СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ердоган вкарва дилеми в турската политика

Ройтерс

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Със силен премиер, който има за цел да напомпа растежа преди изборите, но с обезценяваща се национална валута и нарастващи опасения за разходите по заемите, формиращите политиката на Турция се оказват между чука и наковалнята.

Смутен от седмиците на антиправителствени протести и с мирна инициатива с кюрдските бунтовници, която изглежда все по-нестабилна, последното нещо, от което се нуждае турският премиер Реджеп Тайип Ердоган със започващия следващата година изборен цикъл, е забавяне на икономиката.

Неговата реторика става все по-популистка през последните седмици, обещавайки „да удуши“ спекулантите, които по думите му забогатяват от „потта на хората“ и хвърляйки вината върху „лоби с големи интереси“, което иска да подкопае перспективите на Турция за растеж.

Подобни думи от лидер, който преобрази икономиката през последното десетилетие и ръководи един от най-бързите растежи в Европа с близо утроен БВП, разстроиха инвеститорите, които от дълго време са част от успешната турска история.

„Турската приказка със сигурност страда“, заяви Кристиан Келър, бивш представител на МВФ в Турция, а сега старши анализатор в „Барклис кепитъл“ в Лондон.

Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието, която той основа, изградиха репутацията си въз основа на икономическото преобразяване на Турция, спечелвайки три пъти подред парламентарните избори през последното десетилетие, докато разрастващата се средна класа забогатя.

Но неговата решимост да запази тези показатели разкри разцепление между колеги популисти, като икономическия министър Зафер Чаглаян – отявлен критик на централната банка, и по-умерени гласове, като вицепремиера Али Бабаджан – възприеман като по-балансиран и ползващ се с доверието на пазарите.

Ердоган назначи за главен икономически съветник коментатора и телевизионен журналист Йигит Булут, който миналия месец предположи, че враговете на премиера искат да го убият чрез телекинеза. Това, както и проучванията на неотдавнашни трансакции на фондовата борса и на валутната търговия, не успокоиха нещата.

„Турция е самолет, който е стигнал само до началото на пистата…Сега е време този самолет да излети“, написа Булут в коментар миналата седмица, казвайки че икономиката трябва да утрои размера си през следващото десетилетие.

Тя ще срещне силен насрещен вятър.

Тревогите около планираното изтегляне на валутни стимули от страна на Управлението за федерален резерв на САЩ, комбинирано с вътрешните турски вълнения, сринаха турската лира до най-ниското й равнище този месец и не допринасят за подкрепа на перспективите за растеж.

Бабаджан призна миналата седмица, че едно преразглеждане към намаляване на правителствената прогноза за растеж от 4,0 процента тази година не трябва да бъде изненада.

Презрението на Ердоган спрямо банкерите – миналата седмица той се прицели в банките, налагащи прекалено високи такси на кредитните карти, може би частично цели да спечели одобрението на народа, но има корени в твърдо поддържани убеждения.

Син на беден морски капитан от Черно море, той е бил кален от детство в истанбулския Казъмпаша – труден район за новопристигналите преселници от провинцията.

Като момче той е продавал лимонада и гевреци, за да помага на семейството си да плаща за религиозното училище – минало, което според биографите му е в основата на неговата ислямска набожност, прагматизъм в бизнеса и уважение към тежката работа.

Неговото недоверие към гледащия на Запад истанбулски финансов елит може да му свърши работа в консервативния турски Анадол – здравата основа на подкрепата за Партията на справедливостта и развитието, но е възприемано с нарастваща тревога другаде.

„Макар че Ердоган може да извлече полза от своя език за вътрешнополитически цели, предприемането на конкретни действия е всъщност контрапродуктивно за икономиката на страната, която отчаяно се нуждае от външно финансиране, за да запълни своя все още голям дефицит по текущата сметка“, каза Наз Масраф, анализатор за Европа в аналитичния център Евразия груп (Eurasia Group).

„Опасенията са, че Ердоган сега е обграден от хора като Булут, а онези, които имат по-общоприети възгледи, подобно на Бабаджан, са доста изолирани“.

Бабаджан е ключова фигура в кабинета откакто Партията на справедливостта и развитието дойде на власт, надзираващ икономиката през целия период с изключение на краткото време, през което бе министър на външните работи. Той си спечели уважение за благоразумната политика през годините след кризата от 2001 г.

Но в момента тече последния му мандат, съгласно партийните правила, и възниква въпроса доколко е силен, за да защити стабилността на цените и фискалната предпазливост с наближаването на изборите.

Това кой ще го наследи ще даде индикации. Ердоган поддържа строг контрол в правителството и министри, които не го слушат, биват изолирани.

Той е бил скаран с Бабаджан преди, конкретно през 2011 г., когато Ердоган отхвърли план за фискално правило, целящо прилагане на съкращения в разходите, което инвеститорите щяха да възприемат като гаранция за бюджетна дисциплина.

„Ердоган определя икономическите приоритети и настоява за тяхното прилагане. Когато се появи проблем, Бабаджан се намесва, за да го оправи“, каза Угур Гюрсез, коментатор във в. „Радикал“ и бивш централен банкер.

„Той е човекът на повикване за спешни ситуации…Другите свързани с икономиката министри следват указанията на Ердоган, а не на Бабаджан. И това създава смесени послания“.

Централната банка попадна под кръстосан огън, харчейки 6,5 млрд. долара тази година за валутна търговия в опит да подкрепи обезценяващата се лира без да повиши лихвите, докато в същото време се опитва да задържи инфлацията и да попречи на дефицита по текущата сметка, който се върти около 7,1 процента от БВП, да се увеличи повече.

Управителят на Централната банка Ердем Башчъ – връстник и приятел от училище на Бабаджан, намекна в началото на миналата седмица, че увеличение на лихвите може да влезе в дневния ред през тази седмица.

Неговото необичайно изявление преди среща, посветена на паричната политика, дойде един ден, след като Ердоган се срещна с Бабаджан, финансовия министър Мехмет Шимшек и други икономически представители, оставяйки впечатление, че той е бил насърчен да действа, след като е получил благословията на правителството.

„Желанието (на правителството) да стимулира растежа вероятно е много голямо“, заяви Тимъти Аш, ръководител на отдела за нововъзникващи пазари в „Стандарт Банк“.

„Централната банка ще се мъчи да се бори срещу това, а срещата за паричната политика…не донесе успокоение в това отношение, като централната банка изглеждаше почти като получила разпореждане от правителството“.

Както представители на правителството, така и на централната банка отхвърлят идеята, че централната банка не е независима, и казват, че различните мнения в рамките на правителството могат да бъдат само от полза.

„Тя изслушва всички гледни точки, проучва всички анализи, прави собствени анализи, но когато става дума за стигане до решение, комисията по парична политика се среща и прави каквото е правилно“, заяви в петък на пресконференция Бабаджан.

Той отказа да коментира подробности от срещата с Ердоган.

Инвеститорите ще следят решението на Турция за лихвените проценти, за да видят колко смела е готова да бъде централната банка.

На фона на лихви по двугодишните турски облигации малко под 9 процента, мнозина твърдят, че само увеличение с неколкостотин базисни пункта в лихвата по овърнайт кредитирането ще има някакъв ефект, но повечето анализатори в анкета на Ройтерс прогнозират увеличаване от едва 50-100 базисни пункта.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.