди километри от Вашингтон, Джон Кери си позволи усмивка – искрена усмивка на задоволство, преди да потегли обратно за Вашингтон.

В края на шестото си пътуване до региона шефът на американската дипломация успя да изтръгне от израелците и палестинците споразумение, „създаващо основа за подновяване на преговорите“. В близките дни се очакват дискусии по въпроса във Вашингтон с участието на палестинския преговарящ Саеб Еракат и израелската министърка, отговаряща за преговорите – Ципи Ливни.

Хората от екипа на Кери го посрещнаха с ръкопляскания, когато той влезе в салона на самолета. А той, както казахме – широко усмихнат, реши да се почерпи с една бира. И изведнъж се отпусна, за пръв път след четири дни на извънредно напрегната работа.

Плодовете на този труд безспорно са още далеч. И ако преговорите се провалят, за Джон Кери това ще е смазващо публично унижение.

Все пак леко се проясни навъсеното лице на администрацията на Обама, упреквана за отказа си да се намеси по-дейно в сирийския конфликт и затова, че влага повече усилия във вътрешната политика, отколкото в ролята си на световната сцена.

Джон Кери изцяло е отдаден на новото си амплоа, откакто се прости с президентските си амбиции – ако все хранеше такива, несъмнено щеше да се въздържи да посяга към парливите близкоизточни теми.

Обликът на региона коренно се е променил от септември 2010 г., когато бе предприет последният опит за съживяване на мирния процес.

Оттам мина Арабската пролет. Египетският президент Хосни Мубарак бе свален през 2011 г. В началото на месеца изгуби поста си и неговият наследник на този пост – ислямистът Мохамед Морси. А режимът на сириеца Башар Асад е впримчен в схватка с въоръжени въстаници; някои от бунтовническите групи твърдят, че са от Ал Каида.

Израел се страхува, че властта в съседните страни може да бъде поета от радикални режими, обзети от яростен стремеж да го унищожат.

Часове преди да обяви пробива, постигнат в петък, Джон Кери отлетя с хеликоптер за Рамала – за главната квартира на палестинския президент Махмуд Абас, за да скрепи договорката с ръкостискане.

Петъчният залез, обагрил висините на връщане оттам, за евреите бележеше началото на шабата, а за мюсюлманите – на ифтара, края рамазана.

Перките на йорданския хеликоптер, с който пътуваше Кери, се въртяха сред пурпурните отблясъци в небето над Светите земи.

„Делегатите на двата горди народа днес решиха, че си струва да поемат по пътя, който се отваря, осеян с клопки, и да тръгнат на борба срещу опасните предизвикателства, които ни очакват“, каза тогава Кери пред журналистите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.