СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо ЕС остави вратичка на „Хизбула“

Поставяйки разграничение, което самата „Хизбула“ не познава, министрите на външните работи на 28-те държави членки на Европейския съюз гласуваха да обявят военното крило на ливанското ислямистко движение за терористична организация, като същевременно оставиха незасегнато политическото му крило.

Решението постави под съмнение собственото организационно разбиране на групата за нея самата, както го бе описал в своя реч през октомври вторият човек в йерархията й: „Ние нямаме военно и политическо крило“, обяви Наим Касем в Бейрут. „Ние нямаме „Хизбула“ от една страна и партията на съпротивата от друга. Всеки елемент на „Хизбула“, от командирите до членовете, както и най-различните ни възможности, са в служба на съпротивата и ние нямаме друг приоритет освен съпротивата“, каза Касем.

Дори и така да е, ЕС намери за нужно да направи разграничение.

Откакто хора на „Хизбула“ бяха свързани с атентата през юли 2012 г. срещу пълен с израелски туристи автобус в България, която е държава членка на ЕС, съюзът бе поставен под натиск да се присъедини към САЩ в определянето на ливанското движение като терористична организация. Натискът се повиши едва когато друга държава членка, Кипър, изправи пред съда шведски гражданин от ливански произход, казал, че работи за „Хизбула“; задачите му включвали проучване на израелски туристи за възможни нападения в средиземноморската страна, заяви той в съда.

Но според правилата на ЕС всички 28 членки трябва да са съгласни да обявят ливанското движение за терористична организация, а бе ясно, че не всички ще го направят. Затова се постигна компромис – такъв, който поне задоволява политическата реалност, но не и физическата. „Смятам, че това е политически ход“, каза Бенедета Берти, експерт по „Хизбула“ в телавивския мозъчен тръст Институт за изследвания на националната сигурност.

Движението, създадено от Иран в началото на 80-те години, за да се сражава срещу израелските сили, които бяха нахлули в Ливан, е очевидно военна организация. Тя планира и извърши добре подготвени терористични нападения и изгради униформени сили, като включително, както се твърди, е изпратила батальони с бойци в съседна Сирия в помощ на режима на президента Башар Асад. Но тя е също политическа партия, важна за управляващата в Ливан коалиция.

Обявяването на цялата „Хизбула“ за терористична организация ще направи много трудни, да кажем, отношенията на ЕС с ливанския парламент, казва Берти. „Тогава всякакъв вид политическо, двустранно сътрудничество би било несигурно, защото ще може да се оспорва с мотива, че правителството включва терористи“, обясни тя. „Хората, които избраха да поемат по този път, не са наивни“.

Друго безпокойство, за което бе съобщено, е свързано със сигурността на европейските войници в мироопазващите сили на ООН, разположени в буферната зона между Израел и Ливан. Страни, които имат там свои „сини каски“, са безпокоят, че военните им може да станат обект на отмъщение, ако „Хизбула“ бъде обявена за терористична организация.

Трети бяха загрижени от възможни нападения в собствените си страни като отмъщение, казва Джонатан Спайър от Центъра за глобални изследвания на международните отношения към Ай Ди Си Ерзлия, северно от Тел Авив. „Това е някак удивително парадоксално“, казва той. „Те се страхуват да нарекат „Хизбула“ терористична организация, защото ги е страх, че тя ще извърши терористично нападение“.

В сегашния си вид организацията ще може да продължи свободно да прави това, което правеше в Европа – предимно да набира пари. Събирането на финансови средства на континента, особено в Германия, е с такова значение за движението, че неговият лидер, харизматичният духовник Хасан Насрала, предупреди, че етикетът терористична организация „ще пресуши източниците на финансиране, ще сложи край на моралната, политическата и материалната подкрепа, ще заглуши гласа“ на движението.

Вместо това в решението на държавите от ЕС се казва, че на „легитимните финансови трансфери“ ще се позволи да продължат, посочва Франс прес, като тежестта да се определи дали те са за терористична дейност очевидно ще падне върху плещите на правоприлагащите органи. Към този момент, могат да се замразяват сметки, а на отделни личности да се отказват визи за влизане в Европа.

„Със сигурност това е много лош ден за „Хизбула“, казва Спайър. „Но решението оставя много голяма вратичка“. Това е вратичка, която обаче може да бъде „закована“ от събитията. „По същество в случая с [екстремистката палестинска организация] „Хамас“ бе прокарана същата разграничителна линия между военно и политическо крило“, отбелязва Берти. „Във върховия момент на втората интифада ЕС реши, че разграничението вече не е валидно и обедини двете. Така че имаме този прецедент“.

Още по темата: Хизбула заплаши европейците със загуби и разочарования

Ливанското шиитско движение Хизбула определи като „агресивно и несправедливо“ решението на Европейския съюз да включи военното крило в списъка с терористични организации. Проиранската групировка посочи още, че решението ще донесе „загуби и разочарования“ на европейците.

„Хизбула ясно отхвърля решението, което не се базира на никакви основания и никакво доказателство… Европейският съюз се огъна под американско-ционисткия натиск и на диктата на Белия дом, което е опасна тенденция. Това решение беше написано с американска ръка и израелско мастило, а от Европа се искаше само да постави своя печат“, се посочва комюнике на Хизбула, публикувано във вторник.

Преди ден Европейският съюз реши да обяви военното крило на Хизбула за терористична организация, но самата организация не прави разделение в себе си на военна и политическа организация.

Очаквано Иран също разкритикува решението на ЕС. Иранският министър на външните работи Али Акбар Салехи, че то е насочено срещу ливанския народ и шиитското движение, което защитава страната си от ционистките агресии“. Според него това „погрешно решение“ се дължи на липсата на правилна европейска преценка за кризата в Близкия изток.

Движението Хизбула е непоклатим съюзник на Иран, който го създаде през 1982 г., и на Сирия, която дълго време му оказваше военна помощ, отбелязва Франс прес.

Председател на ливанския парламент Набих Бери, който е шиит, призова ЕС да оттегли решението си и предупреди, че то „ще парализира европейското партньорство и ще породи още повече напрежение и нестабилност в Ливан“.

Ръководителката на делегацията на ЕС в Ливан Ангелина Ейхорст обаче заяви, че сътрудничеството с ново ливанско правителство няма да бъде засегнато, дори ако Хизбула има представители в него, съобщи вестник „Ан Нахар“.

„ЕС прави разграничение между политическото и военното крило на Хизбула. Той ще работи с всеки кабинет, който представлява всички партии, дори ако Хизбула е част от него“, увери тя. ЕС подкрепя усилията на номинирания за премиер Тамам Салам да състави ново правителство и сътрудничи с преходното правителство, доминирано от Хизбула, посочи Ейхорст.

Ливан е без правителство откакто премиерът Наджиб Микати подаде оставка на 22 март заради задълбочаващи се разногласия по редица вътрешнополитически въпроси и кризата в Сирия, припомня ДПА.

Европейските страни решиха да включат военното крило на организацията в „черния списък“ благодарение на доказателствата от България за атентата в Бургас и решението на кипърски съд, който през март призна член на Хизбула за виновен, че е помагал в планиране на нападения над израелци в Кипър. Няколко европейски страни са посочили като аргумент в подкрепа на решението и намесата на Хизбула в сирийския конфликт, съобщиха световните агенции.

Европейският съюз обяви, че ще продължи диалога с всички партии в Ливан, включително Хизбула, но според експерти ще бъде много трудно разграничаването между активистите на военното крило и тези на политическата партия.

Прилагането на санкциите ще бъде сложно, тъй като съответните европейски служби ще трябва да разгадаят връзките между различните крила в организационната мрежа на Хизбула и да преценят кой би могъл да бъде определен като принадлежащ към военното крило.

Хизбула се превърна в държава над държавата

Шиитското военизирано движение Хизбула се е превърнало в недържава-суперсила в Близкия изток, в държава над държавата Ливан. Това извод прави британският вестник „Файненшъл таймс“ във вторник по повод вчерашното решение на Европейският съюз да включи в черния си списък като терористична организация „военното крило“ на движените.

При дългите си и конфликтни отношения с ливанската групировка –  резултат от Ислямската революция в Иран през 1979 г. и израелската инвазия в Ливан през 1982 г. – нито европейците, нито САЩ успяха да разберат какво точно представлява организацията, самопровъзгласила се за „Партия на Бога“, продължава вестникът, цитиран от БТА.

Обичайните дефиниции за Хизбула определено плачат да бъдат преразгледани. Дълго време тя беше нещо повече от „недържава фактор“, а вече не е просто държава в държавата. Преоценка на реалността показва, че властта й сега доста надхвърля тази на ливанската държава, на която групировката помогна да се превърне в институционална пустош.

Хизбула не само има военна и политическа власт, финансова мощ и социални дейности – от здравеопазването и образованието до пенсиите и жилищната политика – напълно независими от ливанската държава. Тя стратегически разви пипала, стегнали в здрава хватка лостовете на държавата, и се превърна в държава над държавата, отбелязва вестникът.

Това стана кристално ясно, след като Хизбула изпрати свои бойци за да се излезе от застоя в гражданската война в съседна Сирия – от името на режима на Башар Асад, но на разпореждане на Иран и върховния ирански водач Али Хаменей.

Въпреки словесните гимнастики на лидера на движението Хасан Насралла, оправдаващ интервенцията в Сирия, аурата на Хизбула избледнява. Имиджът на съпротивително движение, излъскан от способността му да се изправи срещу Израел, е накърнен от неговия съюз с клана Асад и следването на повелите на теократите в Техеран, подчертава „Файненшъл таймс“.

Докато политическият му капитал се топи, влиянието му обаче расте. В Ливан няма правителство (Хизбула го свали през март). Мандатът на парламента изтече и сега той продължава да функционира въз основа на съмнително законна временна основа – съдът, който решава в такива случаи, беше лишен от кворум след оттегляне на Хизбула.

Групировката има стратегия по отношение на ливанските институции: да ги попълва със свои хора, да ги държи празни или да ги прави неработещи, посочва вестникът.

Бивш шиитски министър, враг на военизирането, не е далече от истината като казва, че крехката стабилност, на която се радва Ливан, се дължи на Хизбула, допълва „Файненшъл таймс“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.